Федерико Аксат
Последен изход (77)

21
В наши дни

Когато Лора се връщаше към зоната за монтаж, си представи много неща, но нито едно не включваше липсата на охранителя.

Тед я чакаше в центъра на широкото помещение с отпуснати от двете страни на тялото ръце. Вече нямаше окови.

— Къде е Лий?

— В мазето.

Лора се запита дали това означава, че все още е жив. Не посмя да го попита.

Запази спокойствие.

— Оковах го — каза Тед, показвайки китките си. — Ще го пусна по-късно. Ти обаче трябва да тръгваш още сега, Лора.

— Да си тръгна? Защо? Мислех, че имаме сериозен напредък. Позволи ми да те заведа обратно до „Лавендер“. Това, което те измъчва в момента, може да го преодолеем. Помисли за семейството си, помисли за…

— Лора, оценявам всичко, което направи за мен. Но не всичко се разрешава с терапия. Има необратими неща.

Лора отказа да се доближи.

— Върви си, върни се по пътеката към къщата ми. И не викай никого.

— Какво смяташ да правиш?

Миг на колебание, израз на вътрешна борба, който се изпари начаса.

— Няма да направя нищо лошо.

Лора започваше да проумява какво се случва в главата на Тед. Беше объркан и тя трябваше да използва информацията в своя полза.

— Кой ти се обади? — попита изненадващо Тед. Приближи се няколко крачки.

— Маркъс Грант, директорът на отделение „C“. Имало спешен случай с един от пациентите.

— Аха…

— Истина е.

— Какъв случай по-точно? Говорихте продължително…

Вече се намираха прекалено близо един до друг и той би могъл с два-три скока да я достигне.

— Научиха ли го вече, Лора?

Тя сбърчи чело. Трябваше да си върне контрола по някакъв начин.

— Току-що бях в кабинета, където държиш папките. Разгледах ги, затова се забавих.

— Тогава вече знаеш какво съм сторил — прошепна той.

Тед вдигна глава, сякаш изплашен от някакъв шум. После сведе поглед и се втренчи задълго в един ъгъл. Изглеждаше сякаш е забравил къде се намира.

— Тед, моля те, боя се, че нещата са малко по-сложни отколкото мислиш…

— Върви си — каза той. Направи полукръг и се насочи към мазето.

— Ще дойда с теб — заяви тя.

Той заговори, без да се обръща.

— Знаеш прекрасно какво ще се случи, ако го направиш.

Независимо от това тя го направи. По средата на стълбата, която водеше към мазето, усети натрапчивата миризма на бензин.