Лорен Фуше
Между небето и Лу (23)

18 декември

Пом, остров Гроа

Жо се върна от Париж, островът му е липсвал. Помогнах на свещеника да подредим яслите в лявата част на църквата: фигурките, мъха, течащата вода, камъчетата. Търговците са украсили фасадите си, състезавайки се по въображение. Говорих с мама, решихме да не натрапваме елхата и гирляндите на Жо — прекалено рано е. Нямаме никаква вест от татко, явно няма да дойде. Обикновено леля Сара идва при нас на двайсет и пети, но тази година ще пристигне в началото на януари, понеже Жо ще празнува при приятели в Лориан. Така няма да му е толкова тъжно.

Леля Сара винаги се грижи за коледната ми премяна. Изпрати ми красива черна рокля Н & М и ниски обувки с пайети. Отидох да взема пакета от морската гара. Всички пакети идват на пристанището. Когато туристи или временно пребиваващите поръчват разни неща по интернет, чакат отчаяно при пощенските си кутии, докато някоя добра душа им обясни, че трябва да се разходят. Не съм казала на леля Сара, че ще бъдем в Локмария с мама, без отопление. Ще облека нейната рокля, ще й пратим снимката, после ще си сложа дебелото яке, гамашите и зимните ботуши.

Липсваш ми, Лу, но ти ме научи да обичам Коледа, затова ще я обичам за двете ни тази година. Напредвам със саксофона и съм страшно доволна. Направо политам и се рея, когато инструментът се събуди. Нотите за лявата ръка — до-си-ла-сол — вече нямат тайни за мен. Усвоявам нотите за дясната — фа-ми-ре и долно до. Ив ми изсвири Fly Me to the Moon^[1] толкова е хубаво.

По-рано ти ми помагаше да си намирам коледните подаръци, тази година се справям сама. Татко ми прати чек. Предпочитах изненада и затова похарчих всичко. Купих градинарско сабо за Жо, чанта от корабно платно за мама, книжка с рисунки на острова и пуловер за Шарлот. Подаръка за татко го направих сама, нарисувах два часовникови циферблата на една дъска и залепих хартиени стрелки за прилива и отлива.

Като се върнах от училище, видях, че Жо и мама са клекнали пред кухненската мивка. Жо си е взел кутията с инструментите. Коленича до него.

— Оттук тече. Майка ти ще отвори пак крана. Вземи парцала, за да не ти се плъзгат пръстите. Щом видиш да потече вода, натисни на мястото, откъдето тече. Ясно?

Мама пуска водата и тя се процежда през тръбата от една дупчица, невидима с просто око. Натискам с все сили. Тя спира водата. Оставяме я да се оттече. Жо поправя. Мама пуска водата и тя вече не изтича.

— Ще направя дарение на Обществото за подпомагане на съпругите на нескопосани мъже — смее се мама.

Неволно възразявам:

— Татко не е нескопосан!

Мама и Жо се споглеждат неуверено. Как само го изтърсих.

— Ти си голям майстор — казвам на Жо, за да успокоя атмосферата.

— Кардиологията е като да си канализацията — налягане, течове, клапи, вентили. Но болничните кардиолози са по-зле платени от занаятчиите водопроводчици — въздъхва той.

Лу, там, където се отива после

Къде е елхата, Жо? Къде са топките, светещите гирлянди, курабийките с джинджифил, коледният календар с двайсет и четирите вратички и двайсет и четирите шоколадчета? Къде ти е коледният дух? Достатъчно бе да изчезна, за да зарежеш всичко, така ли?

Виждам как всички живи долу поръчват пуйки, ловят стриди, купуват кестени, гладят празничните покривки, изстудяват шампанско. Всички без Сара очевидно.