Федерико Аксат
Последен изход (3)

3

Застоя се пред хладилника. Беше забравил една снимка на Холи, захваната с магнит във формата на ябълка. Момичетата бяха изрисували краищата ѝ с поредица концентрични правоъгълници от брилянтин. Холи тичаше от морето към брега, облечена в червения бански, станал любим на Тед още преди години. Смееше се с глава, обърната на една страна, и развята дълга руса коса… Кадърът улавяше точно момента, когато единият ѝ крак се губеше зад коляното на другия, така че единствената ѝ опора противоречеше на основните закони на равновесието.

Снимката от дълго време висеше закачена там. Тед остана да се взира в нея, забравяйки основния повод да отиде в кухнята. Хвана единия край на снимката и я дръпна. Почти долавяше смеха на Холи и непосредствено след това плача ѝ, пресечен от раздиращи викове на вратата на кабинета… Как можеше да ѝ причини такова нещо?

Отвори едно от чекмеджетата и остави снимката при някакви неизвестни за него инструменти.

В хладилника бяха останали две бири. Хвана ги с едната ръка и затвори вратата с крак. Подпря се за момент на плота. Линч все още стоеше в хола и поканата да пийнат беше възникнала спонтанно, макар и да беше съжалил вече. Тед имаше нужда да остане за малко сам, защото след като странният посетител му беше доверил плана си, истината бе, че беше усетил необяснимо мравучкане по тялото си. Не беше поддръжник на личното раздаване на правосъдие — не и в истинския смисъл на думата, макар и да вярваше, че светът би функционирал много по-добре без паразити като Блейн. Не го теглеше към убийството на човек, даже не подкрепяше смъртното наказание или поне това отвръщаше, когато го питаха. Понякога на стрелбището, докато картонената мишена се местеше и той се опитваше да уцели право в десетката, си представяше как очиства някой от лошите, извършил жестокост или омразен акт. Тед одобри идеята. Линч можеше и да не е търговец в истинския смисъл на думата, но определено беше натиснал правилния бутон, за да накара Тед да се замисли сериозно над предложението.

Продължаваше да гледа втренчено магнита във форма на ябълка. Сега, когато беше махнал снимката на Холи, можеше да мисли трезво. Идеите на Линч звучаха примамливо, издаваха нещо дълбоко, решително, увереността, че ако Тед убиеше един от лошите, тогава Холи и децата щяха да гледат на него като на съдник, а не като на страхливец.

Когато се връщаше към хола, го обзе нездравата мисъл, че няма да завари никого. Че Линч ще си е тръгнал или в по-лошия случай срещата между двамата ще се окаже плод на фантазиите му.

Но той беше още там с двете картонени папки пред себе си. Стана, за да хване бутилката, която Тед му подаде, и му благодари с кимване. Отпи голяма глътка.

— Как научихте за това? — Тед отново седна.

— За самоубийството ли?

Тед потвърди.

— Организацията има своите методи, Тед. Не знам дали е разумно да ги споделям с вас.

— Мисля, че е най-малкото, което заслужавам, след като ме молиш да убия човек.

Линч се замисли.

— Това означава ли да разчитам, че приемате предложението ни?

— Не означава абсолютно нищо. Засега искам да ми кажеш как научихте.

— Намирам, че е справедливо. — Линч отпи още една глътка и остави шишето върху масата. — Имаме два начина за подбор на нашите хора. Първият ни осигурява повечето от тях, но се оказа най-малко ефективният. Грехота, без съмнение. Разполагаме с психолози, ангажирани с каузата ни, които ни известяват за потенциалните случаи; позволяваме си подобна волност, професионалистите и ние, като добре знаем, че отчасти се нарушава правото на поверителност на пациентите. Въпреки това не насилваме никога никого. Явяваме се в домовете им, както аз направих с вас, и представяме предложението си. Ако избраният не го приеме, изчезваме, без да оставим и следа. Във вашия случай трябва да си призная, влизането ми се получи по-непредвидено от обикновено. Помислих… сещате се, че съм дошъл прекалено късно.

— Следил ли си ме?

— Не точно. Когато отивам в къщата на някой избран, първо оглеждам собствеността. Въпреки че във вашия случай знаехме, че жена ви и децата ви са заминали, винаги може да изникне ненадейно някой роднина или приятел… или пък някое куче, което не си пада по посетители. Докато обикалях района, за да се уверя, че всичко е наред, видях през прозореца на кабинета какво се канехте да направите.

— Ясно. Значи наистина си ме следил.

— Съжалявам. Стараем се да се намесваме възможно най-малко.

— И кой е вторият начин за подбор?

— А, да. Вижте, Тед, има много хора благодарни на организацията, към която се чувстват задължени по някакъв начин. Много от експертите, за които ви споменах, също са част от нея. Но в най-общи линии става дума за…

— Хора, имащи връзка с жертвите. — Тед посочи папките.

Линч приличаше на човек, който се чувства по-комфортно при намеците, отколкото при директните изказвания. На лицето му се изписа за кратко гримаса на недоволство.

— Правилно — заключи Линч, готов да прекрати темата. — А сега позволете да ви покажа какво съдържа другата папка.

Линч остави настрана папката за Блейн. Отвори другата, която беше значително по-тънка. На първата страница имаше цветна снимка на изправен мъж на палубата на плавателен съд. Приближаваше четиресетте, носеше спасителна жилетка, а в ръката си държеше въдица с необичайно голяма риба.

— А този кой е?

— Казва се Уендъл. Може да сте чували за него. Много известен предприемач.

— Не се сещам.

— И по-добре.

Тед подаде снимката. Папката съдържаше няколко машинописни страници и няколко карти с адреси. Твърде нищожна информация в сравнение с другата.

— И кого е убил предприемачът? Жена си ли?

Линч се усмихна.

— Уендъл няма жена. И никого не е убил. Той не е като Блейн, като вас е.

Тед повдигна вежди.

— Той също се канеше да посегне на живота си — поде Линч. — И подобно на вас познава болката и неразбирането, което ще предизвика това у любимите му същества. Уговорката е следната: Тед, вие убивате Блейн и така дарявате спокойствие и справедливост на семейството на Аманда Хърдман, а ние в знак на благодарност ще ви позволим да станете част от верига, в която Уендъл е звено, а вие сте следващото.

Тед се замисли за миг. Асимилира го набързо.

— След като убия Блейн, трябва да убия и Уендъл?

— Точно така. Той вече го знае, ще го очаква. По същия начин вие след това ще очаквате да дойде следващото звено от веригата в дома ви. Замислете се, Тед. Помислете каква разлика ще има за семейството ви, когато разкрият, че у вас е нахлул някой непознат и ви е застрелял, в сравнение със самоубийство…

— Не продължавай.

— Знам, че сте обмислил всичко — подхвана отново Линч, противно на желанието на Тед, — че посягането на живота е по-добро от безследното изчезване. Но сега ви се предоставя съвършената възможност да бъдете запомнен като жертва на фатално стечение на обстоятелствата. Помислете колко по-лесно ще бъде за дъщерите ви да превъзмогнат нещо подобно. Не знам дали знаете, но много деца, особено по-малките, никога не успяват да се съвз…

— Достатъчно! Разбрах те.

— В такъв случай какво ще ми кажете?

— Ще трябва да помисля още малко. Уендъл е невинен човек.

— Хайде, Тед. Правил съм това много пъти. Вие вече знаете отговора. Сделката не само е изгодна за вас, но ще помогне и на Уендъл, който в този момент очаква в къщата си до езерото да се изпълни последната му воля.

— Защо не се заемете вие?

Линч не трепна. Усмивката му доказваше, че както преди малко беше обяснил, многократно беше изпълнявал този начален ритуал на убеждаване. Знаеше как да отговори на всеки спорен въпрос Ролята му беше като на телефонен агент по продажби, който следва предварително зададен сценарий.

— Ние сме добрите в тази история, Тед. Смятаме, че който убива, трябва да умре. Ограничаваме се само да свържем онези, които са успели да заблудят системата, с тези, които са готови да дадат живота си за една справедлива кауза. Затова избрахме и теб. Това е твоят шанс. Опасявам се, последният.

Тед сведе поглед към скута си. От джоба на панталона му се подаваше бележката, открита на бюрото му. Дори не помнеше да я е премествал там. Измъкна я и я сгъна, преди Линч, очакващ окончателния му отговор, да я съзре.

ТОВА Е ПОСЛЕДНИЯТ ТИ ИЗХОД, прочете.

Линч току-що беше използвал фактически същите думи.