Федерико Аксат
Последен изход (62)

6
1994

За да отидат на купона, трябваше да изминат повече от километър и да се отдалечат от всички познати маршрути. Беше истински късмет, че Тед имаше картата на огромния кампус в главата си, и не само това, но и чувството му за ориентация беше безпогрешно. Заяви, че криволичещият пешеходен път, по който вървяха, ще ги изведе до братството по много по-пряк начин и не сгреши. Музиката потвърди, че бяха поели във вярната посока и не след дълго се изправиха пред дървена ограда в задната част на къщата.

Минаваше десет и въпреки това купонът дори бегло не се беше доближил до кулминационната си точка. Трите гръцки букви на стената на първия етаж бяха осветени подходящо за случая. Две момчета, по-големи от тях — във всякакъв смисъл на думата — ги посрещнаха на вратата с вкиснати физиономии. Тед се насочи към единия от тях — другият изобщо не ги и погледна — и му даде имената им. В този момент на паркинга пред къщата спря кола и три момичета слязоха от нея. Влязоха в къщата като у дома си, поздравявайки двамата охранители, без дори да прекъсват разговора и хихиканията си. Тед погледна якето си, после и това на Джъстин — той беше облечен в дългото си габардинено палто, прекалено за пролетно време по какъвто и да е въображаем стандарт — и като видя късите горнища и полички на момичетата, се почувства не намясто. Момчето със списъка ги намери по фамилия и кимна на другото, което все пак не изглеждаше убедено и им поиска документите за самоличност. Джъстин го извади от чантата си веднага и го показа с неохота.

— Ти не — каза другият, без да го поглежда. — Приятелят ти.

Само миг и Тед щеше да се обърне и да се махне. И Джъстин, естествено, щеше да го последва. Предвид развоя на събитията вечерта това щеше да е най-сполучливото решение, взето в живота му.

Ала влязоха.

Повечето гости бяха вътре в къщата, макар че няколко разпръснати групички пиеха и си говореха, надвиквайки се също и навън. Повтаряща се, пулсираща мелодия приканваше към отказ от влизане. Джъстин и Тед пресякоха предната градина с все сила и се видяха принудени да хвърлят един поглед на обстановката вътре. Там една, кажи-речи, многобройна група скачаше и се тресеше — да се нарече танцуване би било леко свръх, а останалите щъкаха насам-натам, всеки със своята пластмасова червена чаша. Имаше и диджей на един подиум и две маси с безкраен набор от напитки, подредени стратегически. Тед изброи пет кега, пълни с лед и кенчета бира „Кийстоун“. Беше топло, поради което свалиха горните си дрехи без ясна нагласа какво ще предприемат след това. Няколко души се обърнаха да ги позяпат с известно любопитство. Почти никой от присъстващите не беше от първи курс, това стана ясно.

Тед разпозна Дан Норис в групата, настанила се край една от масите. Норис, който в този момент пиеше текила с други членове на братството, беше идиотът, който го беше поканил. За щастие, дори не се загледа в Тед, който мигом предложи да се отдалечат. Грабнаха и двамата по една бира и излязоха през страничната врата към един покрит вход, където нещата бяха много по-кротки. Една двойка се целуваше неудържимо в единия ъгъл, а други се бяха отдали на същото върху един хамак. Градината в тази част от къщата беше осветена от един-единствен фенер с мъждива светлина.

В един от ъглите на покрития вход имаше кег с кенчета и се насочиха към него. Седнаха и двамата на перилата, загледани към къщата, където беше отворен един прозорец и позволяваше да се надникне вътре. Изпиха си бирата и грабнаха следваща. А после и следваща. Нито един от двамата не беше свикнал да пие, затова три бири бяха достатъчни, за да се почувстват замаяни.

— Трябваше да хапнем нещо преди това — отбеляза Тед.

Джъстин беше съгласен.

— Как вървят нещата с Денис, момичето от курса по творческо писане?

Тед се смъкна от перилото и когато се накани да отиде до кега за още бира, загуби равновесие. Разтвори ръце, за да го възстанови, както сърфист маневрира върху дъската си. Когато покритият вход престана да се движи, отиде до кега. Взе две кенчета и метна едното на Джъстин, който, разбира се, не успя да го улови. Кенът го удари в гърдите и падна на пода. Случката отприщи в тях пристъп на такъв смях, че в продължение на повече от минута не можеха да правят друго, освен да се държат за стомасите, докато ги заболят.

Тед спаси падналата бира и я подаде на Джъстин. Когато той я отвори, жълт фонтан се изля в лицето му и за секунда напразно се опитваше да го улови с уста. Това отприщи нова порция смях.

— Та значи? — Тед седна отново на перилото, внимавайки основно да не падне назад.

— Нищо няма да се получи с Денис, за щастие — промълви Джъстин — Ангажирана е.

— Мислех, че ти е казала, че няма гадже.

— Вече си има. Един арогантен идиот, които наподобява на следващия Майкъл Джордан. Тя самата ми го призна, така че както можеш да се досетиш, е цяло чудо, че не се забърках с нея.

Внезапно лицето на Джъстин се помрачи. Щеше да пита приятеля си за неговата приятелка, за Джорджия… в крайна сметка това сочеха добрите нрави, нали? Но Джъстин се опасяваше, че нямаше да има как да скрие какво е разкрил за нея преди няколко седмици. Сега се питаше дали мълчанието не беше по-лошият вариант. Тед беше въплъщение на интелигентността и можеше да си даде сметка, че нещо не е наред. Не че двамата разговаряха за приятелките си през цялото време, но внезапната му загуба на интерес можеше да се окаже подозрителна. Знаеше го.

Джъстин не беше изоставил нощните си навици, познаваше живота в кампуса, когато прозорците на стаите започваха един по един да угасват. Като невидим наблюдател виждаше влюбените, които бягаха през задните врати и се стрелваха през сенките, убедени, че не са видени от никого, също и на двойките, търсещи усамотение в някой храст, или пък онези, които просто се разхождаха, хванати за ръка. Не че на Джъстин му беше толкова важно да се бърка в живота на ближния, но онези ритуали изграждаха част от нощта, както бухането на бухала или походката на енота.

Случи се една вечер в парка зад библиотеката, когато завари Джорджия Маккензи с друго момче. Тя го причакваше в единия ъгъл на сградата, където мракът беше почти непрогледен, дотолкова, че в началото Джъстин почти не я видя. Младежът пристигна по-късно, ходейки забързано. Носеше сакото и шапката на университета, което направи разпознаването му невъзможно. Джъстин дори не разбра на първо време, че онова момиче беше Джорджия. Същият епизод се повтори два или три дни по-късно, този път обаче тя беше тази, която дойде малко по-късно. Правиха същото както обикновено: целуваха се дълго, поговориха си за кратко и се сбогуваха. Срещите не продължаваха повече от десет минути и нямаше и намек за типичната студентска необузданост.

Третия път, когато ги свари, Джъстин беше съвсем категоричен, че ще проследи субекта, за да разбере за кого става дума. После щеше да разкаже на Тед. Не се притесни прекалено; в крайна сметка приятелят му не изглеждаше прекалено запален по момичето. Ако се съдеше и по видяното на ъгъла на библиотеката, същото важеше и за Джорджия, която като че ли наистина поддържаше връзка с онзи мистериозен субект. И така, проследи избраника от разстояние, издебна го да заобикаля сградата и да тръгва по пътека, извеждаща към паркингите до основната сграда. По време на маршрута младежът направи първото знаково нещо — свали сакото, сгъна го, без да спира, и го пъхна в чанта, която носеше на рамо. Направи същото с шапката и не особено гъстата дълга коса му подсказа първата следа. Потвърди я, колкото повече се приближаваха до паркинга на преподавателите и мъжът, който на фона на малко повече светлина вече не беше младеж на възрастта на Джорджия, макар атлетичната му фигура да можеше да заблуди случайния наблюдател, се качи в колата си и потегли.

Джъстин го познаваше предобре. Това беше Томас Тайлър, преподавателят по творческо писане.

От злощастното откритие бяха изминали вече четири седмици. Джъстин ги беше видял още няколко пъти и се беше убедил, че помежду им имаше нещо истинско. Защо иначе да рискуват по такъв начин? През последните дни очакваше Тед да му съобщи, че работата с Джорджия вече е приключила, на което той просто щеше да кимне утвърдително, и така точка на всичко. Защо не го беше сторил все още? Джъстин знаеше, че не можеше да избягва темата още дълго. Защо да скрива подобно нещо? Защо тя не казваше нищо?

Сега Тед го наблюдаваше с комична опиянена прозорливост, която, за щастие, се оказа прекъсната от поредица женски викове от прозореца отсреща. Когато се обърнаха, попаднаха на две момичета, които им подвикваха с високо вдигнати чаши, сякаш ги познаваха. Размениха си слисани погледи — очевидно никой от двамата не ги познаваше — и видяха как миг по-късно те излизаха през задната врата и вървяха право към тях. Едната влачеше другата, беше с нисък ръст и се разтича с необходимата скорост, за да могат необикновено огромните ѝ гърди да се мятат насам-натам. Беше хубава, с къса коса едва до под ухото, и се усмихваше през цялото време. Чашата, която държеше в свободната си ръка изглеждаше гигантска.

— Здравейте, момчета!

Приятелката ѝ също беше хубава, но доста по-неосвободена от дружката си, защото почервеня като домат при подобно нашествие. Беше една глава по-висока, много слаба и носеше фланелка с високо деколте.

— Аз съм Теса. А тя е Мария… братовчедка ми.

Както Тед, така и Джъстин се представиха и стиснаха ръце.

Теса се насочи към Джъстин, който все още седеше на перилото, и се подпря на единия му крак.

— От първи ли сте?

— Да.

— Страхотно! Мария също.

Мария кимна, потвърждавайки информацията. Все още не бяха чули гласа ѝ.

— Слушай, Джъстин — каза Теса напълно естествено, — тъкмо казвах на братовчедка ми, че си страхотен. Нали, Мария? — Теса се приплъзна и сега се намираше между краката на Джъстин, като потъркваше нежно предната част между бедрата му.

Мария на свой ред стоеше на разумна дистанция от Тед.

— Мамка му — каза Теса, когато установи, че чашата ѝ беше празна. Смачка я и я хвърли в градината. Отдели се за миг и с два скока отиде до кега. Върна се с две кенчета и подаде едното на Джъстин.

Петото…

— Теса, сигурна ли си, че… — подхвана Мария.

— Естествено! Не се тревожи, братовчедка ти знае какво прави.

Продължиха да пият известно време, като си говореха за университета, за родните си градове, но нищо за приятели и приятелки. През определени интервали, Теса отскачаше до кега и се връщаше с още бира, която раздаваше, без да пита. Направи го двеста пъти. В един момент дръпна Джъстин за ръката, който все така седеше на перилото и едва смогна да изпъне крака си и да се задържи прав. За секунди покритият вход се заклати опасно като кораб в открито море. Джъстин отпи една глътка от кена си само по рефлекс. Едва усети течността, която се плъзгаше по гърлото му, и миг по-късно отново отпи друга глътка, този път по-голяма от предишната. Теса го влачеше към стълбите, извеждащи към градината. Колко стъпала бяха? Три? Четири? Осемдесет? Джъстин тъкмо се канеше да стъпи върху второто стъпало, но проклетото поддаде с няколко сантиметра по-надолу и той за малко не се изтърси. Теса го сграбчи за ръката. Едната от гърдите ѝ се притисна към хълбока на Джъстин, който дори в замайването си беше с ясното съзнание за сладкото усещане.

Влязоха навътре в градината, отдалечени от единствения фенер.

— Накъде ме водиш? — попита той. Буквално чувстваше, че го водят против волята му, макар подобно нещо да не можеше да е сигурно. Това момиче не надвишаваше един и шейсет.

Теса се смееше, все още без да пуска ръката му.

— Не се плаши, няма да те изнасиля — казваше, подсмихвайки се.

Отдалечиха се на двайсетина метра, достатъчно, та музиката, заглушавана от дърветата, да достига до тях. За пореден път онзи пулсиращ тътнеж. Мушнаха се зад едни храсти и Теса подаде на Джъстин кенчето си бира. Той остана прав, слисан, хванал двете кенчета. Малко по-натам имаше леко изразен склон. Теса се наведе, краката — разтворени на деветдесет градуса и полата — навита до кръста. С абсолютна освободеност хвърли гащите си настрани и остави едра струя урина да изрисува перфектна дъга.

— Опашката за тоалетната стига до долния етаж, направо не е за вярване — каза Теса и издаде звук на облекчение, докато течността губеше траектория.

Джъстин също чувстваше зверската нужда да пусне една вода, но в същия момент силна ерекция накара приоритетите на малкия му приятел да сменят рязко курса си. Имаше нещо в това разюздано поведение на Теса, което изстреля хормоните му до луната. Когато струята урина беше изгубила почти цялата си мощ, Теса направи няколко разклащания с таза, които окончателно побъркаха Джъстин.

Теса оправи полата си и се излегна върху опадалите борови иглички. Урината обрисуваше рекичка с металически отблясък, която губеше очертания по склона надолу. Отново издаде същия звук на облекчение, подобен на продължителен стон, и Джъстин вече не можа да устои. Седна до нея, подаде ѝ бирата със съвършено ясната представа за това, което щеше да се случи.

— Може ли да ти споделя нещо извратено? — каза той.

— Ммм… извратено — събуди любопитството ѝ на мига. — Да чуем…

— Това беше адски секси.

Теса се разсмя. Сега, когато седяха един до друг, лицата им бяха по-близко от всякога.

— Това не е извратено, глупчо. Извратено щеше да е, ако го бяхме направили там горе — каза тя, сочейки към димящата река, която започваше да попива в земята.

Джъстин остана без думи. Лила никога не му беше говорила така. Лила щеше да се ужаси само при мисълта да пишка пред него.

— Наистина си красив — каза Теса, докато милваше лицето му. Беше изпила повече от всички тях заедно и въпреки това изглеждаше напълно адекватна.

Джъстин усети кисел привкус, който го възбуди още повече. Идваше от боровите иглички, неудобствата на мястото навън — имаше нещо примитивно и необуздано във всичко това, което го беше довело до непознато за него състояние.

— Ти си красива — каза Джъстин. И без да се сдържа повече, улови здраво една от онези сочни гърди. Трябваше да отвори ръката си максимално и дори така не успя да я обхване цялата. Мозъкът му щеше да се взриви.