Федерико Аксат
Последен изход (24)

1

Психиатричната клиника „Лавендер Мемориал“ в град Бостън приютяваше четиресет опасни пациенти в модерното си отделение „C“, което се помещаваше в близка сграда. Точно натам отвеждаха Тед Макей, седнал на инвалиден стол, главата леко приведена встрани, със струйка слюнка, стичаща се по крайчеца на устните. Роджър Конърс, завеждащият отделението, буташе количката, придружаван от един от приближените си, слаб млад мъж със суров поглед на име Алекс Макманъс. Стаите бяха в източното крило и до тях се стигаше през предварителен пропускателен пункт. Когато охранителят, ангажиран със сигурността на сектора, ги видя да се приближават, присви вежди и ги спря с високо вдигната ръка.

— А този кой е?

— Тиъдър Макей — доложи Роджър.

Пазачът остави върху масата вестника, който четеше, и хвърли едно око на мониторите от охранителните камери пред себе си, правило, което следваше да се съблюдава всеки път, щом излезеше от стаята за наблюдение. Приближи се до новодошлите и ги загледа многозначително през решетката.

— Не е постъпила никаква заповед за прием, Роджър — заяви охранителят с известна досада. Работеше от по-малко от година в болницата и процедурите обикновено се спазваха без изключение.

— Доктор Хил говори точно в момента с Маркъс.

Маркъс Грант беше директор на отделение „C“.

Охранителят не знаеше как да отговори на това. Откакто поемаше само дневни смени, рядко имаше новопостъпили и за всеки случай беше уведомяван няколко дни предварително.

— Не мога да те пусна без разрешението за прием. Съжалявам.

— Ще почакаме тук.

Пазачът даде знак за съгласие, все още смутен от неловката ситуация, и разучи малко по-задълбочено Тед, който все още стоеше с клюмнала глава, клепачите леко притворени и нишката лига, която вече висеше на пет сантиметра от брадичката му. Беше облечен в обичайната сива униформа и беше с белезници на краката и ръцете. За миг зениците му сякаш се вторачиха в тези на охранителя, но беше ясно, че успокоителното, с което го бяха натъпкали, нямаше да му позволи да излезе от транса поне още няколко часа.

— Какъв му е случаят на този? — попита мъжът.

Няколко от пациентите на това отделение бяха убийци, изнасилвачи или двете заедно; някои дори бяха вдигнали повечко шум в медийното пространство. Името Тиъдър Макей не говореше абсолютно нищо на охранителя.

— Не може ли поне да го заведем до стаята му? — попита Макманъс, очевидно раздразнен. Беше първата му реплика. Роджър, който продължаваше да е залепен за количката, се обърна и му хвърли неодобрителен поглед.

— Пациент е на доктор Хил — ограничи се в обясненията си Роджър.

— Това ще трябва да остане тук — каза охранителят, сочейки към подковата, която Тед стискаше с две ръце.

— Добре, ще видим.