Ингар Йонсрюд
Калипсо (95)

Глава 95

Когато изгря зората, тя го остави сгушен на дивана в поза на зародиш.

В службата я чакаше мрачният Себастиан Кос. Отначало не каза нищо, само направи жест към Кафа да влезе в конферентната зала. С изключение на бръмчащия прожекционен апарат, насочен към екрана в дъното на залата, бе тъмно. Една фигура седеше до него. Дребна жена в цивилни дрехи с плоско сиво лице.

— Това е Петра Юхансен. Шеф е на анализите в „Норшк Биолаб“ в Хуртен. Един от водещите ни експерти по вирусологични и биологични оръжия. Лабораторията й е анализирала находките от разследването ни на убийствата във фермата Сулру. Идентифицирали са вирус на едра шарка. — Кос се обърна към жената. — Преди четири години умря единайсетгодишно момче. Исмасил Салебан. Името му беше написано на листче, което открихме в джоба на мъртвия убиец. Имаме свидетел, който ви е видял на погребението на Салебан. Можете ли да ми кажете какво правехте там?

Отначало Кафа си помисли, че жената се взира в нея, защото устата й се раздвижи, като че да оформи дума, после тя стисна устни. И тогава Кафа си даде сметка, че мислите на Юхансен бяха другаде. Внезапно изражението й стана сурово. Беше стигнала до решение.

— Бях там, защото момчето умря от едра шарка — изрече бавно. После пое дълбоко дъх, сякаш, след като вече го бе казала, най-сетне отново можеше да напълни дробовете си. — Обещах никога да не говоря за това. Беше повече от обещание. — Тя се поколеба за миг. — През целия си живот никога не съм била заплашвана. Но когато дадох обещанието… те заговориха за последствия. По начин, който ме притесни. Така че спазих обещанието си. Но сега вирусът отново е фактор в криминално разследване… А аз също така съм положила хипократова клетва. Мой дълг е да действам в интерес на човечеството.

Големи думи, помисли си Кафа. Може би това обясняваше защо те я изплашиха. Защото тази жена не се държеше така, сякаш нормално говори по този начин.

— Твърдите, че има връзка между едрата шарка от църквата „Сулру“ и вируса, пред който сме изправени сега, така ли? — попита Кос.

Тонът на Петра Юхансен бе снизходителен.

— Как беше онази приказка. Светкавицата не удря два пъти на едно и също място.

— Какво имате предвид? — поинтересува се Кафа.

— В Норвегия не сме имали едра шарка повече от седемдесет години. А сега болестта се появява два пъти в интервал от няколко години. Еднакво необяснима и в двата случая. Вие сте полицаи. Не мислите ли, че това е смайващо съвпадение?

Кафа я помоли да им разкаже за Исмасил Салебан.

— Момчето отишло в Сомалия с баща си. Бащата бил началник на някакъв строителен обект там. Не останали дълго и малкият се разболял, след като се върнали в Норвегия.

— Значи е бил заразен в Сомалия? — попита Кафа.

Петра Юхансен въздъхна.

— Свързах се със семейството след погребението. Проследих всички движения на Исмасил. Тук, в Норвегия, преди да замине, както и там. Не открих обяснение. Бил е съвършено нормално момче. Ходел е на училище. Играл е с приятели. — Тя задържа дъха си. — Важно е да разберете… — каза и погледна към екрана. — Може ли?

Изправи се и взе дистанционното.

Картината, която им показа, бе заснета през микроскоп. Мънички създания се гърчеха срещу подвижна мембрана на оранжево-червен фон. Приличаха на сперматозоиди в момента, когато проникват в яйцеклетката. Началото на живот.

— Бактериите са едноклетъчни организми. Ние, човешките същества, сме многоклетъчни. Но произходът ни от времето, когато е започнал животът, е същият. Между хората и бактериите има родство. А вирусът… той е нещо друго. Различен биологичен вид. Има неколцина, които твърдят, че дори не може да бъде дефиниран като живот. Не може да се отгледа вирус в лабораторен съд, както е с бактериите. Вирусът е паразит. Той има нужда от жив гостоприемник, за да се репродуцира. — Тя остави дистанционното. — Опашката на този вирус на едрата шарка, който ви показвам, е съставена от протеин, който вирусът е откраднал от клетката на гостоприемника. Опашките им дават силата да проникват от клетка в клетка. Инфектираните клетки се разпадат.

Тоест те не бяха наблюдавали началото на живот, а началото на края му.

Кос тежко се отпусна на облегалката на стола си.

— И накъде биете с това?

Тя потърка малките си ръце една в друга.

— През 1972 г. Съветският съюз и САЩ подписаха Конвенция за биологичните оръжия. С нея се обвързаха да не придобиват и разработват биологични оръжия. Горе-долу по същото време Съветският съюз стартира нова тайна оръжейна програма — „Биопрепарат“. Това е най-голямата програма за разработване на биологични оръжия, която светът е виждал. Беше активна до края на Студената война.

Кафа наклони глава. Спомни си какво бе казал Фредрик. „Лъжа след лъжа, след лъжа.“

— Едра шарка. Антракс. Ебола. Ку-треска. Вирусът „Марбург“ и Черната смърт. Бактериални, гъбични и вирусни. Практически нямаше болест, която в Съветския съюз да не се бяха опитали да манипулират и вкарат в бойните глави на ракети и снаряди. Бяха ангажирани хиляди учени. Десетки хиляди работници — каза Петра Юхансен. — Последната регистрирана епидемия на едра шарка е била в Сомалия през 70-те години. Но мисълта ми е следната — погледна тя към Кос. — Вирусът на едрата шарка не хибернира. Можете да замразите вируса и после да го размразите, но в естествената си среда вирусът на едрата шарка не изчезва за четиресет години само за да се появи по-късно. Нужен му е гостоприемник, за да оцелее. Хора. — Тя отпусна неподвижно ръце. — Едрата шарка има инкубационен период от осем до десет дни. Не знам къде се е заразил Исмасил Салебан. Може да е станало в Норвегия, в Сомалия или по време на пътуването. Но вирусът, който го е инфектирал, беше уникален. Взехме проби, когато Салебан беше болен. Никога не бях виждала нещо подобно. Страхът ми е, че вирусът, пред който сме изправени сега, е бил манипулиран. Подобрен. Така че ваксините ни няма да са ефикасни — заключи тя.

Подобрен. Е, явно погледнато от известен ъгъл, можеше да се каже и така.

Кос получи отговора, който търсеше.

— Възможно ли е да се манипулира вирус по този начин?

Юхансен обясни, че когато Студената война свършила, започнала да изтича информация за „Биопрепарат“. Станало известно, че Съветският съюз е разработвал бойни глави, насочени към големи градове в Запада, които можели да бъдат зареждани с биологично оръжие. Двайсет тона течен вирус на едра шарка е бил готов и в очакване в съветски военни бази. Западът бил бесен, когато се открило, и за да се налее масло в огъня, на екип от британски и американски експерти по биооръжие било дадено разрешение да посетят завод в Сибир на име „Вектор“. Това се случило през януари 1991 г. Там, в сграда номер шест имало лаборатория. Но когато инспекторите се опитали да влязат, им било казано да не го правят.

— На инспекторите било съобщено, че ваксините, направени в страните им, нямало да са ефективни — поясни Юхансен.

— Не можехте ли да използвате вируса от момчето, за да създадете нова ваксина?

— Да, можехме — отвърна Юхансен, — но това отнема време. И пари. Кой би платил за създаване на ваксина срещу вирус, който властите дори не желаят да признаят, че съществува. А и кой би я купил?

Юхансен скръсти ръце.

— Измерено в брой смъртни случаи, едрата шарка е най-тежкият бич за човечеството. През XX век болестта е отнела живота на повече хора, отколкото Хитлер и Сталин, взети заедно. На много повече. Официално са се запазили само два щама на вируса. Единият в лаборатория в Москва и другият в лаборатория в Атланта, САЩ. — Тя се поколеба кратко, преди да продължи. — Американците класифицират едрата шарка като „Биосигурност ниво IV“. Най-опасният тип вирус, известен на човека. Смъртоносен е, силно заразен и има недостиг на ваксини. По никакъв начин не сме подготвени за епидемия. И ако на всичко отгоре се окаже, че ваксините, които имаме, не действат…

Тя поклати глава.

Кафа се изправи.

— Споменахте за замразяване?

— Да. Докато вирусът се държи при много ниска температура, минус седемдесет градуса по Целзий или по-ниска, може да бъде съхраняван за много дълго време. Практически завинаги.

— О, мили боже — промълви Кафа, скочи и изтича навън.