Ингар Йонсрюд
Калипсо (73)

Глава 73

Събуди го тишината. Отсъствието на тихото дишане на Бетина. Липсата на Крьосюс, който не топуркаше тъжно по килима, скимтящ и притиснат от малка нужда. Навън беше ден. Кога за последно беше спал, докато съмне?

Страната на леглото, където спеше Бетина, беше непокътната. На нощното шкафче беше опаковката сънотворни. Той извади блистера. Седем. Три липсваха. Беше ли ги изпил? Не помнеше. Но това обясняваше тъпата дистанция, която усещаше. Към заобикалящия го свят. Към смъртния случай, на който бе станал свидетел преди половин денонощие. Към кавгата с Бетина. Към всичко. Беше спал осем часа и беше напълно изтощен.

Бетина не си беше направила труда да прибере чаршафа от дивана в хола. Дали това не беше деликатен знак? Напомняне, че е прекарала нощта тук, за да не си помисли той друго, когато се събуди? Кучешката козина, която той беше ударил в масата, беше изчезнала.

— Амфетамини. Много висока доза.

Тересе Грьофтинг, началникът на извършващите огледа на местопрестъплението, стоеше пред малката група следователи. С дългите си пръсти издърпа тъмната си коса назад и я захвана с шнола на врата. Пред зеленото й око падна къдрица. Остави я така.

Себастиан Кос беше там. Както и главният комисар Неме. Над прясно изгладената униформа лицето му беше покрито със сериозни бръчки.

— Концентрацията беше толкова висока, че при повечето хора би довела до безсъзнание, спиране на сърдечната дейност, парализа на дихателните органи и смърт. В този случай обаче причината за смъртта е съчетание от раните от падането и факта, че гръдният кош на Синре Борк е бил пробит от пет или шест железни пръта, когато е паднал на пода на асансьорната шахта, според доклада на патоанатома Хайсман.

— Арматурно желязо — промърмори Фредрик.

Тя вдигна поглед към него едва-едва и продължи:

— Смъртта е настъпила моментално. У него е имало много малко лични вещи. Мобилен телефон. Една бележка в джоба. — Тя отново прегледа записките си. — Исмасил Салебан. Вероятно е име. Телефонът е изпратен за анализ.

Пред дъската имаше малък подиум. И без да застане на него, Неме се извисяваше върху всички. Беше широкоплещест, висок и с дълбока трапчинка на брадичката.

— Да започнем от началото — започна той и се загледа над главите им. После изложи цялата последователност на събитията — от обаждането на Каин до полицията до падането и смъртта му.

— Не е било капан, Байер — заключи Неме.

— Не.

Краката на стола изскърцаха по пода и Фредрик разбра, че Кос се е облегнал назад. Вероятно беше доволен от наблюденията на Неме. Кос беше онзи, който беше взел решението специалните части да се промъкнат зад тях и да пристъпят към действия.

— Можеше ли да бъде спасен животът на този човек, Икбал? — Неме беше отместил поглед. Не към нея, а към петно от маркер в ъгъла на дъската. Разтърка палец върху него с грубо движение.

Кафа цъкна с език несигурно, преди да отговори:

— Ситуацията беше доста неясна. Ако Каин ни беше нападнал, щях да стрелям. Нямаше как да знаем дали е сам. — Тя хвърли бърз поглед към Фредрик. — Нали?

Той сви рамене.

— Разбирам защо се е намесил специалният отряд — каза тя.

Тук ставаше дума за Фредрик. Той осъзна това. За вярата в преценката му и за факта, че Кос му беше взел оръжието и би предпочел да го отстрани от разследването.

Той чу как инспекторът се намества зад него.

— Сега, след като всички сме тук и сме информирани за душевното състояние и историята на заболяванията на Байер… — започна Кос — … наистина ли господин главният комисар смята, че това е човекът, който трябва да ръководи една толкова важна част от това разследване? Разузнавателната служба намекна за страх от… тероризъм.

Тероризъм. Думата, която караше бюджетите да растат, а полицаите — да се смаляват. Думата от първите страници на вестниците. Фредрик преглътна.

Кафа му се притече на помощ.

— Ако не беше Фредрик, тайните служби никога не биха споделили тази информация с нас — каза тя. — Ако не беше Фредрик, нямаше да свържем този случай с Педер Расмусен. Фредрик движи това разследване напред, господин комисар.

Неме не каза нищо. Само отиде до мивката при вратата, пусна я възможно до краен предел и силно разтърка палеца си. Взе няколко хартиени салфетки от алуминиевия съд и подсуши ръце. Сгъна хартията на правоъгълници и ги пусна в кофата.

— Добре.

Докато излизаше от конферентната зала, Фредрик усети лека ръка на гърба си. Тересе Грьофтинг му даде знак да изчака. Когато останаха сами, тя прибра къдрицата зад ухото си и допря ръце пред гърдите си.

— Искам да знаеш, че Андреас… те издаде. Каза на Кос за болестта ти. Защо си бил в болнични. Подслушах ги в коридора.

Фредрик се отпусна на един стол.

— Май е добре да поговорите.

Андреас. Този гадняр. Какво ставаше, по дяволите? Кой беше Андреас всъщност?