Федерико Аксат
Последен изход (26)

3

Лора Хил връчи формуляра на охраната, почти без да забавя ход. Мъжът понечи да ѝ каже, че трябва първо да го занесе в офиса на администрацията, но преди да довърши, тя вече му отвръщаше, че щяла да се занимае с това по-късно и че най-важното в този момент било да отведе пациента в стаята му. Пазачът не каза нищо повече.

Лора, Роджър и болногледачът Макманъс се насочиха към стаите, като за целта трябваше да преминат през още две контролни проверки за сигурност и общата зала, където няколко пациенти ги изгледаха с интерес. Там се видяха с Робърт Скот, завеждащия отделение „C“, с когото Роджър поддържаше приятелски отношения. Посрещна ги по протокол и без да ги бави, ги информира, че стаята вече е подготвена. Беше в течение на всичко и не смяташе да задава въпроси. Що се отнасяше до него, ако доктор Хил и директорът Грант се бяха разбрали да загърбят някои правила, той нямаше да се меси.

Стаите бяха модерни, с една изцяло остъклена стена. Отварянето на вратата можеше да става дистанционно или с кодова комбинация. Тед прокара картата си за достъп през улея на терминала, набра кода и вратата поддаде с леко и кухо щракване. Лора избута количката навътре; Роджър и Макманъс хванаха Тед под мишниците и го сложиха да седне на леглото. Подковата падна от скута му и издрънча по керамичния под. Лора се наведе, взе я и след миг размисъл я върна в ръцете на Тед. Ефектът от успокоителното започваше да намалява и така той успя да накара пръстите си да се свият и да се вкопчат в единия край на металния предмет.

— Оставете ме за момент насаме с него.

Двамата мъже се спогледаха с безпокойство, след което се съгласиха. Тед беше закопчан с белезници на краката и на ръцете и едва успяваше да помръдне пръстите си.

Роджър и Макманъс се спряха със Скот в коридора. Последният гледаше упорито към стаята. Ако нещо се случеше на докторката, щеше да легне на неговите плещи, да бъде негова отговорност, а истината беше, че не знаеше нищо за онзи тип, можеше и да се преструва, и да се опита да удуши жената при най-малката възможност. Имаше пациенти в отделението, способни да извършат това, и много повече, ако им се удадеше минимална възможност.

От другата страна на стъклото, Лора се приближи до Тед.

— Утре ще поговорим — каза му тя. — Опитай се да си починеш, тук ще се чувстваш прекрасно.

Клепачите на Тед продължаваха да са полуотворени, погледът — блуждаещ. Чак когато Лора се обърна, за да си тръгне, той отклони леко поглед, за да види как излиза от стаята.

Макманъс се върна по-късно и заедно с друг болногледач го облякоха в нов сив комплект. В един момент Тед се свлече на една страна. Леглото беше сравнително удобно.

Събуди се няколко пъти през нощта, объркан. От леглото различи коридора в полусянка, както и отсрещната стая, от която мъж на около петдесет години го фиксираше с поглед, изкривен от омраза.