Ингар Йонсрюд
Калипсо (69)

Глава 69

На тавана над леглото имаше кука и на нея се беше образувала капка. Каин дълго седя и само се взира в нея. От студения влажен въздух тук долу боята се надуваше и се отлюспваше от стените. Циментът на тавана беше груб и неравен и по пода се стичаше тънка ивица вода към ръждясала решетка над вонящ канал.

Осемдесет и четири. Осемдесет и пет. Осемдесет и шест. Осемдесет и с… падна. Осемдесет и седем секунди отнемаше на една леденостудена капка да се образува и да падне върху свитата на кълбо фигура в леглото.

Беше купил ростбиф, салата от скариди и ябълков сок. Искаше да я накара да яде, но Лин не помръдваше. Когато той се опита да я закрепи в седнало положение, Лин просто се сви отново в ембрионална поза. Около едната й китка беше закопчана гривна на белезници. Лин обаче не каза нищо, когато той внимателно премести гривната надолу по ръката й, за да не й убива. Погледът й беше празен, когато той разтърси веригата, спускаща се от куката до белезниците. Веригата, която беше точно толкова дълга, че тя да може да достигне студения керамичен ръб на тоалетната чиния. Куката не се поддаваше. Не помръдваше. Лин просто лежеше там, вкопчена в бижуто, което той й беше дал.

Онзи, братът, я беше пребил брутално. Сякаш вината беше нейна. Иска му се никога да не му беше казвал какво е видял пред апартамента на Лин. Полицаите, които тършуваха вътре.

Бягството й беше забелязано и братът обвиняваше нея за това.

Каин се запита: и татко ли го наричаше Авел? Или това беше хрумнало само на мама? На мама и онази, танцьорката, Ингеборг Балтерсен, някой път, когато са лежали в леглото голи, приключили една с друга, докато той е стоял отвън и е удрял с юмруци по вратата. Викал е мама.

Каин. Откъде можеше да е сигурна, че съм Каин? Ами ако мама е грешала? Ами ако съм Авел?

Колко човешки живота струва един човешки живот? Повече от един. Сега обаче дългът беше изплатен. Бяха си стиснали ръцете за това. След руснака всичко приключваше. Въпреки това братът не ги остави да си тръгнат. А как само наби Лин. Каква сила имаше в ударите му.

Има два начина да биеш някого. Можеш да биеш, за да живееш, или за да убиваш.

Разликата е в погледа. В безжизнените очи на убиеца. На човека, който няма да спре, преди да е изтръгнал живота из корен. Така бе изглеждал той, когато Каин застана помежду им. Братът не искаше Лин да живее. Тя знаеше твърде много.

Каин беше отнемал животи, а сега щеше да спаси живот. Наркотиците, насилието, братът и самият живот го бяха остъргали. Бяха го остъргали така, както океанът шлифова планините до пясък. Той искаше да се предаде на полицията, да поеме отговорност за греховете си и да спаси Лин.

„Защото, ако мама има право — мислеше си той, — ако аз съм Каин, братоубиецът, колко дълго трябва да пожаля брат си?“

— Ще се върна — прошепна той в ухото й. Пъхна ръка в джоба си, за да се увери, че сгънатата бележка още е там.

Бележката, която можеше да промени всичко.

В джоба на якето му беше торбичката с остатъците от натрошените таблетки „Темгесик“. Не оставаше много. Но беше достатъчно. Прахът му трябваше сега. След като бе предал човека, когото се бе заклел никога да не предава.

Каин излезе. Навън валеше сняг и беше тъмно.