Лорен Фуше
Между небето и Лу (36)

9 януари

Пом, Лориан

Пътувах с Жо на Лу дьо мер. Той все ми повтаря, че Албан е пожелала да отида, но аз се тревожа. За щастие, тя не е там, когато влизаме в стаята. Сестра ми е отслабнала и говори тихо, също като в клас, когато си приказваме в час.

— Благодаря за плажа — шепне тя и сочи шишенцата на нощното си шкафче. — Бой и Лола не дойдоха.

— Сигурно са сбъркали етажа.

Сядам на пластмасовия стол и той изскърцва.

— Оставям ви, момичета — казва Жо.

Отива да говори с доктора. Разказвам на Шарлот за Празника на супата и й показвам филмчето, което заснех с айпада. Тя вижда как е украсена залата и чува Федерико да пее.

— Татко е помолил Жо да дойдеш да се възстановяваш на Гроа, когато те изпишат.

— Вярно ли?

— Каза ми да си избера подарък, за да ми благодари, че съм ти помогнала, и аз избрах това. Ще си имаш личен лекар вкъщи. Гот, нали?

— И няма да се прибера във Везине? Страхотна си!

— Татко ще идва през уикендите. Ще бъдеш в моята стая на партера, така няма да се катериш по стълби. Вътре е stal, но ще я подредя за теб.

— Какво е вътре?

— Stal, бъркотия на гроаски. Мама казва, че е като strouilh.

— Като какво?

— Като бунище. Като ония, където консервните фабрики изхвърляли навремето остатъците от риба тон.

— На партера ще съм далеч от мама! — радва се Шарлот.

— За мен ли става дума? — пита Албан от вратата.

 

 

Дали е чула? Шарлот се изчервява. Аз се изправям, тъпото кресло изскърцва, отстъпвам към стената. Погледът й вече не е убийствен, но ме стряска.

— Дължа ти извинение, Пом — казва веднага тя.

Надявам се Жо да дойде.

— Моля те да ми простиш — продължава тя. — Шарлот ми разказа. Бях несправедлива. Обвиних те погрешно. Толкова се бях изплашила…

— Донесла съм ти нещо — казвам аз на Шарлот, за да разсея напрежението.

Подавам й консервената кутийка, която купих от „Охлювницата“ на Кербюс.

— Шарлот трябва да яде само каквото готвят в болницата — намесва се Албан.

— В кутията няма храна.

Шарлот прочита етикета: „Йодиран въздух, произход: остров Гроа“.

— Въздух ли има вътре? Ехаа!

— Благодаря ти от все сърце, Пом — настоява Албан.

Милото й поведение ме притеснява и я успокоявам.

— Подаръкът ми е чудесен, нямам нужда от нищо друго.

— Какъв подарък?

— Шарлот ще дойде да дооздравее на Гроа.

— Ще ме лекува грампи. Ще си имам личен лекар като звездите в Холивуд — промълвя възхитено Шарлот.

Албан ни гледа продължително. После излиза от стаята.

— Не е знаела — отронва Шарлот.

Защо татко не й е казал нищо?

 

 

Албан, Лориан

Той пише на лаптопа си, седнал на масата в кафенето. Забелязвам празните чаши пред него, лекето на ръкава му, смръщените вежди, изгризаните нокти на палците, бледността, чара, новите бръчки по челото му. Въпреки всичко още обичам този мъж.

— Сириан?

Той вдига глава и си спомня, че вече не съществува за мен. Усмивката му избледнява. Поглежда учудено часовника си.

— Време е да те сменя ли?

— Пом е при Шарлот.

Той затваря лаптопа, побутва папките си и се изправя като истински джентълмен. Аз сядам и започвам сухо:

— Изглежда, Шарлот мисли, че ще остане на Гроа, докато се възстанови напълно.

— Исках да ти го кажа. Според хирурга е добра идея. Според Систо… баща ми — също.

— Мислех, че си уредил всичко в болницата във Везине? В последната минута ли смяташе да ми го кажеш? Да ме поставиш пред свършен факт?

— Няма да ти се натрапвам през седмицата. В Гроа въздухът е по-чист. Татко ще е наблизо, няма да се безпокоиш. Пом ще разсейва Шарлот. Във Везине тя щеше да е самичка нощем. На Гроа ще бъде с теб — обяснява Сириан.

Вярно, ще ми олекне да не виждам съпруга си. Жозеф действително е признат кардиолог. Когато влязох в стаята на Шарлот, тя се усмихваше благодарение на Пом.

— Ще помисля — казвам аз. — Бях несправедлива към Пом. Надявам се да ми прости.

— Липсваш ми, Албан.

Напускам кафенето, без да му отговоря.