Федерико Аксат
Последен изход (49)

26

В събота Тед за първи път игра шах. Разбира се, не изгуби нито една партия, дори пестейки усилията си и предоставяйки възможности на приятелите си. Никой от тях нямаше стратегическите познания за играта, знаеха основните ходове и някои прости отигравания и по тази причина на Тед почти не му се налагаше да полага усилия, за да ги победи. Започна предпазливо, защото се опасяваше, че по-високият му капацитет можеше да породи у тях известна неприязън или отхвърляне, но въпреки това ефектът беше точно обратният. Самият Скеч, непобедим в отделение „С“, изрази възхищение и уважение. От игра на игра Тед им заразказва за детските си години на шахматист, за състезанията, обеща им да ги научи, ако и те бяха съгласни. Всички се съгласиха, включително и Лестър, който, когато не беше в плен на извънземните си халюцинации, можеше да бъде доста разумен.

На следващия ден при душовете Скеч му разкри, че пациентите в отделение „B“ също играели шах. Състезавали се само веднъж срещу тях и претърпели поражение. Едрият мъж, наполовина насапунисан, заяви на Тед с усмивка до уши, че ако направели още едно състезание и го вземат в отбора, щели да победят с лекота. Ерекцията го завладя само при представата за тази възможност. Тед се вписваше много бързо в „Лавендер“. Започна да се сдружава с трите коренно различни групи. Освен на Шахматистите, имаше и такава на Лунатиците — най-старите и смазани от дългогодишно медикаментозно лечение и изолация; някои от тях страдаха от тежки разстройства и прекарваха по-голямата част от времето си пред телевизора или просто се усамотяваха в някой ъгъл с блуждаещ поглед. Третата група беше на Мотаещите се, които предпочитаха да бъдат на открито или на баскетболното игрище, или където и да е в огромния двор, за да поскитат, повечето пъти двама по двама. Майк не се числеше към нито една от тези групи; изглеждаше като че стои над останалите. Тед започваше да си задава въпроса защо ли се беше насочил първо към него. Човекът никога не беше делял стая с никого, а сега…

Майк го поздрави. Завари го на обичайното му място да чете разпарчетосана книга, различна от сутрешната.

— Ти си машина за четене.

Майк свали книгата. Прегъна страницата в горния ъгъл и я остави. Никога не използваше книгоразделител.

— Това е единственият начин да изляза оттук — разсъди.

Тед седна до него. Няколко от пациентите ги наблюдаваха внимателно, заинтригувани от ритуала на сближаване между двамата, но никой не ги доближи.

— Днес няма ли партии шах с приятелите? — попита Майк сериозно. Тед започваше да привиква към специфичното му чувство за хумор.

— Днес не. Шахът има способността да те пренася, да заема изцяло ума ти в играта, а аз имам нужда да го насоча в друга посока.

— Още ли мислиш за твоя приятел?

— Да. — Тед извади от джоба си снимката им с Линч на фона на постера на Ума Търман. — Спомням си всичко: спалнята, стаята, проклетия плакат… но не и него.

— Този клапан ще се задейства рано или късно, уверявам те. Минал съм през това, почти всички тук също. Умът ти притиска тази тапа, защото не може да понесе налягането. Когато оздравее и е в състояние, я отпушва отново. Ще се случи в който и да е момент.

— Отчасти ме ужасява. Кое би могло да оправдае побой на приятел, довел го до кома? — Тед отрече с глава. — Когато бях в гимназията, обичах да се забърквам в проблеми; бил съм объркан, предполагам. С времето този темперамент остана на заден план. Аз съм спокоен човек… не мога да проумея какво може да се е случило.

— Може би жена ти може да внесе някаква светлина. Остава ли идването им утре?

— Да. Ще дойде с децата. Това е толкова нормално, а аз съм нервен. Ти имаш ли деца?

Майк отрече с кимане и разцентриран поглед.

— Имах кръщелник.

Запазиха мълчание за няколко минути.

— Но разбираш мисълта ми, нали? — настоя Тед. — Как е възможно да ме изнервя собственото ми семейство? Дъщерите ми! Тях искам да видя повече от всичко на света!

— Не е лесно да ни виждат така, затворени.

— Именно. Предполага се, че трябва да съм навън, да ги гледам как растат… да ги защитавам.

— Всичко ще мине добре, ще видиш.

Може би беше настъпил моментът да се покаже уязвим един скапан път в живота си, помисли Тед.

— А, Майк, колкото до опосума…

Майк го изгледа с интерес.

— Видя ли го отново?

— Не.

— Слушай, Тед, това, което ти казах, е вярно. Главата ти ще оздравее и ще отвори тази врата, когато му дойде времето. Ще си спомниш приятеля си, както и причината да му нанесеш онзи бой. Всички тези цикли, за които ми разправяше, са усилията на съзнанието ти да изфабрикуват една илюзия, която да те защити като завесите, които спускат в театъра. Но завесата ще се вдигне рано или късно и ще видиш какво се крие зад нея. Опосумът може да те заведе зад кулисите, преди да си подготвен достатъчно. И може да се окаже опасно.