Ингар Йонсрюд
Калипсо (70)

Глава 70

— Каин? Синре? Остави чука. Всичко свърши. Остави чука. — Гласът на Кафа беше мек, но решителен.

— Каин — изпръхтя мъжът и се олюля. — Каин и Авел.

— Каин, остави оръжието си. Ние дойдохме. Както ни помоли. Поиска да се предадеш. Помниш ли?

Кафа държеше пистолета с дулото към земята пред кубинките на олюляващия се мъж. Фредрик се огледа. Светна с фенерчето към коридора зад тях.

— Кафа — каза той. — Чух нещо. Мисля, че тук има някой.

Фредрик видя, че Каин замръзна при тези думи. Не искаше да насочва светлината право към лицето му, нямаше желание да дразни психясалото същество, но Каин прокара юмрук по челюстта си и качулката му падна. На светлината, която идваше отвън, видяха лицето му. Щръкнала руса коса се спускаше над челото му. Пъпчивата му кожа блестеше от пот и сълзи. Очите му бяха зачервени, а мускулите на шията — изпъкнали. Съсипан човек. Това, което видяха, беше един съсипан човек.

Той пристъпи към тях. Вдигна чука до средата на тялото си.

— Още една стъпка, Каин, и ще стрелям. — Гласът на Кафа вече беше по-твърд. Фредрик я видя да хвърля кос поглед към отвора в тухлената стена. Оттам ли беше дошъл звукът? Фредрик присви очи.

— Долу, долу, долу!

Бутнаха Фредрик толкова силно, че той се удари в стената. Двама мъже от отряда „Делта“ се втурнаха покрай него. Насочиха автоматично оръжие към мощната фигура. През отвора за прозореца зад Каин влязоха още двама маскирани полицаи. Завъртяха се в стаята, откачиха въжетата си и се плъзнаха по местата си. На отвора в тухлената стена застана Андреас с още няколко мъже в черните униформи на специалните части.

— Пусни чука! Пусни чука!

Каин запрати оръжието в хаотична дъга през помещението. Поклати глава с объркано движение и бавно се наведе напред. Поколеба се, сякаш преценяваше силата и волята си да се нахвърли върху мъжете на вратата.

— Лииин…

Не успя дори да постави крак пред другия, когато прозвуча изстрелът. Улучи го в долната част на бедрото. Панталоните му се скъсаха, рукна кръв и кракът му поддаде. Но не изцяло. Каквото и да течеше в кръвта на този мъж, дрогата заличаваше болката и писъците на нервите. Той направи несигурна крачка назад. И още една.

Тогава Фредрик осъзна какво ще стане. Асансьорната шахта.

Каин стоеше там, където скоро щяха да бъдат монтирани вратите на асансьора. Изстена. Пусна чука и пристъпи встрани, олюлявайки се. Блестящата стомана се люлееше на каишката около ръката му. Фредрик се хвърли напред, улови ръката му, сграбчи пуловера над гърдите му.

Но твърде късно. Каин се преобърна. Назад. Надолу, надолу.