Лорен Фуше
Между небето и Лу (29)

1 януари

Пом, остров Гроа

Празнувахме с колегите на мама и техните семейства. Танцувахме, пяхме, беше страхотно. Сипвам мляко в зърнената ми закуска. Туристите смятат, че бретонците ядат само палачинки, че бретонките се раждат с шапки като тръби. Жо идва при мен в кухнята с лилав жозеф на раменете.

— Ябълково сладкишче, ще дойдеш ли на плажа да слушаме по радиото виенския новогодишен концерт?

Кимам. Обикновено обличахте дебели палта и отивахте двамата, Лу. Телефонът звъни. Жо се отпуска.

— Честита Нова година, мила Сара!

— …

— Била си в Рим? Великолепно!

— …

— Естествено, чакаме те с радост!

— …

— На Пом? Много щедро от твоя страна.

— …

— Брат ти ще спи в Лориан. По-разумно е, не знам как бих се удържал да не метна в морето тоя никаквец.

Леля Сара ще дойде, толкова съм доволна. Кое е щедро? Защо татко няма да спи вкъщи? Какво е „никаквец“?

Шарлот, Везине

Чух ги да говорят вчера. Разпечатаха резервацията за хотела в Лориан. Татко излезе да потича. Мама е в банята, ще се забави малко.

Включвам компютъра. Свързвам се със сайта. Кликвам върху „направете резервация“. Запазили са луксозна стая със спалня за двама и свързана стая за дете. Ще имаме интернет, телевизор с плосък екран, отделна гостна и сейф. Приемат се кучета, с нас ще дойде и Опла. Стаята е за непушачи, парите се връщат, анулирането е безплатно, закуските са включени в цената.

С едно кликване анулирам резервацията. Изпращат ми автоматично потвърждение за анулиране. Изхвърлям го във виртуалното кошче. После изпразвам кошчето. Good. Край със стаята. Не оставих никаква следа.