Ингар Йонсрюд
Калипсо (58)

Глава 58

Апартаментът сигурно беше от най-малките, които се намираха тук, сред стогодишните сгради в Рюсельока, на няколко хвърлея от Кралския парк. Андреас се беше върнал в районното. В застиналия въздух трептяха прашинки. В хола Фредрик и Кафа познаха белия диван с възглавниците във форма на сърца. От чифт тебеширенобели гуменки под холната масичка стърчаха розови памучни чорапи, а от перваза мълчаливо ги наблюдаваха няколко порцеланови кукли. Други признаци на живот нямаше.

Флаконите парфюм между куклите напомниха на Фредрик за полъха, който бе усетил, когато домакинът им бе отключил по-рано. Дъх на момичешки парфюм, кайсия и ванилия, като на собствената му дъщеря София отпреди няколко години. Но и нещо по-остро. Солено-сладникавият дъх на полови органи.

— Тук има един сак — каза Кафа от миниатюрната стая. Фредрик застана на вратата. На пода имаше пухен матрак, а стените бяха облепени с изрезки от туристически брошури и вестникарски статии за Тайланд.

Кафа дръпна ципа. В сака имаше дрехи. Обувки, малко тоалетни принадлежности и червен паспорт, върху който беше гравиран Гаруда, Слънчевия орел. Митологичното същество, което според будизма може да лети бързо като мисълта. В паспорта имаше тънък сноп хилядарки. Снимката беше на момиче в ранна тийнейджърска възраст.

— Няма билети — каза Кафа несигурно. — Но очевидно си е имала планове.

— И мечти — промърмори Фредрик и бавно се върна до прозореца.

Известно време само седя там и гледа навън. Пожълтели листа от дърветата бяха замръзнали в преспите край улицата. Фредрик мислеше за момичето, живяло тук. За плажните мотиви, палмите и кипящия живот в Банкок. Подобно на Гаруда Лин поемаше на своите пътешествия със скоростта на мисълта. Подобно на листата тя беше замръзнала тук.

Философстването му беше прекъснато от чукане по входната врата. Отвън стоеше млада жена с халка в носа. Косата й беше изправена и боядисана в сиво, което беше модерно по причини, които Фредрик никога нямаше да проумее. Тя носеше картонена кутия.

— О. Извинявайте. Вратата беше открехната. — Между следователите се плъзна подозрителен поглед. — Помислих, че е Лин.

— Познавате ли Лин?

Тя отстъпи назад.

— Кои сте вие? Какво правите тук?

След като й показаха полицейските си карти, тя ги изгледа изпитателно, но явно се успокои, че двамата следователи едва ли са дошли, за да правят секс. Поне не и един с друг.

— Не познавам Лин, неособено добре, във всеки случай. Живея на този етаж, отсреща. Случва се да… помогнах й веднъж, когато беше загазила. Оттогава си говорим по малко. Понякога тя ме кани на чаша чай. Но той… типът, който я гледа, не е особено заинтересован тя да си намери приятели. А тя го слуша.

— Гледа я? — попита Кафа, докато ровеше в чантата си. — Имате предвид сводника й? Този тук?

Показа й снимката на Каин от ареста.

— Той, да. Идиот, мен ако питате. Но Лин настоява, че не е толкова лош. Все пак зависи с какво сравняваш.

— Защото в… — започна Фредрик. — Не сте в същия бранш, нали?

Тя го изгледа смразяващо.

— Като него или като нея? Не. Уча право.

— Хубаво — каза Фредрик. — Браво на вас.

Кафа го сръга с лакът.

— Казахте, че е била загазила. Как по-точно? С този тук? Зле ли се е отнасял с нея? — Тя размаха снимката.

Момичето изстена тихо.

— Той беше загазил. Нещо с някакъв роднина, мисля. Той… — тук тя кимна към снимката — … се страхуваше, че нещо може да се случи с Лин. Затова тя спа у мен няколко дни.

— Роднина?

Студентката по право явно беше видяла погледа, който си размениха Фредрик и Кафа, защото бързо поклати глава.

— Мъж. Но той никога не е идвал тук. Поне доколкото знам. Лин не искаше да каже и дума за него.

Фредрик изсумтя недоволно.

— А това? — попита той, като сложи ръка върху картонената кутия.

— Мина една дама. От някакъв кризисен център, мисля. Лин оставила всичките си неща, когато си тръгнала.

— Чудесно — каза Фредрик. — Ще вземем кутията.

Прозвуча кухо, когато Кафа обясни на момичето, че няма защо да се безпокои за Лин. Фредрик постави кутията на холната масичка и разкъса тиксото. Когато видя съдържанието, сърцето му спря.

— Кафа…

Той я изчака да застане до него. Бавно извади малкото предмети. Чифт обувки на висок ток с тънки каишки. Тъмночервен корсет, нарязан на парчета. Тъмните нюанси около разрезите напомняха на кръв. И гумен пенис. Прикрепен към нещо, което приличаше на антикварен колан. Тъмнокафявата кожа беше разнищена, а ремъците, които се нахлузваха от вътрешната страна на бедрата, бяха тънки като конец. Големи парчета бяха дълбоко отрязани от гумения орган. Приличаше най-вече на гротесков тотем.

На дъното на кутията имаше снимка от апарат „Полароид“. Показваше Лин, облечена в този гротесков костюм и изправена до пясъчножълта тухлена стена. На шията й имаше бижу с червен рубин.