Майкъл Конъли
Два вида истина (21)

21

След задушеното с пържен ориз Бош и Холър се опитаха да навържат нещата. И двамата бяха съгласни, че всичко е започнало, когато Спенсър — изправен пред наближаващото плащане на балона, без пари и без одобрение да продаде дома си — е отишъл при Кати Кронин, с моминско име Зелден, която го е вкарала в сделка с „Роузбъд“.

— Казала му е: „Съжалявам, приятелю, но следващата година балонът ще се пръсне и ти ще си прецакан — каза Холър. — Но нека те запозная с моя съпруг и партньор в правната материя. Може и да се намери начин да се сдобиеш с нужните ти пари преди юли“. Това е нейното въведение, а после Ланс му обяснява, че всичко, което трябва да направи, е да вкара нещо в запечатаните кашони в онази голяма къща, където работи. Типове като Спенсър сигурно си прекарват обедните почивки в обмисляне как да се разбие системата. Но фантазиите се превръщат в реалност и в изход от кашата, в която се е самозабъркал.

— Все още не сме измислили как — напомни Бош.

— Според мен, когато лайното удари вентилатора, Спенсър ще сключи сделка и ще ни разкаже с всички подробности как го е направил. Ако този път случи с адвокат, може и да се измъкне от кашата като жертва. Всички харесват адвоката на злодея. Областният прокурор ще изтъргува Спенсър за двамата Кронин, без да се замисли.

— Спенсър не е жертва. Той е част от схемата. И пак той се опитва да ме очерни.

— Знам. Просто ти обрисувах реалността. Разказах ти как ще се развият нещата. Спенсър е затъналият до гуша, от когото са се възползвали.

— Тогава трябва да отидем при него веднага. Да го изобличим, да му покажем видеото. Да го спечелим на наша страна преди следващата седмица.

— Може и да си струва усилието, но ако не се пречупи, значи даваме на Кронин предимство преди сряда. Предпочитам да ги сюрпризирам в съдебната зала.

Бош кимна. Това вероятно бе по-добрият план. Но мисълта да изобличи Спенсър го подсети, че чиновникът от архива в момента е под наблюдение. И той извади телефона си.

— Забравих за Сиско. В момента го наблюдава.

Бош позвъни и Сиско отговори шепнешком.

— Какво става? — попита Бош.

— Около час шофира насам-натам, за да се увери, че не го следят — докладва Сиско. — След това влезе в Пасадина и се срещна с една жена на паркинга на „Вроманс“.

— Какво е „Вроманс“?

— Книжарница с голям паркинг в края на Олд Таун. Паркираха прозорец до прозорец, нали се сещаш — както правят полицаите.

— Коя е жената?

— Нямам представа. С чиста регистрационна табела е, така че няма как да я проверя.

— Колата й изглежда ли нова?

— Не, колата й е одраскан „Приус“.

— Можеш ли да я снимаш, без да те забележи? Аз съм тук с Холър и той може да я разпознае.

— Ще опитам. Ще пробвам стария номер с минаване покрай нея, уж говоря по телефона, и ще я снимам. Ще ви го изпратя.

— Действай.

Бош затвори. Знаеше какво ще се опита да напрани Сиско. Щеше да започне запис на видеоклип, държейки телефона до ухото си, сякаш води разговор, и щеше да мине пред колата на заподозряната, фокусирайки се върху жената зад волана.

— Спенсър разговаря с някаква жена — каза той на Холър. — Сиско ще опита да я запише.

Холър кимна и двамата зачакаха.

— В един момент ще трябва да кажа на Сото — замислено каза Бош, повече на себе си.

— Какво значи това? — попита Холър.

— Тя ми е бивш партньор. Ако шибнем Кронин, удряме и по нея.

— Трябва ли да ти напомням, че тя е част от машината, която се опитва да ти отнеме всичко, което притежаваш?

— Тя следва уликите, докъдето я отведат.

— Е, взела е грешен завой, нали така?

— Случва се.

— Направи ми услуга. Не говори с нея. Поне не още. Изчакай да се приближим и да потвърдим някои от теориите си. Не давай на ЛАПУ да ни зашлевят с нашите разкрития.

— Добре. Аз мога да чакам. Но тя няма да извърти нищо. Ако я изправим пред фактите, няма да се налага да се хвърляме след Кронин, Спенсър или Бордърс. Тя ще го направи вместо нас.

— Надявам се да се окажеш прав.

Телефоните им избръмчаха в унисон, съобщавайки за прието съобщение. Беше видеото от Сиско. Изгледаха го поотделно. Бош видя подскачащата картина да се премества по линията на колите на паркинга пред книжарницата. Това бе в съпровод с престорения разговор на Сиско, който имаше за цел да документира времето и мястото на събитието.

— Здрасти, аз съм пред „Вроманс“, книжарницата в Пасадина. В момента е осем вечерта, сряда, и ще се позадържа тук. Обадете ми се…

Камерата се премести по редицата паркирани коли, а Сиско не спираше да бърбори, докато не стигна до една паркирана на заден ход кола. Камерата се премести по предното стъкло и показа жена зад волана. Беше в профил, понеже бе обърната към отворения страничен прозорец и говореше с някого в колата, паркирана успоредно на нейната. Сиско мъдро спря да дудне, докато минаваше точно пред колата. Това позволи на камерата да улови къс от диалога, провеждан между жената и Спенсър, който не се виждаше в другата кола.

— Преиграваш — каза тя. — Всичко ще се размине.

— Пак ти казвам, по-добре да стане точно така — натърти той.

Две коли по-нататък Сиско завъртя камерата на телефона си към собственото си лице и се идентифицира.

— Аз съм Денис Войчеховски, калифорнийски частен детектив с лиценз нула-две-шест-две, с което слагам край на този видеозапис. Чао…

И клипът приключи. Бош изгледа Холър изчаквателно.

— Картината не е много ясна, а и аз не съм виждал Кати Кронин, откакто стана Кати Зелден — оправда се той.

Вече гледаше видеото за втори път и в един момент спря на пауза, след което увеличи изображението с два пръста. После го заразглежда.

— Е…? — не изтърпя Бош.

— Да — потвърди Холър. — Доста сигурен съм, че е тя. Катрин Кронин.

Бош незабавно позвъни на Сиско, който му отговори с въпрос:

— Идентифицира ли я?

— Да. Катрин Кронин. Чудесна работа, Сиско. Можеш да почиваш.

— И да го пусна ли да си ходи?

— Да, имаме каквото ни трябва и не искаме да рискуваме да разбере, че знаем.

— Както кажеш. Предай на Мик, че ще му се обадя утре сутринта.

— Добре.

Бош прекъсна и погледна Холър, който сияеше.

— Можеш ли да го поемеш оттук нататък? — помоли го Бош. — Както ти казах, ще отсъствам няколко дни. Поне…

— Мога да го поема, но ти сигурен ли си, че се налага да те няма? — попита Холър. — Нали си на половин работен ден. Няма ли кой да поеме тежестта на вашия случай?

Бош се замисли. В съзнанието му се въртеше образът на проснатия на пода в задния коридор Хосе Ескивел-младши.

— Не — каза накрая той. — Само аз мога да го направя.