Ингар Йонсрюд
Калипсо (13)

Глава 13

Беше се смрачило, когато Кафа паркира в подземието на полицейското управление. Провери колко е часът и установи, че столът е затворен, така че не й оставаше друго, освен да вземе папката, която Хана й беше приготвила, и да се прибере при микровълновата в апартамента си в квартал Сагене.

На път към автобусната спирка отново усети трептящото безпокойство. Цял ден бе отблъсквала това едва доловимо чувство, но сега, докато вървеше сама и мислите й можеха да се леят свободно, то отново я завладя.

Какъв беше този случай, пред който беше изправена Кафа? Какво се беше случило в къщата в Бюгдьой? Нищо не подсказваше, че Микаел Морениус, мъжът на стълбището, е преживял нещо, различно от нещастен случай. Нямаше улики за влизане с взлом. Никакви следи от нежелани гости или борба. А възрастната вдовица? Възможно ли е просто да е отдала къщата под наем? Може би точно сега се наслаждаваше на чаша портвайн и цигаре на някое място, далеч по-топло от това?

Бяха намерили стар телефонен указател, отворен на страниците с хотелите, и почти отчаяно Кафа беше помолила Хана да се обади на всички. После трябваше да говорят с безкрайна поредица от частни и общински домове за възрастни хора, да проверят в болниците, да се свържат с далечни роднини… Господи. Кафа имаше чувството, че си губи времето. Инспектор Кос изглеждаше напълно безразличен, а служителите, които бяха направили огледа на мястото на събитието, бяха побързали да офейкат. По дяволите. Не това си беше представяла.

Над покривите беше паднала фина мъгла и когато Кафа слезе от автобуса, едва различи готическите кули на църквата „Сагене“. Бяха осветени от прожектори, монтирани в асфалта. Един бегач правеше упражнения за загряване на площада пред църквата, така че сянката му, дълга и извита, падаше върху каменната фасада. На автобусната спирка отсреща стоеше възрастна жена. Дъхът на Кафа излизаше във вид на пара и тя се загърна по-плътно. Бързо прекоси малкия парк.

Почти беше стигнала до закрития фонтан, когато долови стъпки зад себе си. Отначало се усещаха като вибрации върху замръзналата повърхност. После чу звуците от тях. Кафа отстъпи встрани, за да пусне бегача.

Ударът по гърба беше силен. Кафа се строполи напред към каменните плочи до фонтана и едва се опомни. Изпита пареща болка в коляното, в дланите й се бяха забили кал и чакъл, а когато вдигна глава, видя висок мъж на средна възраст със спортен клин и суитшърт. Беше притичал покрай нея и едва-едва се обърна.

— Съжалявам! — извика той и продължи да бяга.

— Но по дяволите!

Кафа с мъка се повдигна на колене. Дявол да го вземе. Беше се проснала по цялата си дължина в твърдата замръзнала киша. Ръцете я боляха, а на коляното на единия й крачол се беше появила дупка. При това панталонът не беше евтин.

— Добре ли сте?

Кафа се обърна в посоката, от която дойде въпросът. Дребна възрастна дама с кръгли очила и стилно скъпо палто й подаде чантата. Жената от автобусната спирка.

— Ама че тип. Дори не спря — каза тя и помогна на Кафа да се изправи.