Ингар Йонсрюд
Калипсо (55)

Глава 55

Отзвукът от стъпки по сводестия проход накара Фредрик да обърне глава. Той видя как Свен се сепна и препречи прохода с ръка. С грухтене отпрати гостите в другата част на ресторанта.

Фредрик стана. Изпъна крак. Коляното му изпука. Втвърдяваше се, когато той седеше неподвижно твърде дълго време. Фредрик плъзна ръце по гърба си и се облегна назад. Затвори очи и вдиша дълбоко. Миришеше на разтопено сирене и мокри килими. Юдит Йеде седеше напълно спокойно и се взираше в мъж, който чистеше една кола от сняг.

— Ами руснаците? — попита Фредрик и седна. — Възможно ли е те да са замесени? Дали не стоят те зад убийството на Гусев?

Йеде премести поглед върху него.

— Нямаме информация, която сочи към тази версия.

— Питахте ли ги? Имат нов военен аташе…

Свен отново издаде звук. Може би беше смях, но повече приличаше на хленчене на жребче.

— Фьодор Ларинов — каза Йеде. — Бивш офицер на КГБ и ФСБ, позициониран в Мурманск за продължителни периоди. Женен, с две деца и един внук. Учил е литература и история на музиката, преди да започне военната си кариера. Говори норвежки на високо ниво и добре познава отбраната ни след времето, прекарано в град Кола.

Йеде се усмихна.

— Но не. Не сме питали руснаците. Ако участват в това, вече знаят. Ако не участват, няма нужда да знаят. Хаосът и безпокойството ги зареждат. И без това не биха отговорили на въпроси на такава тема.

— Ларинов е шпионин?

— Разбира се, че е включен в разузнавателната работа на посолството. Всичко друго би било неизпълнение на служебния му дълг.

— Имал ли е… — Фредрик обмисли точната формулировка — … има ли вероятност Микаел Морениус да е имал непочтени намерения.

Изглежда, зле прикритото обвинение подразни Йеде.

— Дали е работел за руснаците? Дали е бил двоен агент?

— Да… или за други?

Тя стисна устни в мимика на отрицание.

— Опасяваме се обаче да не е бил изложен на двойна игра. Подведен. Може би разговорите с Гусев са били само примамка, за да се срещнат с него. Да го отвлекат. В нашата работа… човек си създава врагове. И получава информация. Информация, за която някои са готови да платят скъпо.

Парата, която замъгляваше очилата на Йеде, се бе изпарила. Сега обаче тя ги свали и погледна Фредрик поверително.

— За мен като негов приятел и началник е много болезнено да знам, че е бил измъчван. Кое е онова, което е трябвало да бъде изтръгнато от него с мъчения, Байер? — Тя не дочака отговор. — Педер Расмусен е потънал вдън земя. Естествено, подозираме, че е замесен. Онова, което не ми е ясно, е каква е ползата за него. Освен отмъщението. Отмъщение срещу обществото, което според него е причинило смъртта на сина му.

Фредрик вдигна вежди.

— Дал е израз на това, когато е разговарял с Микаел в затвора. Обвинил е полицията, обществото, всички нас всъщност.

— Освен това е фармацевт по образование — добави тя.

— Има ли значение?

— Да. Като имаме предвид находките в хотела, където се проведе конференцията.

— Какви находки? Пистолета?

— Не. Някой си е играл с един панел във вентилационната шахта, където беше пистолетът. Панелът беше разхлабен. Никак не харесваме такива находки. Какво е планирал? Да обгази помещението, за да проведе атентат с огнестрелно оръжие? Или нещо друго. Нещо по-лошо?

Юдит Йеде допря върховете на пръстите си.

— Терористична акция.

Терор. В погледа й се четеше смесица от ужас и плам.

— Както сам отбелязахте, знаем на какво е способен Педер Расмусен.

Йеде си погледна часовника. Отново хвърли поглед към Свен, който въртеше калъфа на електронната си цигара между пръстите си. После тя стана. Започна да омотава шала около главата си.

— Ако това е вярно — започна Фредрик, — кога смятахте да информирате полицията за случая? Нас, чиято задача всъщност е да разследваме такива случаи?

— Сега можете да се смятате за информиран. Искам обаче да ви помоля да обмислите внимателно как ще третирате тази информация.

Когато шалът вече беше на мястото си, тя подреди в редица солницата, пиперницата и неизмитата чиния на Фредрик.

— Независимо дали ви харесва, или не — каза тя и постави пръст върху солницата, — от вас тече повече, отколкото от кучка с уринарна инфекция. Ако в полицейското управление се разчуе, че преследвате Педер Расмусен във връзка с този случай, е само въпрос на време информацията да се появи в пресата.

Тя премести пръст върху пиперницата.

— Всичко ще излезе в един ден. Историята за Микаел, убийството на Гусев, Аксел Тране, който години наред се е криел зад самоличността на майка си. Труповете в градината. И ще се разбере, че преследвате Педер Расмусен.

Тя взе чинията. Повдигна я леко, така че сосът, остатъците от месото и бледожълтите ивици патладжан се смесиха в маса, подобна на кървава каша.

— Убиец, който иска да отмъсти за сина си. Оръжие на конференция, пълна с каймака на обществото. Страх от терор. Тогава ще избухне адът. „Лайното е уцелило вентилатора“ — както казват нашите приятели във Вашингтон. Всички глави ще паднат.

Тя пусна чинията, която издрънча върху масата.

— Знайте какво правите, преди да натиснете това копче.

Фредрик остана на стола си, докато тя си обличаше палтото. „Възможно е от вас да тече“, помисли си той. „Въпросът е само кой говори небивалици.“

— Между другото, търсим едно бижу — каза тя. — С червени рубини е. Микаел вероятно го е носел със себе си, когато е бил убит. Обадете се, ако изникне.

Той изчака, докато тя беше готова с палтото.

— Синре Борк. Известен с прякора Каин. Познато ли ви е това лице?

— Мъжът, който искаше да ме убие с чука си? Който е убил Гусев?

Очевидно не само пресата имаше добри източници в полицията.

— Не. Но е естествено човек да помисли, че той работи за Расмусен — каза тя.

Ръкуваха се и тя отиде при Свен.

— Ами ако Расмусен е потънал вдън земя не защото той е мозъкът на операцията — повиши тон Фредрик. — Ами ако не той е преследвачът. Ами ако се крие, защото той е преследваният? Също като Морениус?

Йеде спря, но не се обърна.

— Това е още по-плашеща мисъл — каза тя. — Защото тогава нямаме представа срещу какво сме изправени.