Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La última salida, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Елена Маркова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka(2019)
Издание:
Автор: Федерико Аксат
Заглавие: Последен изход
Преводач: Елена Маркова
Година на превод: 2018 (не е указана)
Език, от който е преведено: испански
Издание: първо
Издател: Колибри
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: аржентинска
Печатница: Инвестпрес
Редактор: Елена Маркова
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Росен Дуков
Коректор: Росица Великова
ISBN: 978-619-02-0203-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13559
История
- —Добавяне
21
Лора беше наясно още в началото, че Уендъл не беше реален, а проекция на Тед, създадена от самия него. Холи ѝ беше потвърдила, че къщата на езерото беше тяхна собственост, че в известен период са се отбивали всеки уикенд, макар че в последно време — откакто нещата в брака им бяха тръгнали на зле — Тед я е посещавал често, за да остане сам. Именно на него му харесвал риболовът и той е притежателят на черното ламборгини, за което се е грижил като за още едно дете, и собственоръчно е построил замъка на принцесите от Дисни — толкова пъти описван по време на сеансите им.
Самият Тед се запознал с Линч в университета; били много близки в онези години и малко след това. После престанали да се виждат толкова често, но никога не спрели да общуват напълно. Холи увери Лора, че когато тя и Линч са започнали да се срещат, бракът им с Тед вече е бил съсипан и са обсъдили открито нуждата да го прекратят официално. Не са го сторили досега, понеже търсели подходящия момент, за да го съобщят на дъщерите си.
Холи и Линч били много дискретни, но направили само една грешка — вечерята в ресторанта, на която били заснети. Искали да се насладят на една спокойна вечер, без да се крият, и решили да отидат с различни коли до Бевърли на петнайсет километра разстояние. Колко глупави били, щом им хрумнало, че биха могли да се почувстват истински свободни, избирайки си маса до прозореца. Шегували се всеки път, щом някой преминел и ги погледнел, бе казала Холи на Лора с разкайващ се тон. Нито тя, нито Линч си дали сметка, че от Бостън ги е следял частен детектив. Холи поддържаше версията, че Тед е бил този, който престанал да я обича далеч преди нея. Тед винаги е бил резервиран и интровертен тип освен в компанията на Холи; въпреки това през последните месеци дори с нея се показвал дистанциран и затворен. Колкото и Тед да се мъчел да го прикрие, най-накрая изплувало наяве. Сексът се разредил дотолкова, че просто престанали да го правят. Тед престанал да я търси и затова самата Холи поела за месеци инициативата, убедена, че желанието би могло да се възроди, подобно на тлеещ огън, в последния миг зареден с чудодейна сила. Но било болезнено да се живее, просейки няколкоминутна механична необуздана лудост. Холи се опитвала да се залъгва и да се връзва на извиненията на Тед, които ѝ сервирал всяка нощ: работата, момичетата не били все още заспали… Но в даден момент прогледнала, усетила го — вече не била желана. Сякаш ѝ свалили превръзка от очите. Защото Тед пътувал веднъж, а понякога и по два пъти на месец извън страната при важните си клиенти, с които се налагало президентът на компанията да се среща лично. Ставало дума за седемцифрените клиенти, както ги определял винаги пред Холи, наистина ключови, които трябвало да държи в течение за инвестициите им чрез пряк контакт. Тед отсъствал поне по три дни, често цяла седмица. Връщал се в добро настроение, носел подаръци на момичетата, показвал се обичлив, даже и капитан Ерекция благоволявал да ги слее някоя вечер след командировка.
Но за нула време нещата се връщали в обичайния си ритъм. Отново странял, бил в лошо настроение и копнеел да отиде за риба на езерото. Холи не знаела дали е имало друга жена, или други, но осъзнала, че щастието на мъжа ѝ се криело в моментите на отдалеченост от нея.
Холи не се чувствала горда точно с това, но се видяла принудена да провери достоверността на пътуванията. Провела разговори с компанията, говорила със секретарката на Тед, със съдружника му, всичко пасвало. Или го е бил замислил толкова добре, или просто не я е мамил. Естествено, на кого му е притрябвала цяла седмица за бизнес пътуване? Казвал ѝ, че го уплътнявал с риболов, и също успяла да провери това в един риболовен клуб в Денвър. Естествено, Тед, в случай че ѝ изневерявал, е подходил много по-внимателно от нея, която седмица по-късно щяла да се озове с любовника си на маса до прозореца пред погледа на всички.
Най-накрая Холи се предала. В крайна сметка дали Тед ѝ изневерявал, не променяло съществено ситуацията. Нещо повече, именно тя преставала да го обича, почти неусетно. За седмици апатията на съпруга ѝ била добре дошла, негласно приета. Дори ѝ се било приискало да съществува въпросната друга жена — това щяло да опрости нещата.
Един ден Джъстин Линч ги посетил в дома им. Тед не бил там, нито пък момичетата. Холи била в добри отношения с него и го поканила да влезе. Изпили по чаша вино, поговорили и само за два часа Холи му споделила всичко. Всичко. Джъстин нямал представа за проблемите в брака им, а още по-малко — дали Тед има любовница. Приятелят му никога не му споделял нещо в този смисъл; бил крайно резервиран — се извинил. Но химията помежду им била очевидна и Джъстин се превърнал в довереник на Холи.
Когато положението станало неудържимо, Холи решила да говори с Тед, да му заяви очевидното. Разводът бил най-добрата опция и той се съгласил още в началото. В онзи период Тед започнал да страда от главоболие, тялото му недвусмислено го показвало. Холи и Джъстин продължили да се срещат, все като довереници, но привличането помежду им растяло и станало неудържимо. Колкото повече се опознавали, все повече и повече се харесвали. Имали нужда само от предварителното споразумение по развода между Холи и Тед, за да се отдадат свободно на романса си. А това, че подозирали, че Тед на свой ред е имал любовница, било лъжа, която прегърнали, за да облекчат чувството си за вина.
Холи така и никога не разбрала, че по това време Тед започнал да посещава доктор Кармайкъл, убеден, че злокачествен тумор постепенно се разраствал в мозъка му. Още по-малко разбрала, че идеята за самоубийство бавно, но решително се загнездвала в главата му.
Още нещо, което разбрала дълго след това, било за частния детектив и снимките в ресторанта. Защо Тед не се е изправил срещу тях, а просто прибрал снимките в плик в сейфа и продължил живота си както обикновено на този временен кръстопът, докато не вземели решение как да представят случая с развода пред момичетата и близките. Всъщност именно през тези дни, парадоксално, съжителството им било по-добро.
Холи късно намерила снимките, както споделя впоследствие с Лора. Нямала достъп до сейфа и се наложило да го разбие. Но това станало чак месец по-късно! Месец, през който Тед останал с нея, без да обели и дума, сякаш не му пукало.
Защо Тед е изчакал цял месец? Цял месец, за да отиде при Линч в кабинета му, когато сградата почти се опразвала, и да го смаже от бой с бронзовата лампа, докато някой от долния апартамент чуе ударите и виковете и съобщи на полицията, която намерила Тед във фоайето на зданието с лампата на колене, опръскан по цялото тяло с кръвта на приятеля си. Когато полицаят го заварил, го попитал за името му, а той отвърнал, че не си го спомня, но мигом след това се представил като Уендъл. Отвели го в ареста и установили, че истинското му име било Тиъдър Макей.
Боят пратил Линч в болницата в състояние на кома. През първите дни лекарите били обнадеждени; наложило се да го оперират по спешност и прогнозирали, че ако пречистят кръвта, мозъчното възпаление ще отзвучи и той ще се събуди. Но не се случило така.
Холи го посещавала всяка седмица. Джъстин бил единствено дете и семейството му било малобройно; било отчайващо да го заварва винаги сам, проснат на болничното легло, в очакване на чудото, което може би нямало никога да се случи. Холи не можела да твърди, че се била влюбила в него, но била сигурна, че нещата вървели натам. И се чувствала отговорна, естествено. Как не съумяла да бъде по-внимателна? Лора я посъветвала да започне терапия и това ѝ помогнало значително. Никой не е могъл да предвиди, че Тед, мирният и отворен към диалог човек, ще запази за себе си разкритието за изневярата цял месец, за да изригне накрая като Везувий.
Тед, от своя страна, изпаднал в състояние на кататония[11]. Бил приет в „Лавендер Мемориал“. Доктор Лора Хил поела случая му и незабавно се свързала с доктор Кармайкъл, който дотогава лекувал Тед.