Ингар Йонсрюд
Калипсо (11)

Глава 11

Синкав студен проблясък освети стълбището до подземието на Държавната болница. Студен беше и стоманеният парапет.

— Mortui vivos docent — прошепна Андреас в ухото на Фредрик, когато видяха кой чака.

Съдебният медик Конрад Хайсман стоеше пред кремава врата с надпис „Аутопсии“. Протегна им ръка с длан, широка колкото книга.

— Mortui vivos docent. Ние говорим с гласа на мъртвите — поздрави той.

Това беше постоянната начална реплика на австриеца. Хайсман се приведе под касата на вратата, докато ги въвеждаше. Не защото беше ниско, а защото плешивият патоанатом с хлътналите слепоочия се извисяваше с почти една глава над двамата гости. Спря в преддверието. По тюркоазените стени висяха пожълтели плакати със скици на анатомията на човека. По лавиците имаше буркани с обезцветени сърца, мозъци и бели дробове във формалин. Предупреждение какво чака зад вратите на топлата витрина на упокоя.

Фредрик беше виждал множество мъртви тела във всевъзможни състояния. Не труповете му правеха най-силно впечатление. Онова, с което така и не можеше да свикне напълно, беше клиничната прецизност в изказа на съдебния медик. Черпакът, с който патоанатомът източваше кръвта на мъртвите. Излъсканите метални маси, светлосинята лекарска маска, която пулсираше при дишането, скалпелът, клещите за ребра и трионът за кости върху бялата покривка.

По възможност Фредрик предпочиташе преддверието. Същото важеше за спътника му. Андреас Фигуерас често чуваше гласовете на мъртвите, но не обичаше да ги вижда.

— Значи е спешно, след като не можахте да изчакате доклада?

Граматиката му беше правилна, а мелодията на езика — грешна. Австриецът стоеше, облегнат на малката катедра, и изпълняваше друга от странните си привички: скръстил ръце върху голото си теме, забиваше палци в слепоочията си. Може би затова изглеждаше така.

— Всъщност не — отвърна Андреас. — Но не ни е известна самоличността на мъртвеца. Надявахме се, че може да ни дадеш насоки.

Лекарят изщрака с ластика на пластмасовата папка.

— Мъж на четиресет и няколко. Със северна външност. Смъртта е настъпила преди две-три седмици. Намерен е в шахта, нали така?

Фредрик кимна:

— Вчера.

— Трупът трябва да е бил пренесен там едва преди няколко дни. Ако беше престоял по-дълго там, нямаше да остане кой знае какво от него.

Не беше лесна задача да извадят мъртвеца от тесния канал. Едва когато оценителите на местопроизшествието влязоха в шахтата, плъховете отстъпиха неохотно няколко крачки назад. За да не се разпадне трупът, трябваше да го напъхат в найлонов сак и да затегнат връзките, преди внимателно да вдигнат останките с кран.

— Мъж с нормално телосложение, метър и осемдесет и три сантиметра. Бил е облечен с панталон и пуловер. Слип и обувки. Четиресет и четири крони в десния джоб, две монети от по двайсет крони и четири по една. Каталог на аукционна къща „Биерке“ в задния джоб. Няма портфейл, няма лични документи.

— Каталог на аукционна къща?

Хайсман извади найлонов джоб от папката. Вътре имаше оръфана брошура. Страниците й бяха обезцветени от телесни течности.

— Прелистих го. Направен е за търг на антики, който се е състоял преди малко повече от месец. Не виждам записки, освен кръстче, поставено до едно огледало. Такова едно старомодно, в цял ръст. В стил рококо, със златни листа и така нататък. Скъпа работа.

Патоанатомът подаде найлоновия джоб на Андреас и продължи:

— В стомаха и червата намерихме нещо, което ни изглежда като остатъци от пица. Шунка и сирене, преработени в различна степен.

— Какво означава това?

— Че се е хранел еднообразно. Ял е пица два-три пъти, преди да умре.

— А причината за смъртта?

— Ами там е работата — отвърна австриецът. — Елате с мен.

Стените, облицовани с бели плочки, усилваха звука от капещия кран в алуминиевата мивка. Мирисът на сладникава разлагаща се материя и химикали се отлагаше зад небцето. Хайсман отметна найлоновото покривало.

— Това би трябвало да е от полза — каза той, като хвърли кос поглед към Фредрик, който стоеше от другата страна на масата за аутопсия. Андреас остана отзад.

Студ. Това беше усещането, което обземаше Фредрик, когато виждаше мъртвите да лежат така. Стоманеният плот до голата кожа, оголеният торс и бедрата, печално свитите полови органи. Понякога той виждаше телата, преди съдебните медици да зашият Y-образния разрез от раменете до корема, и тогава не можеше да откъсне поглед от сърцето. Мускулът с размер на юмрук, блед и безжизнен. Изглеждаше така студено да си мъртъв.

Този мъртвец обаче беше зашит и кожата му беше придобила почти зеленикавочерен цвят. Две празни очни орбити от късо подстриганата глава зееха срещу наблюдателите. Раните бяха красноречиви за нападенията на мършоядните животни. Не това обаче бе имал предвид австриецът. Защото до рамото лежеше ръка. Изкуствена дясна ръка. Протеза.

— Почакайте — каза Хайсман бързо, когато Фредрик се приведе напред, за да разгледа. Нека първо ви отведа до момента, в който е била решена злощастната съдба на този човек.

Патоанатомът се поколеба, сякаш обмисляше откъде да започне. После хвана трупа за рамото с ръката си в латексова ръкавица и го повдигна. Забелязаха рана до лопатката. Беше дълбока, но с диаметър, не по-голям от монета от пет крони.

— След двайсет и четири часа този мъж ще умре. Намираме се някъде навън, може би в антрето на жилището му или на тъмна улица. Мъжът не подозира никаква опасност, когато тежък и остър предмет се стоварва върху гърба му. Две ребра са счупени и костите пробиват десния дроб. Вцепенен от болка, той рухва напред. Нападателят залепва с тиксо устата, краката и ръцете му, а после хвърля жертвата си в багажника на кола и изчезва.

Това беше официалният увод на Хайсман. Последва обяснението.

— В раната на рамото откриваме фрагменти от различни видове плат. Оръжието е пробило няколко слоя дрехи, включително връхни. Значи, жертвата е била навън. Панталоните са изцапани по коленете след падането и има остатъци от тиксо по лицето и около китките и краката. По пуловера има петна от течности, които се оказаха препарат за чистачки и моторно масло. Неща, които се съхраняват в багажника на кола.

Хайсман продължи, като вдигна свитата в юмрук ръка на едноръкия. Прокара пръст по кокалчетата, където кожата беше протъркана.

— Груб бетонов прах. От онзи, който се ползва за изливане на подове. Общото на тази рана с удара по гърба е, че повърхността им е започнала да зараства.

Хайсман разказа, че след отвличането мъжът е бил отведен в мазе. Там е бил бутнат по стълбата и се е наранил, когато се е опитал да се хване за нещо. Хайсман вдигна ръка, за да прекъсне Фредрик.

— Не. Не е било гараж. Защото виковете, които този мъж е надавал по-късно, биха привлекли внимание.

Остатъците от тиксо не бяха единственото, което съдебният медик беше открил около глезените и китките на мъжа. Те бяха и обезобразени от дълбоки разрези в кожата. Такива, които се появяват, когато човек е завързан с тънко и здраво въже.

— Въпреки това белезите от протриване показват, че е правил опити да се измъкне. Трябва да е било особено болезнено упражнение. Но той се е опитал да се отскубне, защото е знаел, че ще умре.

Съдебният медик изправи пръстите на трупа. Горната фаланга на показалеца и средния пръст беше отрязана. Под останалите нокти имаше тънки остри дървени трески.

— Някъде има един стол с дълбоки резки на лявата облегалка. На този стол е умрял този мъж.

— Боже — изстена Андреас. — Какво може да е направил, по дяволите? За да заслужи това?

— Или какво може да е знаел? — отвърна Хайсман. — Каква е била тайната, която е трябвало да бъде изтръгната от него с мъчения?

Алуминиевата повърхност потрепери, когато той пусна ръката на мъртвеца.

— В тази работа се научават толкова много неща — продължи патоанатомът. — Например малко по малко станах експерт по хранителните навици на мършоядите. Дребните риби обичат меки тъкани. Поглъщат двойни брадички, увиснали подмишници, пениси и срамни устни. Бездомните кучета предпочитат малко повече съпротивление при дъвчене. Хрущялите на лактите например. Но плъховете… знаете ли към какво се насочват плъховете най-напред?

Фредрик нямаше представа, но допусна, че отговорът се крие в празните орбити на очите.

— Намерихме трупове на плъхове, проядени от собственото си племе, с остатъци от човешки очи в устата. Гадинките не обичат някой да се прережда на опашката. На този тип не му бяха останали очи. Това, което намирам обаче, са рани от изгаряне. Около очните орбити. Обзалагам се, че са от фасове. Или просто запалка. Хората вече не пушат.

Андреас беше започнал да си тананика тихо отзад.

— Има кръвоизливи върху големи части от тялото вследствие на значително количество удари и ритници. Палецът му е счупен. Назад. Претърпял е изключителни мъки. Но начинът, по който са нанесени раните, методичността във всичко, вложеното време… това ме кара да мисля, че не става въпрос за отмъщение.

Хайсман преплете пръсти и ги изпъна, докато изпукаха.

— Причината за смъртта е силен удар в тила. Със същия продълговат инструмент, с който е нанесена раната в рамото. — Той прокара пръст по парчетата кост, които стърчаха измежду кичурите коса на мъртвеца.

— Нож?

— Не. Нещо по-тежко и широко. Отново: силата и точността, които изисква подобен удар, подсказват, че мъжът е седял завързан, когато е бил убит. Няма следи от сексуално насилие.

— И това е нещо — промърмори Андреас.

Фредрик побутна протезата с ръка в латексова ръкавица. Не знаеше много за тях, но тази беше восъчножълта, а пръстите приличаха на тези на изкуствен манекен.

— Тъй като трупът е гниел толкова дълго, не се вижда добре. Но умрелият има редица малки белези по рамото и гърдите. Такива белези се получават от прострелване с ловна пушка. Самият белег от ампутацията обаче е заличен. Значи изстрелът не му е откъснал ръката, но е възможно, разбира се, огнестрелната рана да е станала причина за ампутацията на ръката.

Той отново сплете пръсти върху главата си.

Андреас се прокашля. Гласът му беше по-висок от обикновено:

— Подобни протези се правят по поръчка, нали? Може да проследим ръката?

Доктор Хайсман кимна:

— Richtig.^[1] Точно това щях да предложа. Разбира се, в момента правим зъбен анализ. Това обаче отнема време, както знаете.

— А ръката? — попита Фредрик. — Може ли да я вземем?

Конрад Хайсман се огледа за плик.