Федерико Аксат
Последен изход (70)

14
1994

Слуховете в кампуса на университета изпревариха събитията. Веднага щом Тед разбра, че авантюрата на Джорджия с преподавателя беше излязла наяве, той отиде да я види в стаята ѝ, където момичето се беше скрило в пристъп на паническа атака. Тед нямаше време за формалности и директно подходи към въпроса; искаше да разбере какво е видяла приятелката му онази нощ, ако изобщо беше видяла нещо. Самата Джорджия му съобщи, че родителите ѝ били тръгнали насам с адвокат, така че времето беше кът. Огромна беше изненадата му, когато тя му призна, треперейки и със сълзи на очи, че не само е била именно с Тайлър онази нощ, ами е станала свидетел и на самото убийство. Тед се вкамени намясто. Накъсаният разказ на момичето потвърди, че са били на една от пейките в парка, че целта на онази им среща (закле се пред Тед, че щяла да е последната) била да скъса с него и че разговорът не се развил в особено приятелски тон. Водили спор и преподавателят ѝ казал нещо болезнено (Джорджия не искаше да разкрие какво) и тя започнала да плаче. Той се опитал да я прегърне, но Джорджия не му позволила. След малко тя се изправила и по нейните думи казала на преподавателя нещо, което нямала намерение да прави. Казала му, че ако не я оставел на мира, щяла да разкаже всичко на съпругата му. Станала и си тръгнала; отдалечила се няколко метра, но чувството за вина я надвило; тогава се върнала, не за да го моли за прошка, а защото Тайлър не заслужавал да му каже такова нещо. И когато била на няколко метра разстояние, видяла всичко. Една сянка изникнала от храстите и с невиждана бързина прерязала гърлото му. Тайлър паднал безжизнен на една страна, без дори да успее да извика. Убиецът не помръднал в продължение на секунда, като едва се очертавал в мрака, и преди да си тръгне, направил нещо неочаквано — навел се и потърсил нещо в тялото на преподавателя. Джорджия не могла да види какво. Веднага след това изчезнал със скоростта на привидение.

Тед проследи разказа в пълно мълчание. Тя беше седнала на леглото, а той на един от столовете. Не се приближи в нито един момент, за да я утеши. Не го намери за най-уместното.

— Успя ли да видиш кой го направи? — попита на свой ред Тед.

— Когато се наведе, до лицето му почти достигаше светлината на уличната лампа, но не успях да го видя.

— Ще го кажеш ли на полицията?

— Не знам, Тед. Много съм уплашена. Снощи дойдох и изгълтах куп хапчета за сън. Не помислих, че Тайлър би могъл да оцелее, затова напуснах мястото, реших, че е по-добре. Не можеш да си представиш струята кръв, която бликна от гърлото му, и начина, по който се строполи на земята. Беше…

Джорджия плачеше неудържимо. Крехка и трепереща, умоляваше за изкупителна прегръдка, която така и не получи.

— Изглеждаше, сякаш убиецът знаеше какво прави — завърши Джорджия.

Тед кимна.

— Имам нужда да ми простиш.

Но преди Тед да отговори, вратата на стаята се отвори и там изникна не кой да е, а детективът, натоварен със случая, мъж с фамилия Сегара и двама други полицаи.

Джорджия даде показания на следващия ден, а след нея и Тед. Не им позволиха да се видят отново. Колкото до него, поддържаше непоклатимо онова, което беше казал на Джъстин в стаята им — нощта на престъплението е бил в залата за покер на шестия етаж и после отишъл да учи. Зададоха му всякакъв род въпроси, не само за въпросния ден, но и за предишните, скачайки от един времеви отрязък на друг с ясното намерение да го объркат. Тед не си противоречи нито за миг.

По някакъв начин хроникьорите, отразяващи случая, се докопаха до показанията на Джорджия и нейната версия за събитията стана официална. Десетки репортери, някои разположени в парка извън отцепения район, разказаха за срещата на студентката и преподавателя и за това как тя се върнала миг по-късно и го видяла да умира. Много хора (включително Тед) смятаха, че изтичането на тези показания беше внимателно режисирано от детектив Сегара. Макар младото момиче да не е могло да разпознае убиеца, поне потвърди, че не се касаеше за гаджето ѝ Тед, когото, заяви, би разпознала и на слаба светлина. Спекулациите не спряха и се спретнаха всякакъв тип хипотези. Имаше такива, които се съмняваха в цялостния разказ на Джорджия и я нарочиха за главен извършител, даже имаше такива, които заподозряха възможен заговор с гаджето ѝ. Други посочваха съпругата на Тайлър като отчаяна убийца.

Положението на Тед се усложни, когато адвокатите на Джорджия я посъветваха да разшири показанията си. Момичето беше замесено по подразбиране — имаше мобилен, с който да убие преподавателя, а за капак беше избягала от местопрестъплението. Естествено, в неин плюс беше обстоятелството, че сама е заявила всичко това, но дали беше достатъчно? Най-малко две от приятелките ѝ знаеха за тайния ѝ романс, а съществуваше и вероятността някой да ги е видял, поради което фактът, че тя първа изложи версията си, можеше да се изтълкува като параван. Истината беше, че колкото повече часове се изнизваха, толкова повече погледи се насочваха към Джорджия. Адвокатите ѝ препоръчаха да коригира показанията по отношение на видяното от нея през онази нощ. В действителност светлината е била много слаба и момичето няма как да е разпознало когото и да било, дори и Тед. Адвокатите заявиха, че посещението на Макей в стаята ѝ на следващия ден (нещо, на което самият Сегара стана случаен свидетел) било смутило Джорджия и макар че тя не вярваше, че гаджето ѝ беше способно на подобно нещо, и затова го беше отхвърлила на първо място, истината беше, че не можеше да каже нищо за човека, убил Тайлър. Даже не можеше да потвърди, че е бил мъж.