Сара Джио
Пролетен сняг (21)

Благодарности

Сърдечно благодаря на моя литературен агент — Елизабет Уийд, за куража, напътствията и добротата, които винаги съм получавала. Елизабет, работата с теб е удоволствие и привилегия за мен. Също така много благодарности и двойно лате за Стефани Сън, чиито съвети винаги правят историите ми по-силни. (Чакайте, нека да е тройно!) И огромно благодаря на Джени Мейър, че сподели книгата ми с читатели от толкова други страни — от Германия до Италия и от Испания до Турция, и още, и още (уау!), и на Диана Боровиц от Тексаския университет в Арлингтън, задето представи толкова професионално сюжетите ми в света на киното.

На приятелите ми в Плъм, като започна с най-невероятния редактор — Денис Рой, който прие възторжено историята от заглавието до героите, четейки първата чернова до късно през нощта, за да може да ми каже мнението си веднага. С една дума — ти си удивителна и аз обожавам да работя с теб. На Фил Бъдник, Ким Суридж, Милена Браун, Лиз Кийнън, Ашли Патисън, страхотната мрежа за продажби в Плъм и на много, много други в „Пингуин“, които работят упорито, за да направят романите ми успешни. Благодарна съм ви за вашата подкрепа и партньорство.

Този роман може би никога нямаше да бъде написан, ако не бях чула по радиото завладяващата песен „Къпинова зима“ на талантливата певица и пианистка Хилъри Коул (виж бележките на автора за цялата история). А вероятно и нямаше да чуя песента, ако не беше пусната по наистина великолепната сателитна радиостанция „Сириус Синатра“, което пък породи у мен желание да създам книга и за Франк Синатра.

Благодаря на приятелките си, че ме насърчаваха, особено на онези, които са майки. Горещи прегръдки за вас — Сали Фархат Кассаб, Камил Нои Пейгън, прекрасните момичета от ПЕПС и още много други. Искам също да спомена две много специални приятелки, които се възстановиха от разочарование и загуби през последните години. И двете бяха огромно вдъхновение за мен като жени и майки — Лиса Бъч, твоята голяма сила и издръжливост ме окуражават и удивяват. Уенди Парера, ти ме научи на толкова много неща за вярата и надеждата пред лицето на немислимото.

На моите родители — за твърде много неща, за да ги изброя тук, но най-вече: на майка ми, Карън Мичел, за нейните къпинови пайове и за това, че прави живота на децата и внуците си приятен, и на татко — задето е отдаден на семейството си, за нашите сутрешни кросове заедно и за всички дълги разходки до онова старо гробище, където детското любопитство разцъфна като литературно вдъхновение. На братята ми Джош и Джосая и на сестра ми Джесика — моите най-скъпи приятели, които са извор на неизчерпаемо вдъхновение за мен не само като майка, но и за всичко в живота — обичам ви много.

Безкрайно съм благодарна на съпруга си Джейсън за това, че ме подкрепя и окуражава в писането и не пропуска да отпразнува всички малки (и големи) неща от живота с мен. Джей, обожавам да споделям това пътешествие с теб. И на моите обични синове Карсън, Ръсел и Колби — тази книга е за вас.

И накрая — на моите читатели. Благодаря ви, че приветствате историите ми в живота си, че ги четете в литературните клубове и разказвате на вашите приятели и семейства за тях. Предстоят още много — някои са в развитие, а други са все още просто проблясъци в съзнанието ми и нямам търпение да ви ги представя.