Федерико Аксат
Последен изход (38)

15

Най-разумното предположение беше, че като всеки друг Тед е научил подробностите за случая „Блейн“ от вестниците и телевизията. Убийството на Аманда Хърдман беше получило отзвук в местните медии в продължение на няколко дни. Сестрата на убитото момиче, артистична натура на име Мелиса Хенгелър, беше уредила един журналист от „Бостън Стар“ да публикува историята ѝ, а оттам тя плъзна светкавично. Имаше всички „подправки“ да те завладее — зловещ убиец — първоначалната версия посочваше за оръжие на убийството чук — и неочакваният обрат идва с обявяване невинността на Блейн. Хенгелър наела експерт да разследва смъртта на сестра ѝ, за да се сдобие с нова информация и да преоцени насъбраната… А откритието ѝ било невероятно ужасяващо. Никой не знаел със сигурност дали именно въпросната инсталация на пералното помещение, минаваща точно под апартамента на Аманда, е предизвикала по-бързото разлагане на трупа. Това дало повод за грешното определяне часа на смъртта ѝ и трябва да се признае, че допринесло за изненадващия обрат на случая. Разкритието предизвиква кръстосан огън между експерта на Мелиса, защитата и прокуратурата. Общественото мнение се разцепва, макар повечето да вярват на версията на сестрата.

Къщата на Блейн беше обявена за продан и Лора беше уговорила среща с наетия брокер за оглед. Беше му звъннала същата сутрин, обзета от внезапно предчувствие, и човекът ѝ съобщил, че днес бил щастливият ѝ ден, че бил в района и че на драго сърце би ѝ показал къщата още този следобед. Лора се съгласила, макар и да знаеше, че брокерът не се намира в района… Истината беше, че тази къща не бе от лесните за продажба.

— Казвам се Джонатан Хауърд — представи се агентът с отлята усмивка в унисон с табелата, закачена в градината отсреща.

Лора му стисна ръката.

— Аз съм Лора Хил, а това е Маркъс, съпругът ми — обърна се леко с лукава усмивка.

— Отлично! — възкликна Харолд, докато се придвижваха към портала. — Това е прекрасна къща, ще се уверите. Имате ли деца?

— Да, едно — отговори светкавично Лора.

— Чудесно. Оттук ли сте?

— Не — включи се Маркъс в ролята на лошото ченге, — но познаваме историята на къщата.

Лицето на Хауърд се измени за част от секундата, но усмивката му цъфна миг по-късно.

— А, така ли? Да, човекът трябваше да напусне, но живееше отскоро тук и къщата не беше негова. За щастие, хората го разбират, защото вече имаме няколко кандидати… В края на краищата убийството не е станало тук, нали?

Лора разчупи обстановката.

— Ами да, това му разправям и аз.

Хауърд беше прав за едно — къщата беше прекрасна, дори и гола, това биеше на очи отдалеч и беше трудно да си представиш толкова нещастен тип като Блейн да я обитава. За миг Лора си я представи обзаведена със собствените ѝ мебели. Бързо обиколиха и едно от първите неща, които установиха, бе, че къщата наистина разполагаше със стая за гости на приземния етаж. Потвърждаваше ли това, че Тед е бил там? Вероятно.

Стигнаха до основната спалня на втория етаж и тогава Лора спря погледа си върху продавача, който пресичаше стаята в посока към обширен дрешник и ги молеше да го последват. Очевидно смяташе, че този дрешник щеше да изиграе ключова роля в убеждаването на Лора, защото се стремеше всячески да го изтъкне с префърцунени жестове, като разпалваше въображението ѝ с обувки по рафтовете, рокли в съответните им отделения и бижута на масичката пред огледалото. Интересът ѝ нарастваше при всеки негов коментар, макар по напълно различни подбуди от тези на мъжа. В един от сеансите им Тед беше споделил с Лора, че е избрал да се скрие в стаята за гости на приземния етаж, защото на първия не е имало подходящо за целта място, а все пак там имаше гигантски дрешник, идеален за причакване на Блейн. Това доказваше онова, което тя вече подозираше, а именно че Тед никога не беше влизал във въпросната спалня.

— Мога ли да направя няколко снимки? — каза ентусиазирано Лора, докато изваждаше апарата от чантата си. — Умирам да зърна изражението на сестра ми, когато я види.

— Разбира се! — насърчи я Хауърд.

Маркъс, който в този момент излизаше от дрешника, я изгледа заинтригуван.

Когато слязоха на приземния етаж, Лора завлече Маркъс в стаята за гости.

— Ще ни оставите ли за секунда насаме с мъжа ми?

— Разбира се.

Хауърд излезе.

Маркъс я гледаше учудено.

— За какво са ти снимките, Лора? И за какво искаш да говорим?

Тя прекоси стаята за гости, отвори крилото на гардероба и се наведе, за да разгледа долната страна на рафта. Вцепени се намясто.

— Какво? — Маркъс приближи и застана на колене до нея.

Там беше стикерът на Бъз Лайтиър, героя от „Играта на играчките“, който Тед беше описвал по време на сеансите, този, който светеше в тъмното.

— Затвори вратата — помоли Лора.

Двамата бяха коленичили до стената в дъното като две деца, играещи на криеница. Маркъс дори нямаше време да се запита какво би си помислил брокерът, ако отвореше вратата в този момент и ги откриеше заврени в гардероба.

Когато останаха в пълна тъмнина, очертанията на Бъз леко заблестяха. Лора отвори вратата на гардероба.

— Не разбирам — каза тя, докато излизаше.

Маркъс също се изправи.

— Какво по-точно?

— За стикера. Тед го описа съвършено — започна Лора с недоумение. — Досега бях сигурна, че епизодът с Блейн беше част от параноята му и че никога не е бил в тази къща. Някои детайли от стаята на горния етаж не пасват на разказа му, но това… това доказва, че е бил в тази къща и вътре в този гардероб.

— Каза ми, че според разказа му убива Блейн. Нещо, което безспорно не се е случило.

Лора размишляваше, като правеше тегели в празната стая.

— В първия цикъл го убиваше, във втория — не.

— Може би е възнамерявал да го направи — предположи Маркъс.

Лора го погледна със смесица от недоверие и ужас. Когато най-накрая продума, го направи с едва доловим и замислен тон.

— Това никак не се връзва. Идването на Тед в тази къща е парченце, което не пасва никъде…

Внезапен удар по вратата ги накара да подскочат.

— Господин и госпожо Хил! Всичко наред ли е? Сигурен съм, че ще можем да се споразумеем за разумна отстъпка, ако къщата ви интересува. Мога да говоря с…

Лора отвори вратата. Погледна брокера с престорено недоволство.

— Мъжът ми не е убеден — каза сериозно, — и изглежда, неговото мнение е единственото, което се брои.

Подмина брокера и се насочи към външната врата.

Маркъс остана в коридора заедно с шокирания Хауърд. Дожаля му за него, в крайна сметка Лора току-що го използва, за да посети къща, която нямаше никакво намерение да купува. Веднага се отъждестви с него.

— Съжалявам — каза му. И беше чистата истина.

— Ако нещо ви съмнява, можем да го преразгледаме, собствениците ще са склонни, сигурен съм.

Маркъс подпря ръка на рамото му.

— Съжалявам, че ви изгубихме времето. Наистина.