Лорен Фуше
Между небето и Лу (20)

14 декември

Дани, Париж, улица „Монж“

Бащата на Сириан отваря вратата на хотела, докато минавам през лобито.

— Приятна изненада, докторе.

— Но нося лоши новини.

Повеждам го в кабинета си.

— Сириан добре ли е? Плашите ме!

— Той е в отлична форма, но не и моят пациент. Лекувам един сърдечноболен от години. Той е голям образ, колекционер на произведения на изкуството, живее в замък в Дания. Редовно го мислят за бездомник, а е богат меценат.

— Искате да отседне в моя хотел ли? Поласкана съм, тук не е „Риц“, но…

— Сблъскал се е с вас тук, пред вашата врата.

Грабвам един кламер и го смачквам нервно. Докторът продължава:

— Искал е да се подслони в хотела, вие сте се възпротивили. Получил е сърдечна криза и от бърза помощ са го пренесли в старото ми отделение. Отидох да го видя и той ми разказа всичко.

— Надявам се, че не сте му дали моето име, нали? Няма доказателства, че съм била аз? — казвам аз уплашено.

— Върху банкнотите, които сте му дали, са отпечатъците ви.

Кламерът се счупва.

— Аз не съм лекар, не можех да му помогна!

— След Втората световна война френските закони определят подобна ситуация като неоказване на съдействие на лице в опасност. Подлежите на съдебно наказание.

— Но аз се обадих за помощ в полицията!

— Не сте ги дочакали. Отказали сте му подслон.

— Имаше вид на клошар, смърдеше!

— Ами тогава да избием клошарите и неизползващите дезодоранти. Права сте, ще поразчистим парижките тротоари — подмята той саркастично.

— Закъснявах за вечеря със Сириан — обяснявам аз сковано. — Как е този господин сега?

— Достатъчно добре, за да разкаже всичко подробно. Достатъчно зле, за да бъде застрашен животът му.

Обзема ме луда надежда. Ако умре, няма да свидетелства срещу мен.

— Децата му смятат да заведат дело. Скоро с вас ще се свържат неговите адвокати.

— Сметнах го за мошеник, мислех, че симулира!

— Не сте му помогнали, макар да е бил ранен, това само по себе си е неприятно. Но да изоставите човек с инфаркт, това вече е много сериозно!

— Ами ако вие кажете, че сте били с мен някъде на друго място?

— Да дам лъжливи показания под клетва? И то във вреда на собствения си пациент?

— Сириан би могъл да свидетелства в моя полза!

— Искате синът ми да бъде подведен под отговорност като съучастник?

Разтърквам паникьосано очи.

— Нали не сте повикали полицията от мобилния си телефон? Те регистрират всички номера. Ще ви се стъжни животът, Дани.

Съсипана съм. Той е лекар, пациентът му е над всичко. Сириан пък държеше на майка си повече, отколкото на мен. Тя му отнемаше сума ти време. Дъщерите и жена му също бяха по-важни от мен, но това няма да продължи повече. Ще сложа в ред нещата.

 

 

Жо, Париж

Боже, как се забавлявах! Идеята за отпечатъците на Дани върху банкнотите е благодарение на вечерите ни, прекарани с От местопрестъплението. Номера с регистрацията на мобилния телефон, когато човек се обади на полицията, го дължа на Тиери. Местя фигурите като стратег. Увеличавам натиска. За следващия удар ще ми помогне кръщелницата ти Естер. Наскоро навърши осемнайсет и спря да се прави на тъпанарка.

 

 

Преглеждам си пощата на айпада. Онова, за което навремето частните детективи са губили седмици, днес се оправя с три кликвания. На Хъмфри Богарт не би му се налагало да облича бежовия си шлифер и да пие уискита в мрачни барове — може да си бачка пред екрана, поръчвайки суши. Получавам съобщения за Патрис от гугъл. Виждам го на снимките с добре скроен костюм, елегантна вратовръзка, рано прошарени коси и без халка. Никога не се усмихва. Ръководи маркетинг кампания. Присъства на коктейл. Водещ е на благотворителна вечер. Последния път, когато го видях преди десет години, беше с тениска и бермуди на връщане от трекинга в Корсика. Трябваше да мина през църквата със Сара подръка, за да я заведа до него. Бях започнал да се уча да танцувам валс, за да открия бала с дъщеря си. Мислех за това по време на беззвучния бал под халето на Гроа, когато се въртях, вкопчен в нея като корабокрушенец, в деня, в който ти си събра багажа.

Преглеждам интернет следите на моя бивш бъдещ зет. Като в странна игра на огледала прескачам от едно отражение на друго, всички те показват по някоя страна на човека. Той е активист на „Посредници деца родители“. Дали си е осиновил дете? Кликвам. Този млад мъж, шеф на огромното предприятие, наследено от баща му, е доброволец в асоциация, която води децата да се срещат с излежаващите им наказание родители. Благородно, но големите шефове, които познавам, не са нежни души. Какво го кара да посвещава малкото си свободно време на тази кауза?

Патрис се държа като мръсник със Сара, дали помага на хлапетата, за да си изкупи греха? Спомням си един разговор в колата по пътя между Париж и Гроа. Той искаше няколко деца, за да не са самотни като него, единствения син. Говореше за любовта си към Сара с хубави думи и аз му повярвах.