Федерико Аксат
Последен изход (45)

22

Тед изслуша Лора, без да я прекъсва. Чак когато стигна до частта с побоя на Линч, изрази известна почуда, но не кой знае каква.

— Още ли е в кома?

— Боя се, че да.

— Няма съмнение, че съм бил аз, нали?

Лора поклати отрицателно глава.

— Трябва да има някакво обяснение. — Тед клатеше глава. — Защо ще удрям приятел, докато изпадне в кома? Повярвай ми, това, че е имал връзка по взаимно съгласие с жена ми, не е достатъчна причина. Никога не съм действал така. Може би съм се бил ядосал много, не го отричам, но не до степен да искам да го убия. Трябва да има още нещо.

— Отговорът се крие в главата ти и в тази на самия Линч, който за момента не може да ни каже нищо.

— Боже мили.

— Не се измъчвай, Тед. Безспорно не си се чувствал добре, за да действаш по такъв начин. Вероятно си бил така и в дните преди това. Холи казва, че в течение на месец си пазил в тайна снимките от ресторанта и че това не ти било присъщо, сигурна е, че би ѝ споменал нещо по въпроса.

Той се съгласяваше.

Трябваше да има още нещо. Беше трудно да прецени за Линч, чието приятелство не помнеше изобщо. Може би е научил нещо за него, което е можело да навреди на Холи…

— За какво мислиш? — Лора забеляза угрижеността му.

— Холи спомена ли ти нещо за Линч, някакво подозрение? Предполагам, че щом е започнала връзка с него, това е понеже го е намирала за добър човек, но понякога, знаеш, забъркваме се с грешния човек.

— Разбирам накъде биеш. Виж, ще бъда искрена с теб. Холи ми описа Линч като спокоен, много добър и разумен мъж. Макар с Холи взаимно да са започнали да изпитват нещо един към друг, той е този, който е отказал нещата да се задълбочат, докато разводът ви не се е уточни. Джъстин е искал да говори с теб и да ти обясни всичко. Разбира се, това не означава, че не е имало и още нещо, което Холи мисли за него.

— Холи е жена с интуиция. Щом тя е казала това, много вероятно е да е истина.

— И все пак аз споделям мнението ти — каза Лора, търсейки нещо в една папка, в която имаше найлонови пликчета. — Нещо е довело до тази твоя реакция спрямо Линч. Може би нещо, което си узнал, когато си го проследил. Не съм говорила с частния детектив, който е свършил работата, но Холи го е направила, и пред нея той е признал, че щом е приключил следенето, ти е връчил снимките.

— Името на детектива е Питърстоун, нали?

— Помниш ли го?

— Уендъл ми е говорил за него… Боже, през цялото време съм говорил за несъществуващ човек. Как е възможно?

— Приятелството ти с Линч, връзката му с Холи, къщата на езерото… те са част от Уендъл. Мозъкът ти е сегментирал тази информация и сега тя му принадлежи. До известна степен може да се каже, че ти нямаш достъп до нея. Сякаш в главата ти има една отделна стая под ключ.

Отворѝ вратата.

Лора говореше бавно. Като че с всяка дума тестваше способността на Тед да асимилира информацията.

— Какво държиш там? — попита Тед. Лора беше измъкнала една снимка от папката. Малък формат и от доста години. Подаде му я.

На нея бяха Тед и Линч като млади на купон в стаите на университета, усмихвайки се на фона на постер с Ума Търман от „Криминале“. Плакатът отключи мигновено спомени у Тед. Намираше се в един от коридорите до собствената си стая. Ума носеше тъмна перука и пушеше демонстративно. Тед от снимката много приличаше на нея, доста слаб и с дълга до раменете коса. Беше с лента на главата ала Аксел Роуз и държеше в ръка пластмасова чаша. До него Линч излъчваше същия младежки вид, с който Тед си го беше представил, когато той натискаше звънеца на къщата му… Красотата му беше магнетична.

— Помня отлично постера. Но нищо за Линч. Личи, че сме били наистина близки.

Лора кимна утвърдително. Прибра снимката в папката.

— В съня от къщата на езерото се появи нещо ново — каза Тед, — една осезаема близост с мястото. Освен това, когато днес се събудих, си дадох сметка за едно — не можех да си припомня лицето на Уендъл, чудех се какъв цвят очи имаше, чертите му също се размиваха в съзнанието ми. Слаб ли беше? Носеше ли очила? Не можех да го опиша с точност.

— Като заприказвахме за Уендъл, трябва да те попитам нещо… Името означава ли нещо за теб?

Тед се замисли.

— Ако питаш дали съм познавал някого с такова име в миналото, отговорът е не. Поне доколкото си спомням, което предвид обстоятелствата, не е много.

Лора се съгласи.

— Не мога да повярвам, че съм изпратил човек в кома — каза Тед, хващайки се за главата и отричайки отново и отново.

— Спри да мислиш за това, Тед. Убедена съм, че част от психозата ти се е отключила преди инцидента с Линч. Доста преди това. Размишлявах много доколко е уместно да ти разкрия, че Уендъл не съществува, че в действителност е част от теб, скрита под този образ…

— Страхуваш се да не вляза отново в някой от онези цикли, нали?

— Не, не вярвам. Стигнахме прекалено далеч.

— Прекалено далеч?

— Точно така. Помисли за първия цикъл. В него ти се канеше да отнемеш живота си заради тумор в главата. Освен това трябваше да убиеш Уендъл — частта от теб, която знаеше истината за връзката на Холи и станала отговорна за побоя на Линч. В известна степен формира перфектния цикъл. Хипотезата ми е, че си обмислял да си отнемеш живота след срещата с Линч, но съзнанието ти се е замъглило и не си го направил. Тогава умът ти е изработил този цикъл — повтаряйки го пак и пак, — в който ти си убил Уендъл и всичко, което той представлява.

— Разбирам накъде биеш… — каза Тед. — В този цикъл даже не съм имал проблемите с Холи.

— Беше перфектното самоубийство.

— А Блейн какво общо има с всичко това?

Това беше единственият въпрос, от който Лора се боеше, на него нямаше как да отговори поради откритието на стикера на Бъз Лайтиър. Не искаше да засяга темата засега, затова се ограничи със същия отговор, който щеше да поднесе и преди няколко дни.

— Трябваше да оправдаеш някак си убийството на Уендъл, затова умът ти състави този план, изпълнен със самоубийци, убиващи се един друг. Имай предвид, че е трябвало да разубедиш човек на път да отнеме живота си. И как да го постигнеш? Да се позовеш на чувствата, които самоубийството ще предизвика у близките му, се оказва идеален коз. Сигурна съм, че тези въпроси са се въртели в главата ти, докато си обмислял идеята. Разбираш ли, Тед, защо твърдя, че първият цикъл е фокусиран върху перфектното убийство? В него ти дори разрешаваш проблема с последствията върху твоите близки. Всичко се е развивало съвършено. А случаят на Блейн е бил много нашумял в дните преди постъпването ти в „Лавендер“; събрала съм огромен брой статии от вестниците. Много вероятно е да си ги използвал, за да изградиш цикъла. Забележи и друг ключов елемент — Линч за теб е бил непознат, само Уендъл го е познавал.

— Защо сеансите ни са станали част от тези цикли? Защо не са били като останалия ми престой в „Лавендер“, за който нищо не помня?

— Ами в началото беше така. Чак когато започнахме да бистрим миналото ти, сеансите леко се открехнаха към тези цикли с идеята да ги разбият. Носиш ли подковата?

Тед потвърди. Усещаше тежестта ѝ в джоба на панталона си.

— Точно тогава се появиха първите пробойни в първия цикъл. Спомените за дъщерите ти, които тичат по пътя към вратата на къщата на езерото например. Подсъзнанието ти търсеше форма да срине със земята този идиличен финал, да свали маската на Уендъл.

Тед кимаше изумен. Разбираше го.

— Затова не го убивам във втория цикъл — каза, докато сглобяваше събитията.

— Именно. По време на втория цикъл ти вече беше наясно, че Уендъл и Линч всъщност се познаваха, че са състуденти от университета. Това беше твоята история, Тед! Не си направил нищо друго, освен да откриеш собствената си връзка с Линч. Въпреки това Уендъл не е искал да бъде разкриван, защото ако се случеше, това щеше да извади на показ тази скрита страна от теб, затова се е постарал да те изправи срещу Линч и междувременно да ти покаже снимките от ресторанта. Не забравяй, че по време на втория цикъл ти вече съзнаваше проблемите си с Холи. С всеки цикъл се приближаваше все повече до истината…

— Това е причината Уендъл да се опитва да ме настрои срещу теб и Роджър… Боже мой, продължавам да мисля за този тип сякаш наистина съществува.

Виж, Тед, има определена информация тук, в главата ти — Уендъл се наведе и посочи с показалец към челото на Тед, — която те злепоставя. И мен също, няма да отрека.

— Сега разбирам защо Холи не иска да ме вижда — заяви Тед.

— В този ред… Холи в действителност иска да те види.

— Наистина ли?

— Наистина тя разбира, че ти не би наранил Линч при нормални обстоятелства. Вярва, че лечението ти тук ще те върне към предишното ти аз.

— Значи си успяла да говориш с нея?

Тя потвърди.

— Направих го днес рано-рано, както ти обещах. Сега, когато направихме тази сериозна крачка напред, смятам съвсем честно, че може да е добра идея да се видиш с момичетата. Холи каза, че е готова да дойде с тях, когато я помолим.

Смесица от щастие и безпокойство обзеха Тед, но споменът за щастливите моменти, споделени с момичетата, надделя; колаж от образите на Надин и Синди, на прегръдки, на целувки за лека нощ, на приказки, преди да заспят. Сълзите не закъсняха. Плачеше за първи път от постъпването си в „Лавендер“, случило се преди седем месеца.