Ингар Йонсрюд
Калипсо (67)

Глава 67

Тъмният бус на специалните части беше паркиран между редиците товарни контейнери. Мястото се намираше едва на стотина метра на север от осеметажния бетонен скелет, който скоро щеше да приюти сладко-кисела смес от благоденстващи пенсионери и юпита.

Доскоро Сьоренга беше само място за складиране на контейнери с панорамен изглед към фиорда. Само за няколко години обаче беше превърнат в модерен апартаментен комплекс, проектиран от архитекти със слабост към продълговатите тухлички в комплектите за лего.

Снегът се сипеше и ако Кафа не беше помолила Фредрик да паркира тук, той никога нямаше да забележи анонимната полицейска кола, нито тежковъоръжените маскирани полицаи, които бяха застанали край контейнерите и се подготвяха.

Вратата на един от контейнерите беше отворена и Фредрик зърна Кафа и Андреас вътре. Претича през вихрушката. Колегите му бяха нахлузили бронежилетки върху якетата си. В светлината от уличните лампи лицата им бяха мрачножълти и непроницаеми.

— Какво прави отряд „Делта“ тук? — излая Андреас. — Нали поискаха да дойдем сами?

Кафа не отговори. Само го гледаше. Неприятно. Звуци от подметки по пода му показаха, че присъства още един човек. Себастиан Кос пристъпи в светлата ивица.

— Времето, когато сам се изправяше срещу убийците, приключи — каза той. — Икбал се чувстваше неудобно да предприеме атаката заедно с теб. Затова направи единственото правилно нещо. Дойде при мен.

Фредрик усети как долната му челюст се отпуска. Погледна Кафа с недоверие. Тя обаче не помръдна и отвърна на погледа му.

— Можеш да го оставиш — продължи Кос, като посочи към пистолета на Фредрик.

— Какво? Защо?

— Защото няма да участваш. Ти си потенциален самоубиец.

Фредрик погледна Андреас. Дълго търси знак за разбиране, намигането, което говореше все същото, когато Себастиан Кос беше наблизо — потвърждение, че полицейският инспектор е глупак и гадняр. Очите му обаче не казваха нищо такова. Андреас изглеждаше уравновесен. Дистанциран.

— Неме реши да останеш в разследването. Но не и в тази толкова рискована задача. Защото тук аз решавам.

Кой се беше разприказвал за опита за самоубийство? Франке? Или Кафа? Може би самият Неме беше решил, че Кос заслужава да узнае?

Сърцето му биеше лудо в гърдите. Гърбът му се изпоти. Той започна да зъзне, сякаш имаше треска. Но не намери какво да каже, затова Кос просто го подмина с маршова стъпка. Андреас го последва, като му изпрати бърз изучаващ поглед.

— Не бях аз — прошепна Кафа и забърза след Андреас.

После той остана сам. Потри ръце, пое си дъх и го задържа, после изпусна въздуха от дробовете си и отново вдиша дълбоко. Приведе се напред и се подпря на ръцете си. Гадеше му се.

Стоя така чак докато чу отдалечаването на скърцащите стъпки по снега отвън. Докато утихнаха.

Фредрик се отпусна в седалката на колата и разхлаби кобура на пистолета си. Чувстваше се жалък. Унизен и кастриран. Не се съмняваше в техните способности. Каин щеше да бъде задържан и арестуван и Фредрик щеше да има възможност да го разпита. Но да се отнесат с него по този начин? Беше болезнено. А от предателството болеше още повече. Мълчанието на Андреас. Кафа, която беше отишла при Кос, защото не искаше да извърши акцията заедно с Фредрик. По дяволите.

Той застина в седалката. Защо всъщност бяха тук? Ако Каин наистина искаше да се предаде, защо просто не се беше явил в полицейското управление?

Капан.

Колата заскърца по улицата. Ледът беше покрит с пресен сняг и той замалко да излезе от пътя. В светлините на фаровете снежната вихрушка се превърна в стена и той не видя фигурите пред сградата, преди тя да се извиси пред него. Стояха край стената и стоманата на оръжията им проблясваше.

Той удари спирачки и отвори вратата с размах.

— Какво, по дяволите, Байер! — Очите на Кос засвяткаха. — Да не си решил да провалиш цялата акция? Мамка му, това тук…

Фредрик вдигна ръка.

— Мисля, че сме измамени.

Стояха от двете страни на мрежестата ограда, която държеше външните лица далеч от строежа. Тежки снежинки падаха върху якето му. Хората от специалната част се бяха разделили. Няколко мъже стояха с Кафа и Андреас. Останалите сигурно вече се бяха промъкнали покрай пластмасовото покривало, което плющеше на вятъра пред входа.

Кос го изгледа с присвити очи. После изсъска една команда в микрофона на китката си: „Изчакайте“.

Фредрик рязко вдигна колчето на оградата от блока, в който беше поставено, и стъпи на строителната площадка.

От едната страна целият комплекс беше покрит с текстилен брезент, който се развяваше на леденостудения вятър. Фредрик чу ниското ръмжеше на двигателя на кола, която се приближаваше. И гласове от някакъв далечен ресторант. Той замъкна инспектора при Кафа и Андреас. Те се вторачиха в него. С погледи, пълни с недоверие и съмнение. Ако Кос не се вслушаше в думите му, това щеше да му струва скъпо.

— Синът на Педер Расмусен беше убит от куршум на специалните части! Ами ако това е неговото отмъщение? Ами ако Расмусен е предвидил, че… — тук Фредрик хвърли недоволен поглед на Кафа — … че няма да дойдем сами? Представете си, че планът му е да взриви цялата проклета сграда? Да унищожи елитните части на полицията.

Андреас поклати глава. Но Кафа се поколеба. Както и Кос.

— Педер Расмусен е умен човек. И зъл. Ако не ми вярвате, поне преценете фактите — Фредрик погледна Кос право в очите.

— Защо Каин просто не дойде при нас? Вместо това ни иска тук, навън. Сега. Принудени сме да преговаряме, защото той твърди, че Лин е в опасност. Ами ако лъже? Нито сме планирали, нито сме анализирали ситуацията. Не разсъждаваме ясно.

Андреас взе думата. Гласът му прозвуча студено:

— Фредрик, твоята убеденост, че Педер Расмусен има някаква връзка с този случай, е твърде голяма. Нямаме доказателство, че има връзка. Никакво. Освен това, което твърдят няколко агенти на разузнаването.

Фредрик вдигна треперещ пръст.

— А твоята връзка с Педер Расмусен, Андреас, е крайно неизяснена!

Андреас присви очи. Ноздрите му затрепериха. Фредрик забеляза, че Кос ги изучава с поглед.

— Какво става между вас?

Той поклати глава и сведе поглед.

— Нищо.

— Чуй ме сега. Пусни ме да вляза. Без оръжие. Специалната част ще покрива изходите, така че никой да не се измъкне.

В гладкото чело на Кос се беше врязала дълбока бръчка.

— Мамка му, ти сериозно си потенциален самоубиец. Първо прокарваш теория, че някой иска да взриви сградата. После предлагаш да нахълташ вътре. Сам и невъоръжен?

— Не сам — каза Кафа решително. — Не знам дали онова, което казва Фредрик, е вярно. Но звучи като нещо, което Педер Расмусен е напълно в състояние да извърши. Това, което знам, е, че не аз и Фредрик сме целта. Двама съвсем обикновени полицаи… Расмусен няма да извърши подобна атака, ако влезем само ние двамата.

Кос я наблюдава. Дълго. Прокара ръка през косата си, загледа се в снега, който се разтопи в дланта му, и кимна. Андреас се извърна.