Ингар Йонсрюд
Калипсо (44)

Глава 44

Кафа включи двигателя на форд ескорта. Фредрик се наведе напред и разтърка замръзналите си пръсти в опит да ги стопли. По мустака му бе останал плътният сладък вкус на касис.

— Андреас се обади.

Колата се заклатушка по тъмната, отчасти асфалтирана, отчасти павирана улица „Мюнтгата“, когато Фредрик върна повикването на Андреас. Той беше разгневен.

— Намерихме колата! Беемвето на Микаел Морениус! Може ли да ме вземете?

След като взеха Андреас, се насочиха към Акершбакен, право към площад „Александер Шелан“.

Полицейски патрул беше разпознал колата. Беше оставена в подножието на хълма. На път за там Фредрик разказа за срещата с Юдит Йеде.

— Попитах я за Педер Расмусен — каза той.

— Е, и? — Андреас не успя да прикрие раздразнението в гласа си, когато Фредрик отново спомена това име.

— Тя каза, че не знае кой е той.

— Именно.

Но колкото повече размишляваше Фредрик върху това, толкова повече се убеждаваше. Беше отговорила някак особено. Понякога няма значение какво казват хората. Важно е какво не казват. Защото, ако тя наистина искаше да бъде разкрито убийството на Микаел Морениус, човека, когото бе нарекла свой приятел и колега, защо дори не се бе зачудила кой е Расмусен, когато Фредрик попита? Нима Йеде беше такъв куриоз като агент, лишен от любопитство? Не изглеждаше такава.

Ако обаче за Андреас беше толкова мъчително да говори за това, Фредрик щеше да спре.

— Морениус е искал да информира политическото ръководство в министерството — каза той. — Самия министър.

— Хмм — изсумтя Андреас, докато вадеше бележник от джоба си. — Докопах се до заплашителното писмо срещу конференцията. По дяволите, не съм сигурен какво да мисля. — Той зачете. — „Отменете конференцията на отбраната. Опасно.“

— Написано е на ръка, което е необичайно за писмо със заплахи. Прилежно изписани букви, син химикал на бял лист. А съдържанието…

Той въздъхна.

— … Опасно? Сосът „Беарнез“ е опасен. Както и необозначените пътни полицаи, и комарите. Хората, които пишат писма със заплахи, обикновено… преувеличават малко.

Двама полицаи ги чакаха до беемвето. Единият подаде фенерче на Фредрик.

— Дойдохме преди половин час. Колата с крана е поръчана. Не сме опитвали да влизаме — каза другият, едър мъж с дяволит поглед.

— Добре — отвърна Фредрик и светна с фенерчето през прозореца. Жабката беше отворена. На пода бяха захвърлени няколко чашки от кафе и опаковка от шоколад. На задната седалка той зърна голям букет цветя, лилии и едни сини, които не му бяха познати.

— Лилии — каза Андреас от другата страна на колата. — Те не са ли за погребения?

— Да — каза Фредрик.

— Е, кого ще погребваме?

Фредрик му върна фенерчето.

— Натоварена вечер?

— Сезонът на коледните коктейли — отвърна полицаят.

Нямаше нужда да казва нищо повече. Фредрик знаеше, че още преди края на вечерта солидното фенерче ще бъде използвано и за друго, освен само за осветяване на изоставени коли на тъмни улици.

— Може да тръгвате — каза Фредрик. — Ние ще изчакаме колата с крана.

Кафа се разхождаше напред-назад под уличните лампи и надзърташе във входовете.

— Мислиш ли, че живее някъде тук? Мъжът, който е убил Микаел Морениус? — Фредрик прекоси улицата и отиде при нея. Тя го погледна въпросително. — Колата няма как да е стояла тук един месец. Щяхме да я намерим по-рано. Не е ли естествено да предположим, че убиецът я е откраднал?

— Не — отвърна тя. — Не мисля, че живее наблизо. Мисля, че е наблюдавал някого.

— Така ли?

— Когато седиш на наблюдение, какво правиш обикновено? — попита тя.

Сега той на свой ред я погледна въпросително.

— Е, вече почти не седя на наблюдение.

Тя махна с ръка.

— Не. Но преди, когато си го правел — обзалагам се, че си минавал през някой павилион да си купиш шоколад и чаша кафе също като човека в това беемве. Ако убиецът на Морениус си е бил вкъщи, е щял да вземе цветята в дома си. А не да ги остави в студена кола.

Изглеждаше логично.

— А ако Морениус е бил убит, защото е имал нещо общо с този руснак… Леонид Гусев… може би Гусев е бил следващият в списъка на убиеца.

— Ами ако Гусев е убиецът? — вметна Фредрик.

Кафа навлажни устни.

— Не. Пенсиониран генерал, който залавя, измъчва, убива и захвърля един мъж — … тук тя хвърли кос поглед към Фредрик — … който съвсем доскоро е бил в разцвета на силите си? При това трениран агент? Шансовете не са на страната на старчока.

Фредрик си отбеляза наум думите й. Микаел Морениус сигурно беше по-млад от него.

— Значи мислиш, че Леонид Гусев е мишената. Че живее някъде тук?

— Живее тук — отвърна Кафа и посочи един апартамент на третия етаж.