Федерико Аксат
Последен изход (75)

19
В наши дни

Лора продължаваше да седи на земята, с гръб, опрян в мръсната фасада. Над стената дърветата се движеха ритмично, облаците бяха потъмнели и бризът беше преминал в мощен вятър. Сухи листа се завихряха пред нея, като брулеха асфалта на пустия паркинг. Металическият глас на Маркъс, изникващ от малкия говорител на телефона, беше единственото, което я поддържаше що-годе в кондиция.

— Лора, там ли си?

— Да. Сигналът не е добър. Треперя, Маркъс.

— Бъди спокойна. Ако Макей е окован и не помни нищо… няма причина за тревога. Но ако не е така, тогава защо ви е завел дотам?

— Не знам. Във всеки случай има нещо, което не мога да разбера, казваш, че в досието фигурира някакъв ключов свидетел Уендъл.

— Точно така, но не става дума за действително лице. Полицията го е измислила и е пуснала слуха за това, че имали ключов свидетел на убийството. Има смисъл, ако убиецът е някой плашлив студент, склонен да направи някоя грешка. Щом видях името в досието, всичко ми се изясни…

— За мен не е толкова ясно.

— Лора, чуй ме, моля те. Макей е убил този преподавател, защото го е мамил с приятелката му. Уендъл е бил единственият, който е можел да го разобличи, и затова го е искал мъртъв като в циклите. Разбираш ли?

— Опитвам се да го асимилирам.

— Лора, аз и Боб пътуваме към вас. Трябва да ми изпратиш точните координати. Боб се е свързал с ФБР и техен екип е на път. Разбирам, фактът, че си там, ти пречи да мислиш ясно, но ми се довери. Помисли какво ти казах в началото. Макей и Блейн са братя. Блейн е имал непоклатимо алиби, когато са убили приятелката му… Но Макей? Съвсем спокойно може да е я убил той. Не знаем нищо за отношенията между братята.

Лора не можеше да свикне с идеята, че Тед и Блейн са братя. По какъв начин пасваше това парченце в пъзела?

— Маркъс, ще затварям. Ще заподозрат, че нещо не е наред, ако не се върна скоро. Ще ти изпратя адреса с есемес.

— Добре. Лора, бъди изключително внимателна. Ако Макей е убил онзи преподавател, а вероятно и приятелката на брат си, едно е безспорно, и то е, че е минало дълго време между първата и втората смърт. Боб смята, че може да има и още.

Тя не отговори.

— Казвам ти го, защото искам да ми обещаеш, че ще се пазиш.

— Ще го направя. Дочуване.

Лора затвори и продължи да притиска телефона към ухото си. Изненадата и вълнението започнаха да затихват, а страхът — да взима връх; неочаквано фабриката ѝ се стори заплашителна. Познаваше бегло Лий Стиуел, охранител, който дори не работеше в нейното отделение, и въпреки това нуждата да се чувства придружена и охранявана беше толкова силна, че единственото, за което мислеше, беше само как да влезе и да се присъедини към него.

Включи джипиеса на мобилния и изпрати координатите на Маркъс.

Може да има и още.

Влезе във фабриката, като прехвърляше в ума си всичко, което знаеше за случая. Беше превъзбудена от онова, което Маркъс току-що ѝ беше разкрил по телефона, но започваше да вижда по-далеч и да събира невидимите нишки, дърпали Тед през цялото това време. Жизненоважният въпрос беше да разбере каква част от това знаеше той в настоящия момент. Лора пресече зоната с офисите и се спря на същото място, където Тед се беше задържал преди минути, като се загледа в същата странична врата. Защо ще слагат катинар на вътрешна врата? Без да му мисли много, се подпря на вратата и пробва най-големите ключове, докато не улучи онзи, който отключваше катинара. Попадна на обзаведен, но разхвърлян кабинет. Пробва ключа на лампата без успех. Включи фенерчето на телефона и огледа помещението. Имаше дървено бюро, стол в много окаян вид и няколко архивни шкафа. Въпреки мръсотията и общото лошо състояние беше очевидно, че този кабинет е бил посещаван със завидна честота. Лора се приближи до бюрото и отвори едно от чекмеджетата. Противно на очакваното, то поддаде с лекота. Вътре намери няколко картонени папки, които не посмя да пипне. Отвори другото чекмедже, от лявата страна, и намери още папки. Знаеше какво съдържат… беше сигурна.

Измъкна първата и я отвори. Имаше няколко страници и започна да ги прелиства с едната ръка, докато с другата държеше мобилния. Не сгреши. Пред себе си виждаше изрезки от пресата за убийството на жена на име Елизабет Гарт.

Заклана.

Не можа да се сдържи и прочете три или четири статии по случая.

После прелисти и другите папки, десет на брой. Все жени.

Може да има и още.