Ингар Йонсрюд
Калипсо (32)

Глава 32

Беше се свечерило и откритият офис почти се беше опразнил, когато пристигнаха Кафа и Фредрик. Тя смъкна масата в конферентната зала и застана на мястото, което обичайно заемаше Кос.

— Аксел Тране е бил отровен в трапезарията и завлечен на стълбището. Там убиецът е ударил главата му в едно стъпало. Чашата от кафе е сложена след това, за да изглежда всичко като нещастен случай.

Тя се поколеба и се поправи:

— Убийците. Трябва да са били повече. Никой не би могъл да премести това тяло сам.

— Отровен? Защо си толкова сигурна? Сега?

Кафа извади една снимка от чантата. На нея се виждаше шкафчето за лекарства в къщата в Бюгдьой, където бяха намерили машинката за бръснене на Аксел Тране.

— В парка помислих, че ме е обрал бегачът, защото той ме събори на земята, нали? В шкафчето намерихме машинка за бръснене. Това показваше, че в апартамента живее мъж. Но и в двата случая перспективата ми е била погрешна. Пропуснала съм най-важния предмет в шкафчето за лекарства. Този — каза тя и сложи пръст върху широк червен предмет, подобен на флумастер, с цифрово екранче отстрани.

— Инсулинова инжекция?

— Инсулинова писалка — поправи го тя.

— Много хайтек. Нямало е такива преди десет години, когато е починала Герда Тране.

Кафа обясни, че заради това идеята не й е хрумнала по-рано. Защото, когато Кафа намерила лекарствата, мислела, че вдовицата още е жива. Решила, че инсулинът, лекарствата за понижаване на кръвно и болкоуспокояващите са нейни.

— Госпожа Тране обаче май не е имала диабет. А Аксел Тране е имал, освен това е страдал от болки. Така става, когато качиш осемдесет кила за двайсет години. Човекът, който го е убил, трябва да е знаел за болестта му. Аксел е приел свръхдоза инсулин, получил е инсулинов шок и е изгубил способността да се защитава. На стълбището убиецът е разбил главата му в стъпалото.

— Според теб защо е бил отровен в дневната? — възрази Фредрик.

— Ти сам го каза. Килимът в дневната миришеше на кафе.

— Някой е посетил Аксел Тране. Някой, който е знаел тайната му. Който е знаел, че той е жив. Заедно са седели в дневната и са пили кафе. В определения час за приемане на лекарството Аксел Тране е вдигнал пуловера си, хванал е една гънка и се е отровил. От гърчовете е изпуснал чашата с кафе на земята.

— Чорапите му са се изцапали с кафе, когато са го влачили по пода. Сигурно е било доста трудно да го натоварят на стълбището. Може би се е съпротивлявал. Тогава са изгубили шофьорската книжка.

— Но… свръхдоза? Болните от диабет обикновено контролират дозите си доста добре?

Тя сви рамене.

— Може да е била концентрирана доза. Инсулиновата писалка може да е манипулирана. Не знам. Според националния регистър е бил мъртъв, така че се съмнявам, че си е поръчвал лекарствата чрез личния лекар. Някой, на когото Аксел е имал доверие, му е набавял инсулина.

Фредрик още беше скептичен:

— Какво те кара да мислиш, че инсулинът е отровата?

— Може да е било всичко. Но ние знам, че е имало инсулин в къщата. А инсулинът е хормон, който самото тяло произвежда. Впоследствие е почти невъзможно да се докаже, че е бил отровен.