Ингар Йонсрюд
Калипсо (103)

Глава 103

— Отворил си вратата с изстрел?

Себастиан Кос зяпна невярващо насреща му, после направи няколко крачки назад и погледна по коридора към входната врата. Към униформените полицаи, които бяха заети да ограждат с предупредителна лента дома на Егон Борг.

— Ами ако от другата страна имаше дете?

Фредрик се взираше с невиждащ поглед в книжата на масата пред него. Нямаше психическата енергия да се тревожи за хипотетични ситуации.

Седял бе там, на шезлонга, докато не се обади на дежурния в управлението. Разсъждаваше. Какво се бе случило в стаята за разпити между Кафа и Егон Борг? Какво бе могъл да й каже Борг, с което да я ужаси дотам, че тя да тръгне с него?

— И тъй… казваш ми, че Егон Борг е отвлякъл Кафа. После е убил собственото си куче и е изчезнал от апартамента със съпругата си, която е в състояние на мозъчна смърт? — изрече Кос.

Фредрик го изгледа гневно. Въпреки горещината тук Кос още беше с палто. В ръка държеше чифт фини кожени ръкавици, които рязко пляскаше върху опакото на дланта си. Фредрик се бе боял от този момент, защото се срамуваше от случилото се в колата му със съпругата на Кос. Лошото настроение на заместник-началника донякъде облекчаваше гузната му съвест.

— Не — заяви той. — Сусане Борг е мъртва. Тя е неидентифицираната жена в плиткия гроб в Бюгдьой.

Кос го погледна изпитателно. Устата му се сви в крива гримаса, сякаш се чудеше дали Фредрик не го занася.

— Кое те кара да мислиш така? — Тонът му вече не бе толкова остър.

Фредрик отвори доклада върху ниската масичка.

— Ето това — каза. — Застрахователни документи, които открих в чантата на Кафа. Свързани са с автомобилната катастрофа, при която е пострадала Сусане Борг. Описаните травми са идентични с тези на женския труп, който открихме в плиткия гроб. — Той посочи към двойната врата. — На леглото там имаше мече. Същата играчка, която Анастасия Сиянина държи в скута си на училищната снимка. Истина е, че Егон Борг се е грижил за жена тук. Но тази жена е била Анастасия Сиянина.

Кос пое дъх да заговори, но Фредрик го изпревари.

— Кафа трябва да е притиснала Борг с тази информация. Записите от охранителната камера в управлението показват, че е тръгнала с него. Изчезнала е. Не отговаря на телефона си, затова стигам до заключението, че той я е похитил. Егон Борг е човекът, когото преследваме. Той стои зад убийствата.

Кос бе пребледнял.

— Ако си прав, да се надяваме, че при Кафа ще стигне само до похищение.

— Да — събра сили единствено да каже Фредрик.

Изправи се. Отиде до прозореца на дневната и огледа сградата през улицата. Жена с азиатски черти поставяше украса на прозорец. Мека светлина идваше от коледната елха зад нея. Искаше му се да е там, не тук.

Кос застана до него. Известно време двамата наблюдаваха изпълнената с покой сцена.

— Ще пусна известие за издирване — каза Кос. — Но за да ги открием, трябва да знаем какво иска той. Защо, за бога, е държал тук рускиня? Какво е планирал? Върху това трябва да се съсредоточиш. Няма по-добър начин да помогнеш на Кафа — каза и неловко го потупа по гърба.

Фредрик въздъхна уморено.

— Знаем, че морските пехотинци са били пратени в Русия да приберат норвежки шпионин. Дивата норка. Но нещо трябва да се е случило, докато са били там. Нещо, което ги е накарало да доведат тук момичето.

— С Кафа имахме среща с Петра Юхансен — каза Кос. Предаде му разговора в резюме. Разправи му за Исмасил Салебан, който бе умрял от едра шарка, за съветската оръжейна програма „Биопрепарат“ и за страха на Юхансен от генетично модифициран щам на вируса.

— „Биопрепарат“ — промълви като ехо Фредрик. — През пролетта на 1992 година Съветският съюз се разпадна. Трябва да е настанал истински хаос. — Той погледна към заместник-началника. — Това ли е била мисията на Дивата норка? Да шпионира лабораториите на „Биопрепарат“ на Колския полуостров по време, когато руснаците са били затрупани с проблеми? Дали не е станал инцидент? Или е имало саботаж? Това би обяснило защо войниците са влезли в близък контакт с едрата шарка. Може би Анастасия Сиянина е била изоставена и войниците са я намерили? Може да са я отвели, за да спасят живота й?

После си спомни нещо, казано от руския военен аташе. „Официалната версия е, че тя е изчезнала след избухнала епидемия на морбили. Детска болест? Не изглеждаше много достоверно. Мисля, че тя е била болна от едра шарка и е оцеляла.“

Това би обяснило всичко, случило се впоследствие. Аксел и Егон трябва да са си дали сметка за последиците от действията си. Нямало е как просто да оставят момичето пред някоя болница или детски дом в Норвегия. В правно отношение тя е била жертва на отвличане. Боледувала е от едра шарка. Как биха реагирали здравните власти, ако открият дори следи от вируса в тялото й? Нито пък би могла да бъде върната на руснаците, защото тогава цялата мисия би била разкрита. Егон Борг излъга, като каза, че Аксел Тране е изчезнал при бягството им от Русия. Лъжата е позволила на Аксел да се грижи за момичето, докато Борг е довършил службата си в армията. Вече е имал съпругата си с мозъчна смърт, за която да се грижи. Никой не би се почудил защо се уволнява. Агнес им е помагала. Точно преди да бъде застреляна… каза нещо от рода, че си е изплатила дълга. Егон трябва да е разполагал с нещо срещу нея.

Когато Сусане бе умряла, Егон не бе съобщил за смъртта й. Вместо това я бяха погребали до майката на Аксел в градината в Бюгдьой. И така лъжата се беше разраснала, а Егон бе могъл да продължи да се грижи за Анастасия, разсъждаваше Фредрик.

— Но… — Кос размаха ръкавиците си. — Защо след двайсет и пет години Егон Борг внезапно сменя курса?

— Нека зададем въпроса иначе — каза Фредрик. — Защо войниците просто не са се върнали в Норвегия заедно с Дивата норка? Защо Аксел и Егон са останали? Защото Дивата норка е бил само част от мисията. Войниците са били там също така да вземат проби от вируса на едрата шарка.

Ръмженето, което издаде Кос, подсказваше, че изпитва дискомфорт от посоката, която вземаше разговорът.

— Получихме уверение, че властите не разполагат с такъв вирус — заяви рязко той.

— Именно. Нещо сеизмично трябва да е объркало последната фаза на мисията. Нещо, което е променило живота на Егон и Аксел. Заповед, трагично решение, нещо, което е накарало Егон да се обърне срещу изпратилите го там. И той е запазил вируса за себе си.

Фредрик прекара ръка през косата си. Беше уморен. Уморен и тревожен.

— Това е била тайната, която Леонид Гусев е заплашвал да разкрие. Затова е трябвало да умре. Аксел Тране, Микаел Морениус и Агнес. Всички те са знаели тайната на Егон. И е трябвало да платят за това с живота си.

— Възможно ли е Борг просто да е решил да изчезне? — предположи Кос. — Да е взел Кафа като заложник, за да може да избяга с… каквато и там да е онази рускиня?

— Не. Кафа е оставила часовника си в стаята за разпити. Беше спрял няколко минути преди дванайсет. Но Егон Борг се е срещнал с Неме чак в един и петнайсет. Кафа го е оставила там умишлено. Това е сигнал. Прави аналогия с часовника на Страшния съд.

Фредрик се канеше да се върне на шезлонга, но нещо го задържа. Там, точно под прозореца с коледната елха през улицата. Със сигурност някой стоеше под арката. Висока фигура с палто, вдигната яка и мека шапка.

— Този от нашите ли е?

Фредрик посочи, а Кос се наведе напред и в този момент фигурата се изтегли по-навътре в сводестия проход.

— Не е. Защо?

— Видях същия човек по-рано днес. Пред моя апартамент. — Зърна съмнение в очите на Кос. — Ще ида да проверя. Нещо друго?

Фредрик забърза по коридора.

— Часовникът на Страшния съд — промърмори Кос, след като Фредрик излезе. — Ама че щуротии.

Под арката нямаше никой.