Майкъл Конъли
Два вида истина (3)

3

Сан Фернандо е община с площ шест и половина квадратни километра, заобиколена от всички страни от Лос Анджелис. След раздялата му с ЛАПУ и вярата му, че може да даде още много и че мисията му не е приключила, макар да нямаше къде да отиде, за Хари Бош да открие малко населено място, предлагащо работа, бе като да намери прословутата игла в купа сено. Измъчвано от вечни бюджетни дефицити в годините след рецесията от 2008-а и принудено да се раздели с една четвърт от четирийсетте си служители, полицейското управление бе заложило на създаването на доброволен отряд от предимно пенсионирани полицаи, които да запълнят дупките в практически всички отдели, като се започне от патрулите, мине се през комуникациите и се стигне до детективите.

Когато началник Валдес се бе обърнал за помощ към Бош и му бе казал, че има стара арестантска килия, пълна с папки на неразрешени случаи, това бе като хвърляне на спасителен пояс на давещ се. Бош беше самотен и определено без посока след безцеремонната раздяла с работа, която бе вършил почти четирийсет години от живота си, и всичко това в момент, когато дъщеря му бе напуснала семейното огнище, за да следва. На всичко отгоре предложението бе дошло точно навреме. След всичките години на съвестен труд той просто не бе очаквал, че ще дойде ден, когато ще си тръгне от ЛАПУ, без да може да се върне.

На възраст, когато повечето мъже се залавят с голф или си купуват яхта, Бош се чувстваше определено неприключил. А и не му беше в характера да оставя нещата незавършени. Изпитваше нужда да продължава да разследва, а подхващането на собствен бизнес като частно ченге или съдебен следовател нямаше да го устрои в дългосрочен план. Така че прие предложението на началника и скоро доказа, че умее да завършва с каквото се захване. И бързо премина от работата върху неразрешени случаи на непълен работен ден към настойничество на цялото детективско бюро. Хюи, Дюи и Луи бяха отдадени на работата си добри следователи, но общият им трудов стаж като детективи беше под десет години. Самият капитан Тревино идваше на непълен работен ден в офиса, понеже отговаряше за надзора над комуникациите и ареста. Така се падна на Бош да обучава Лурдес, Систо и Лусон в занаята.

Търговският район бе отсечка между две преки на Сан Фернандо Роуд, която разполовяваше градчето през центъра и бе осеяна с магазинчета, фирмички, барове и ресторанти. Намираше се в историческата част на града и беше подпрян в единия край от голям универсален магазин, затворен и пустеещ от няколко години, все още с надпис „Джей Си Пени“ на фасадата. Повечето други надписи бяха на испански, а фирмите обслужваха основно испаноезичното мнозинство на града, но това бяха най-вече приемни за организиране на сватбени тържества, quinceanera^[1] салони, магазини за стоки втора ръка и складове за продажба на мексикански стоки.

Пътуването от полицейския участък до местопрестъплението им отне три минути. Колата беше без отличителна маркировка. Бош се постара колкото можа да забрави за случая Бордърс и наученото в залата за оперативки, за да може да се съсредоточи върху непосредствената задача.

— И какво знаем? — попита той.

— Двама убити във „Фармация Фамилия“ — каза Лурдес. — Обадил се клиент, който влязъл и видял едната жертва. Патрулът намерил втората отзад. И двамата са служители. Приличат на баща и син.

— Синът е пълнолетен?

— Да.

— Обвързаност с банди?

— Не се знае.

— Друго?

— Това е. Гудън и Сандърс тръгнаха натам, когато приехме сигнала. Извикани са и съдебните лекари на шерифа.

Гудън и Сандърс бяха двамата патоанатоми, обитаващи отдадения им под наем офис в детективското бюро. Беше късмет да са на разположение и толкова наблизо. Бош помнеше как, докато бе работил в ЛАПУ, му се бе налагало да чака по час и повече до появата на експертите по съдебна медицина.

Макар след пристигането си в Сан Фернандо да бе разкрил вече три неразрешени случая, това щеше да е първото му разследване на терен тук. Това предполагаше, че ще има активно местопрестъпление с жертви на пода, а не снимки в папки за ориентиране. Протоколът и темпото щяха да са съвсем различни и това несъмнено щеше да го посъживи, въпреки че все още бе разстроен след срещата, от която току-що бе избягал.

Лурдес зави към мола, а Бош погледна напред и разбра, че разследването вече е започнало не както трябва. Три полицейски коли бяха паркирани пред входа на аптеката, а това означаваше недопустимо близко. Трафикът по двете ленти пред мола не бе спрян, а шофьорите караха съзнателно бавно в опит да разберат каква е причината за това полицейско оживление.

— Отбий тук — нареди той. — Онези коли са много наблизо, така че ще трябва да накарам да ги изтеглят и да затворят улицата.

Лурдес направи както й бе казано и паркира пред бар на име Tres Reyes^[2], достатъчно далече от нарастващата тълпа зяпачи, които се трупаха пред аптеката.

Слязоха и тръгнаха през тълпата. Между полицейските коли бяха опънати жълти ленти за отцепване на местопрестъпления, а двама полицаи разговаряха прави до багажника на една от колите, докато трети стоеше с палци под катарамата на колана — типичната поза на полицай — и наблюдаваше вратата на аптеката.

Вратата бе подпряна с чувал с пясък, явно изваден от багажника на полицейската кола. Началник Валдес не се виждаше, както впрочем и никой от другите разследващи, а това означаваше, че всички те са вътре.

— Мамка му… — промърмори той, докато тръгваше към вратата.

— Какво? — неспокойно попита Лурдес.

— Прекалено много бавачки… — изсумтя Бош. — Изчакай тук.

И влезе в аптеката, като остави Лурдес отвън.

Помещението бе малко, със само няколко пътеки между ниски стелажи, отиващи навътре до задния щанд, където всъщност се намираше и самата аптека. Зад щанда стоеше Валдес в компанията на Систо и Лусон. Гледаха надолу към онова, което Бош се досещаше, че е един от труповете. Тревино не се виждаше никакъв.

Бош изсвири с пръсти късо и ниско, което привлече вниманието им, после им махна да излязат пред щанда. След това се обърна и излезе през вратата.

Застана пред нея и когато тримата го последваха, избута с крак чувала с пясък, та вратата да се затвори, и попита:

— Началник, мога ли да започна?

Погледна Валдес и го изчака да му кимне. Искаше да поеме командване над разследването и държеше това да е ясно за всички присъстващи.

— Действай, Хари — каза Валдес.

Бош се увери, че е привлякъл вниманието на всички полицаи, и започна:

— Окей, слушайте всички. Първият ни приоритет е да опазим местопрестъплението, което в момента не правим. Искам патрулните полицаи да изтеглят колите си и да затворят пресечката в двата й края. Опънете лента. Никой не бива да влиза без разрешение. Искам в двата края табели, на които да се записват имената на всеки полицай или криминалист, влязъл на територията на местопрестъплението. Записвайте също и регистрационния номер на всяка напуснала кола.

Никой не помръдна.

— Не го ли чухте? — обади се Валдес. — Размърдайте се. Вътре на пода имаме двама цивилни. Дължим на тях и на управлението да си свършим работата както трябва.

Патрулните полицаи забързаха към колите си, за да изпълнят нарежданията на Бош. След това Бош и детективите се разделиха и започнаха да изтласкват насъбралите се на улицата минувачи. Някои задаваха на висок глас въпроси на испански, но Бош не им отговори. Оглеждаше внимателно лицата на онези, които му се бе паднало да избута възможно най-далече. Не бе изключено убиецът да е сред тях. Нямаше да е за пръв път.

След установяването на местопрестъпление, разделено на две зони, Бош, началникът и тримата детективи се събраха отново пред входа на аптеката. Бош отново погледна Валдес за потвърждение, че разполага с нужните пълномощия, защото не очакваше следващите му ходове да се приемат добре.

— Мога ли, началник? — попита за всеки случай.

— Ти ръководиш, Хари — потвърди Валдес. — Как смяташ да го направиш?

— Окей… трябва да ограничим хората в очертанията на местопрестъплението — започна Бош. — Докараме ли го до съд, ако адвокатът ни види да се прескачаме един друг, това ще му даде повече неща, за които да се захване и около които да посее смут в журито. Така че там ще влязат само двама души и тези двама сме Лурдес и аз. Систо и Лусон, вие поемате външния периметър. Искам да обходите двата края на улицата. Търсим свидетели и камери. Ние…

— Ние пристигнахме тук първи — заяви Лусон и кимна към Систо. — Случаят е наш и на нас се полага да сме вътре.

Лусон беше към четирийсетте и бе най-възрастният от тримата щатни детективи, макар да имаше най-малък опит като такъв. Беше прехвърлен в отряда едва преди половин година, след като бе прекарал дванайсет години в патрула. Повишението бе дошло, за да се запълни вакуумът след отпуска на Лурдес, а след връщането й Валдес бе намерил пари в бюджета да го задържи в отряда, понеже точно тогава бе имало пик в битовите престъпления, приписван на местната банда Сан Ферите. Бош го бе наблюдавал след повишението и бе заключил, че е добър и сериозен детектив… удачен избор от страна на Валдес. Но още не бе имал повод да разследва случай с него, докато с Лурдес вече бяха работили заедно. И сега искаше тя да поеме случая.

— Няма да стане — отсече той. — Случаят се възлага на Лурдес. Вие двамата със Систо ще обходите по две преки в двете посоки с център това място. Интересува ни колата, с която са се измъкнали. Освен това търсим видеозапис и искам двамата да го откриете. Това е много важно.

Видя, че Лусон се бори с подтика отново да оспори разпореждането му, но погледна Валдес, който стоеше, кръстосал ръце на гърдите си, и не забеляза в истинския началник никаква индикация за несъгласие с Бош.

— Разбрано — примири се Лусон.

Двамата със Систо се разделиха и тръгнаха в противоположни посоки. Систо си спести възраженията, но на лицето му имаше виновно изражение.

— Ей, момчета… — подвикна им Бош.

Лусон и Систо спряха и се обърнаха към него. Бош направи знак на Лурдес и началника, за да покаже, че включва и тях, и обясни:

— Вижте, не се правя на арогантен задник. Опитът, който имам, почива на маса издънки. Но ние се учим от грешките си, а за над трийсет години разследване на убийства, бог ми е свидетел, че съм направил много. И сега просто се опитвам да използвам онова, което съм научил на гърба си. Ясно…?

Лусон и Систо неохотно кимнаха и се заловиха с възложената им задача.

— Записвайте регистрационни табели и телефонни номера — извика им Бош и веднага осъзна, че е ненужно да им го напомня.

След като останаха сами, началникът се събуди за живот.

— Хари — каза Валдес, — да поговорим за момент.

Бош го последва и Лурдес остана самичка на тротоара. Началникът заговори тихо:

— Виж, разбирам какво правиш с онези двамата и ми е ясно за ученето чрез грешки. Но искам ти да водиш случая. Бела е добра, но тя е отскоро пак с нас и още не е навлязла в ежедневието. Това… убийство… е точно с каквото си се занимавал трийсет години. Точно онова, заради което си тук.

— Това ми е ясно, началник. Но наистина не е добре аз да водя официално случая. Трябва да мислим за когато опрем до съда. Както се оформят нещата, отиваме към процес със съдебни заседатели и не е хубаво водещият следовател да е нещатен. Трябва ти Бела. Опитат ли да подронят репутацията й, тя ще им разкаже играта след случилото се с нея миналата година, след преживяното и след завръщането й на работа. Тя е герой и е точно онзи, когото искаш да видиш изправен като свидетел. Да не говорим, че наистина е добра и според мен е готова за предстоящото. Освен това… аз мога да имам проблеми с идването ми от… отвън. Проблеми, които могат да ни загубят много време и да ни отклонят от същественото. Сериозно — не ти трябвам като водещ.

Валдес го изгледа. Знаеше, че „отвън“ означава извън СФПУ… от миналото на Бош.

— Чух, че тази сутрин си имал посетители — каза после. — Ще говорим за това по-късно. Кажи сега, какво искаш от мен?

— Връзката със средствата за масово осведомяване — обясни Бош. — Те скоро ще надушат за случилото се и ще започнат да прииждат. Двама убити на централната улица е голяма история. Ще трябва да установиш команден пункт и да се захванеш с тях, когато се появят. Важно е да контролираме каква информация изтича навън.

— Ясно. Друго? Ще ти трябват повече хора в търсенето на улики. Мога да изтегля по един полицай от патрулните коли и да продължа с единични патрули, докато не разберем какво се е случило.

— Това ще е добре. Във всички тези магазини е имало хора. Все някой нещо е видял.

— Разбрахме се. Дали да не отворя стария „Пени“ и да го използваме вместо КП? Познавам собственика на сградата.

Бош погледна към отсрещната страна на улицата и надолу към средата на пряката, където се виждаше фасадата на отдавна затворения универсален магазин.

— Явно ще се задържим тук. Ако можеш по някакъв начин да организираш там да включат външното осветление, направи го. Какво става с капитан Тревино? Къде е?

— Оставих го да има някой в участъка. Трябва ли ти?

— Не, ще го информирам по-късно.

— Тогава оставям това на теб. Но, Хари… трябва ни бърз резултат. Ако изобщо може да се стигне до такъв.

— Разбрано.

Началникът си тръгна и Лурдес се приближи до Бош.

— Нека се досетя, не съм желана за водеща.

— Искаше да съм аз — каза Бош. — Без това да е свързано с качествата ти. Но аз му отказах. Казах му, че случаят е твой.

— Заради тримата ти посетители тази сутрин?

— Може би. Но повече заради това, че ти си способна да се справиш. Така че защо не влезеш сега вътре да видиш как се справят Гудън и Сандърс. Аз пък ще се обадя в лабораторията на шерифството и ще поискам да ми кажат кога смятат да се появят. Първата ни задача са снимките. Не позволявай на онези двамата да преместват телата, докато не си осигурим пълно фотопокритие.

— Ясно.

— Труповете са за съдебните лекари. Но местопрестъплението е наше. Помни това!

Лурдес тръгна към вратата на аптеката, а Бош извади телефона си. СФПУ беше толкова малко, че не разполагаше със собствени криминалисти. Разчиташе се на отдела по криминология на шерифството, а това означаваше, че невинаги можеха да разчитат, че оттам ще се отзоват незабавно. Бош се обади на отдела за свръзка към лабораторията и оттам му казаха, че екип криминалисти вече пътува за Сан Фернандо. Бош напомни на свръзката, че става дума за двойно убийство, и поиска втори екип, но това му бе отказано, защото нямало още един екип. Щели да получат двама техници с фотограф, и толкоз.

Когато свърши разговора, Бош забеляза един от патрулните полицаи, на когото бе възложил преди да стои на периметъра в края на пряката. Улицата бе преградена с жълта лента, която блокираше преминаването през мола. Полицаят беше пъхнал палци под катарамата на колана си и съзерцаваше Бош.

Бош прибра телефона си и отиде при охраняващия жълтата лента полицай.

— Не гледай насам, а навън.

— Какво? — не схвана полицаят.

— Гледаш детективите, а трябва да наблюдаваш улицата.

Сложи ръка на рамото на полицая и го завъртя с лице към лентата.

— Не гледай към местопрестъплението, а в обратна посока. Търси зяпачи, хора, които изпъкват. Ще се изненадаш, ако разбереш колко често извършителят се връща да види как върви разследването. Освен това задачата ти е да охраняваш местопрестъплението, а не да го наблюдаваш.

— Аха.

— Добре.

Криминалистите на шерифството пристигнаха малко след това и Бош нареди всички да излязат от аптеката, за да може фотографът да влезе да направи необходимите снимки и да запише видеоклип на местопрестъплението само с труповете.

Докато чакаха отвън, Бош си сложи ръкавици и обу хартиени калцуни. След като фотографът каза, че е приключил, целият екип влезе в аптеката през найлоновата завеса, спусната от техниците на входа.

Гудън и Сандърс се разделиха и продължиха да обработват труповете. Лурдес и Бош отидоха направо зад щанда, където Гудън и един от техниците оглеждаха първия труп. Лурдес беше извадила бележник и записваше в него пълно описание на онова, което виждаше. Бош се наведе до ухото й и прошепна:

— Просто гледай. Бележките са хубаво нещо, но нищо не може да замени точната визуална представа.

— Ясно.

Като млад детектив Бош бе работил с партньор на име Франки Шийхан, който винаги имаше стара касетка от бутилки за мляко в багажника на колата им, която, разбира се, нямаше специална маркировка. Носеше касетката на местопрестъплението, избираше добро за наблюдение място, слагаше я на пода, качваше се на нея и започваше да оглежда мястото, опитвайки се да добие пълна представа за мащаба и мотива на насилието. Шийхан бе работил по случая Даниел Скайлър с Бош и бе стоял на касетката в ъгъла на стаята, където на пода бе проснато голото тяло, жертва на жестокото насилие. Но Шийхан отдавна бе починал и нямаше начин да се включи в този случай.