Ингар Йонсрюд
Калипсо (16)

Глава 16

— Стреляш без патрони, Фредрик.

Андреас го погледна с крива усмивка и кимна към пълнителя, който Фредрик току-що беше пуснал в джоба си. После посочи мунициите на втория рафт на шкафа от стомана.

— Тези са яки.

Фредрик го последва между кафявите дървени бараки до кабинките за стрелците. Намираха се на стрелбището „Льовеншьолд“ на Айксмарка. Пътят се виеше като черво от тренировъчния лагер през елховата гора до стрелбищата, където полицаите в Осло се упражняват да стрелят с пистолет. Един от черните микробуси на Отряда за бързо реагиране беше паркиран зад Фредрик и Андреас и сред дърветата ехтяха шумни и резки серии от изстрели с механично оръжие. На Фредрик не му харесваше. Чаткането го изнервяше, а тежестта на полуавтоматичния пистолет „Хеклер и Кох“ върху бедрото му беше непривична.

След като си сложи жълтите защитни очила, Андреас се обърна към него.

— Минах през аукционната къща. Биерке — каза той с пресилен чуждестранен акцент, за да подчертае презрението си към този вид явление, характерно за висшата класа.

— Като имах предвид каталога, който патоанатомът е намерил в задния джоб на Микаел Моренуис. — Андреас пъхна здраво пълнителя в пистолета. — Първо опитаха да ми пробутат приказки за поверителност, но след като им показах няколко близки кадъра на трупа, намерихме общ тон. — Засмя се.

— Получих списъка на купувачите — продължи той. — Микаел Морениус го няма там. Какво намирам междувременно обаче: различни фирми, регистрирани в чужбина. Една е на Каймановите острови. Данъчен рай.

Той вдигна оръжието, наклони глава и замижа иззад цевта.

— Ами ако се е занимавал с пране на пари? Ако е търгувал с антики с пари от наркотици? Почти невъзможно е да се проследят собствениците на подобни фирми. Но трябва да има причина за мъченията и убийството на този дявол. Дали не е измамил погрешните хора?

— Възможно е — каза Фредрик. — Ами огледалото, до което е поставил отметка?

Колегата му поклати глава.

— Никой не е наддавал за него.

Андреас смяташе, че за Фредрик ще е добра терапия да изпразни няколко пълнителя в мишените на стрелбището след посещението при инженера на протези. Фредрик обаче не беше сигурен дали не са там главно заради самия Андреас. Колегата му успя да улучи целта два пъти, преди Фредрик да произведе първия си изстрел. Бум.

Той вдиша дълбоко, отпусна рамене и обхвана пластмасовата дръжка. Удар. Бум. Удар.

— Добре — каза Андреас и окачи защитните очила на ризата си. — По-хубаво е, отколкото да чукаш, нали?

Фредрик сви рамене.

— Може би просто спиш с погрешните жени.

— По мои наблюдения това се отнася и за теб — отвърна Андреас.

Имаше заскрежен чакъл върху късата алея, обградена с брези, която водеше до къщата в Бюгдьой. Фредрик се тътреше зад Андреас, докато не спря съвсем. Вдъхна ноемврийския въздух без мирис, докато се взираше в жената, която чакаше до червената дървена сграда. Кафа Икбал. Тя отвърна на погледа му.

Година и половина беше минала, откакто Кафа дойде от Службата за сигурност на полицията. Заедно бяха разследвали масовото убийство на общността в имението Сулру в Маридален. Тогава Фредрик спаси живота й. Тя спаси неговия. Това създава връзки. Зараждат се чувства. И в един момент той се беше изгубил в тези чувства. Но тази история не можеше да се осъществи, разбира се. Без да е докосвал Кафа някога, без да я е целунал дори веднъж, Фредрик затвори тази врата. Защото неговата къща вече беше пълна. Бетина. Алис, Ерик и децата, които щяха да се преместят тук от Тромсьо.

Има определени предимства зад гърба ти да е останал повече живот, отколкото ти предстои. Знаеш, че влюбванията са просто клада. Ако не я подхранваш, се потушава. Той беше отблъснал Кафа и скърбеше, задето не работеха върху едни и същи случаи. Изправяше се, когато тя влизаше в стаята, и сядаше, когато си отиваше.

Сега обаче бяха тук. Тя имаше труп на стълбище, за който бе смятала, че е Микаел Морениус. Той имаше труп от шахта, за който знаеше, че е Микаел Морениус. Кое обединяваше тези случаи, освен пръста на съдбата, който принуждаваше двамата да работят заедно?

Огънят още тлееше. Той усети топлината му, когато застана пред нея. Тази крехка и енергична норвежка от пакистански произход с бърз ум и остър език. С тъмната коса, която се спускаше пред одухотворените очи, и фините форми на тялото, които се очертаваха под вълненото палто.

— Виждам, че си хвърлил бастуна?

Беше му подарък от нея.

— Всъщност го изгубих.

— Трябва да пазиш онова, което обичаш — каза тя хладно и го въведе в преддверието. Той забеляза, че тя куца, но предположи, че не го прави в знак на симпатия към него.

Залата беше такава, каквато Кафа му я бе описала по време на ориентировъчната сесия. Мрачна и някак величествена в приглушената светлина на полилея. Стърчащите гвоздеи, забити накриво в стените, напомниха на Фредрик за средновековен инструмент за мъчения. Вонята също допринесе за това. Трупът е трябвало да бъде отстранен отдавна. Кафа очевидно прочете мислите му.

— Катафалката беше тук и всичко беше готово. Но заради трупа от шахтата…

Фредрик разбра. Това беше първият случай на Кафа като водещ следовател. Внимаваше да не се издъни. А и нямаше значение, че трупът още лежеше тук. Досега никой не се беше записал за погребението.

— Е, ето го тук. Мъжа, когото досега мислехме за Морениус — каза тя.

Фредрик пое нагоре по стълбите към мъртвеца. Внимателно разгледа счупената чаша за кафе и разлагащото се тяло. Началникът на отряда, който събираше улики, енергична жена на име Тересе Грьофтинг, тъкмо разстилаше чувала, в който щяха да напъхат тялото.

— Не ви завиждам, че ще трябва да го повдигнете — каза Фредрик и застана до нея.

Тя вдигна поглед към него.

— Не, мамка му и шопар. Огромен е.

Грьофтинг посочи чорапа, пред който се подаваше потъмнелия сгърчен палец.

— Стъпил е в кафето — каза тя и прокара показалец под качулката си, а после избърса потта върху крачола на белия си костюм. — Е, какво мислите? Спънал се е и е паднал? Нещастен случай ли е това?

— Знаете ли колко хора са умрели тук, в Осло, миналата година? — попита Кафа, която се бе присъединила безшумно към тях. — Три хиляди деветстотин петдесет и шест души. Всяка божа седмица стават такива нещастни случаи.

Тя погледна Фредрик.

— Това обаче само е нагласено да изглежда като инцидент. Вчера ме обраха. Онзи, който ме удари, ми открадна доказателствен материал. Това е местопрестъпление.