Лорен Фуше
Между небето и Лу (16)

7 декември

Жо, остров Гроа

Очилата ми паднаха във водата. Тичам при Брюно и Флоранс, пъстроцветните оптици, които ти наричаше оптостровитяни. Червената коса на Флоранс стърчи на главата й, носи шарени очила с едно кръгло и едно квадратно стъкло и дрехи в крещящи цветове. Преди да дойдат те, човек трябваше да ходи до Лориан, за да си коригира зрението. Откакто те са тук, гроасци виждат живота цветен.

— Имам нужда от вашата помощ, очите ми паднаха във водата.

Те смятат, че съм се къпал с очила. Не ги опровергавам.

— Ще се постараем да стане възможно най-бързо.

Брюно ми дава временен чифт. Вчера съм се простудил. Не умрях, но пипнах някаква гадна хрема. Прелиствам бележника ти. Бележка от пролетта кара кръвта ми да застине. Нарисувала си родословие, представящо връзките между теб, мен, децата ни и внучките ни. Толкова ли е била напреднала болестта ти?

Ти ме свари напълно неподготвен, Лу. Започна от време на време да забравяш, да изчезваш. Забравяше къде си паркирала. Плати по няколко пъти едни и същи сметки, а забрави за други. Сбърка влака за заседанието на журито, присъждащо наградата „Клара“ в Париж. Отговори на някого, че нямаш деца, а като видя изражението ми, връзката се възстанови и ти заяви, че си се пошегувала. После стана тя, каквато стана. Ти се премести, превърна се в друг човек.

Отварям старите ти бележници и мъртвите ни приятели оживяват. Нашият приятел Жак отново развихря тънкото си чувство за хумор. Бьодеф налива бира. Жан-Люк заминава да прави репортаж. Жан-Луи реди пощенските си картички. Мишел рисува акварели. Маню оправя телевизор. Бащата на Вероник управлява корабчето си. Марион прекосява градчето. Флоран разхожда кучето си Олаф. Двамата съпрузи на Жана майсторят нещо.

Прелиствам страниците, превъртам времето. Откакто порасна, Сара вече не празнува Бъдни вечер с нас, идва на 25-и. Никога не я попитах какво прави предната вечер. Ти със сигурност си го знаела. Миналата година на тази дата си написала „Сара Принс“ и си го оградила в червено. Сара е прекарала празниците в университета „Принстън“ в Ню Джърси? В костюм „Пренс-дьо-гал“^[1]? Или е била с принц? Гледам предишните години. Пак Принс. Сара никога не се вижда с мъж повече от два пъти. Да не би това да е изключение от правилото, коледен любовник? Във всеки случай не е Патрис. На 23 декември си отбелязала „Сир + Дан“. На 24 декември си написала „Сир + Алб“. Коя от тях ще дари щастие на сина ни? Човек живее веднъж, Лу. Той не може да направи своя избор. Не мога да реша вместо него. Не мога да реша вместо Сара. Какво искаш? Да намеря Патрис? Да разкарам Албан? Дай ми знак!

Пристигам при Фред едновременно с повечето други за втората си вечеря на седми без теб. ЖП ме пита дали напредвам с гугъл предупрежденията, аз му разказвам за срещата си с Дани. Дискретно връщам дрехите на Жилдас. Ям, пия, започвам да досаждам на приятелите.

— Как разбирате дали децата ви са попаднали на правилни хора?

— Хайде пак!

— Сериозно, имам нужда от помощта ви. Всички започват да говорят едновременно.

— Не им се бъркаме в личния живот.

— Пазихме ги, докато бяха малки, после заживяха отделно.

— Съпругът на дъщеря ми е свестен.

— Приятелката на сина ми е очарователна.

Партньорите на децата им са толерантни, добронамерени, щедри. Естествено, с леви убеждения. Или — по необходимост — с десни. Не са антисемити, не са расисти. Изобщо — не са тъпи.

Фред носи ястие с къри. Разговорът спира, всеки си подава чинията. Мисля си как баща ми говореше за своя екипаж. Важното бе не да са най-добрите рибари, а да са мъже, на които да може да се разчита в бурен ден, когато няма слънце, няма риба и няма заплащане. Спомням си как беше във вътрешното отделение. Важното беше не да си най-способен, а най-човечен. Това ли искаш, Лу? Да открия дали Албан, Дани и Патрис са свестни хора? Пращаш ме за зелен хайвер ли?