Федерико Аксат
Последен изход (50)

27

Предната нощ Маркъс почти не беше мигнал, измъчван от всеки детайл на срещата си с Лора, и съжалявайки за всяка пропиляна възможност. Сутринта нещата не изглеждаха по-различни. Скри се в кабинета си и отказа няколкото телефонни обаждания. По обяд нямаше друг вариант, освен да отскочи до кафенето, но затова пък избра малка четириместна маса, която почти всеки отбягваше заради близостта ѝ с кухнята. За да покаже ясно, че не желаеше да бъде обезпокояван, си беше взел и дебел учебник по патология, който нямаше никакво намерение да чете. Разтвори го до чинията със салата и смяташе да я омете за отрицателно време.

Лора, която рядко обядваше в един и същ час с останалите, влезе точно в този момент в кафенето и се огледа на всички страни. Щом го зърна, вдигна ръка за поздрав и се спусна към него стремително.

Настани се на масата, без да чака покана.

— Трябва да говоря с теб.

По приповдигнатото ѝ изражение Маркъс разбра, че не ставаше дума за личен въпрос.

И по-добре.

— Искаш ли да отида да ти взема нещо?

— Не, не. Добре съм така. Нямам много време. Ходих да видя Нина…

Нина? Маркъс прикри недоумението, обзело го за няколко секунди, преди да успее да включи, че се касаеше за секретарката на Линч.

— А, така ли? Каза ли ти нещо?

— Да. — Лора едва прикриваше ентусиазма си. — Стана лесно, веднага щом ѝ споделих за намерената кутия от „Дънкин Донътс“. Всичко се е случило така, както си го разказва Тед в първия цикъл. Тя е била там, докато не са я пуснали да си тръгне. Но чуй какво следва по-нататък.

Лора се беше навела над масата, говорейки му от няколко сантиметра разстояние. Маркъс имаше време да се огледа наоколо и да забележи, че няколко техни колеги ги следяха с поглед.

— Какво е станало?

— Преди да си тръгне, чула от другата страна на вратата Тед да казва на Линч, че знае, че го е проследил до къщата на Блейн.

Маркъс се опита да намести това парченце от пъзела. Трябваше да признае, че малко по малко случаят оплиташе и него в мрежите си. Онова просто изречение можеше да изясни няколко неща. Първо — Линч също познаваше Блейн, и второ — посещението на Тед в дома на Блейн явно е причината за сблъсъка между двамата приятели и за последвалото нападение.

— За какво мислиш? — запита Лора.

— Добре, вече няма съмнения, че Тед е бил в къщата на Блейн. И ако питаш за мнението ми, смятам, че не е било от приятелски чувства. Не казвам, че е искал да го убие, но най-малкото е щял да му хвърли един бой.

— Мисля, че сме близо, Маркъс. Причината за посещението на Тед при Блейн трябва да е ключът към всичко. Тед е мислил да се самоубие, но преди това е решил да си разчисти сметките с Блейн. А защо? Линч го е проследил дотам, защото може би е предполагал какво е можело до си случи, и е осуетил плановете на Тед. Звучи ли ти правдоподобно?

— Доста. Всичко се свежда до откриването на това какво свързва Тед и Блейн.

— Чувствам, че сме много близо Маркъс.

Това бих искал и аз.

— Семейството му нямаше ли да го посещава тия дни?

— Утре. Леко съм нервна.

— Всичко ще мине добре.

Лора кимна. Емоционалните удари могат да се окажат изключително продуктивни или да върнат нещата много назад. Изправи се.

— Какво ще правиш с всичко това, Лора?

— Мисля, че дойде моментът да го използвам в следващия ни сеанс, да разкрия всички карти.

Маркъс кимна положително.

— Лора…

— Да?

— Снощи си прекарах много добре… — каза Маркъс.

Беше най-точното, с което можеше да изрази колко се срамуваше от страха си.

Отговорът дойде във вид на състрадателна усмивка, което окончателно тласна Маркъс в бездната на отчаянието.