Ингар Йонсрюд
Калипсо (42)

Глава 42

Март 1992 г., Рамсюн

— MIA. Missing In Action. — Тебеширът заскърца по дъската, когато майор Феликс Гюн написа думите с тесни ъгловати букви. Разгледа творението си и се обърна към войниците. Светлината беше приглушена, а тъмносините завеси спираха зимното слънце да влезе в стаята. Силната светлина на шрайбпроектора разделяше ръбестото лице на офицера на две.

— Преди три месеца Съветският съюз се разпадна — каза майорът. — Четиресет хиляди ядрени глави, атомни подводници и военни превозни средства, химични и биологични оръжия… — тук той поглади веждите си с върховете на пръстите — … под чия команда? Кой ги контролира?

Майор Гюн скръсти ръце върху сакото на униформата си. — Но насред хаоса има и възможност.

— Сун Дзъ — каза лейтенант Фалсен.

Също като останалите войници от флота в стаята лейтенантът беше облечен в синята тениска на отдела. Не носеше нашивки и единственото, което различаваше ризата на офицера от останалите, беше текстът на гърба: Dirty Deeds Done Dirt Cheap. Така звучеше пък неговата военна философия.

Появи се неясна сателитна картина. Аксел веднага разпозна мотива. Фиордът Литса на Кула, дом на най-голямата флотска база в руския Северен флот. Зоната на атомните подводници. Едва на 50 километра от норвежката граница.

— Ето — каза майор Гюн и удари показалката толкова силно върху платното, че върху тундрата се разпростряха шокови вълни — тук се намира един норвежки оператор. С кодово име Дивата норка. Преди пет дни е изпратил сигнал, че е в беда. Оттогава нямаме вест от него.

Той посочи едно място в ръкава на фиорда, няколко километра северно от подводниците във форма на пури.

— А оттук военната част на флота ще го евакуира.

Има изрази, които могат да опишат емоции като тази. Един от мъжете, които се намираха в безличната стая за ориентиране през онзи студен слънчев ден през март 1992 г. — офицер на име Микаел Морениус, по-късно каза, че са го побили тръпки. Друг каза, че сърцето му сякаш се поколебало. Набрало инерция преди следващия удар. Температурата в стаята ли паднала, или пулсът се ускорил? Шум в ушите ли се появил?

На Алекс Тране му се струваше, че някой е изключил звука. Сякаш някой бе усилил ефекта на прожектора и бе издухал праха от вентилационните шахти. Сякаш всички седяха по-близо един до друг. Аксел долавяше миризмата на млякото, което колегите му бяха пили на закуска. Дочуваше свистенето, което излизаше от ноздрите им, внезапно обърна внимание на петната от пот, които дланите им оставяха на чиновете.

Дивата норка. Не беше точно геройско прозвище сред войниците от флота. Дивата норка е неуправляема. Но също гъвкава, самоуверена, изящна и със светкавичен ум. Аксел погледна към Егон. Те ли щяха да бъдат?

Майорът се прокашля:

— Операцията ще бъде проведена от разузнавателен патрул. Другите два патрула на частта ще оказват подкрепа от норвежката страна на границата под мое ръководство и на лейтенант Морениус.

Той написа имената на дъската с решителни движения.