Федерико Аксат
Последен изход (82)

26
В наши дни

Маркъс седеше на седалката до шофьора. Караше Боб. Разговаряха през първия половин час, но след това пътуването премина в мълчание, нарушавано само от комуникацията с екипа на ФБР, който беше тръгнал едновременно от Олбъни и щеше да пристигне на мястото преди тях.

Когато се намираха на половин час път, проведоха последен разговор с екипа. Боб чу какво му казваха от другата страна на линията; не звучеше никак добре.

— Станал е пожар, изглежда, умишлен — каза, след като затвори. — Използван е ускорител, защото разпространението на пламъците е било светкавично.

— Пожар? — Маркъс недоумяваше. Не смееше да зададе въпроса, от който най-много се боеше.

— Екипът от Олбъни е пристигнал и е заварил пожарникарите на терен. Някой е видял пушека и им е съобщил, но стигнали късно.

— Как така са стигнали късно? — не можа да се сдържи Маркъс. — Какво означава това?

— Извадили са две тела. Има само един оцелял.

Маркъс покри лицето си.

— Кой? — попита изпод тъмнината на собствените си ръце.