Лорен Фуше
Между небето и Лу (11)

26 ноември

Жо, остров Гроа

Получих известия от гугъл за децата. Сириан отишъл на връчване на орден без Албан. Сара присъствала на предпремиера на филм. Нашите хлапета изглеждат добре на снимките, придружаващи тези статии, Лу. Чувствах се млад до теб, все ми искаха личната карта, мислеха си, че шмекерувам, за да се възползвам от старческата тарифа. Тренирам, за да стана СВВ — стар впиянчен вдовец. Но с достойнство, заради Пом. Състезавам се научно за наградата за най-добър къркач. Виждал съм как баща ми пие добросъвестно, прибирайки се от риболов. Видях как другарите му от екипажа пиха в негова памет, когато лодката му се прибра без него, бях на възрастта на Пом. Пиеха, за да се чувстват живи. Аз пия, за да не те чувствам мъртва.

Сутрин съм мрачен, по обяд съм замотан, не съм представителен вечер. Наливам се с малцово, с леко червено, със сухо бяло, никаква бира, това е принцип. Не съм забравил оня пациент, когото бях попитал: „Пиете ли вино?“. Той ми отговори: „Никакъв алкохол, докторе, лошо е за сърцето. Пия само бира, десет кенчета дневно, но в никакъв случай вино, искам да живея!“.

Приятелите ми съчувстват, но са благодарни на Бога, че отмъкна теб, а не жените им — човещина. Маел ме заставя да ям, за да ограничи пораженията. Гледам да не се навъртам около Пом. В съзнанието ми Серж Реджани безкрайно пее La chanson de Paul: „Пия за домовете, в които вече не съм, за приятелите, които ме зарязаха, за теб, която ме целуна“.

Наистина ли само аз съм те целувал, Лу? От алкохола човек го хваща параноя. Пак отварям бележника ти. Какво има под зачертаното? Защо някои думи не се четат? Имаш нещо предвидено за 3 декември. Не мога да го разчета, много е ситно, трябва лупа. Взимам телефона си, снимам страницата, увеличавам образа на екрана с пръсти. И прочитам: „9:30 ч., зак. с Дан“ и адреса на един хотел в Париж на улица „Монж“ в Латинския квартал. Зак. явно значи закуска. С кого е трябвало да се срещнеш в тоя смотан хотел? Кой е тоя тъпак Дан?