Метаданни
Данни
- Серия
- Фредрик Байер (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kalypso, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Мария Николова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ингар Йонсрюд
Заглавие: Калипсо
Преводач: Мария Николова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: норвежка
Печатница: Печатница „Инвестпрес“
Излязла от печат: 08 ноември 2019
Отговорен редактор: Елена Константинова
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Венера Тодорова
ISBN: 978-619-02-0385-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13553
История
- —Добавяне
Глава 9
Човекът от службата за отпадните води стоеше на паркинга, готов да ги посрещне. В ситния дъжд и светлината от фаровете светлоотразителите на гащеризона му придаваха сияеща аура. Божествената гледка обаче бе засенчена от мустак като на шнауцер, която се сливаше в космите, стърчащи от носа на мъжа.
В съседния парцел имаше изоставени фургони и автобуси с изрязани покриви. Дъх на масло и ръжда се стелеше над околността.
— Собственикът ни извести. Така намерихме мъртвеца — каза мъжът, без да се представи.
Фредрик се загледа в индустриалната местност в ниското пред тях. През мъглата видя, че прозорците в административната сграда са тъмни. Тя се намираше в края на асфалтиран площад, голям колкото няколко баскетболни игрища, а от другата страна имаше склад, сглобен от небоядисана профилирана ламарина, с черни люкове вместо врати. Люковете бяха обозначени с числа от едно до четири.
По средата на площада лежеше вентил, отместен от дупка в асфалта, и униформените полицаи вече ограждаха мястото със сигнална лента.
Мустакът посочи една асфалтирана пътека и се затътри между двамата, докато плюеше сърдито. Държеше дълга стоманена кука. Удряше я в земята на всяка втора крачка.
— Плъховете — излая той. — Някой е видял адски много от тях вътре. Това е накарало собственика да реагира. Плъховете и миризмата.
Когато слязоха долу, Фредрик видя, че част от административната сграда служи и за склад. Отвън имаше стотици изхвърлени офисни столове, бюра и етажерки. Локви вода и киша пълнеха брезентовите покривала върху мебелите.
Човекът от службата за отпадните води се почеса по бузата с дръжката на инструмента.
— Тук май не е много оживено. Ако не бяха плъховете… Мисля, че никой нямаше да го намери.
Там, където сигналната лента препречваше пътя, имаше мъж със същия гащеризон в жълто и черно, който даваше обяснения на един полицай. Беше пребледнял.
Онзи, който беше влязъл в ролята на водач, подаде джобно фенерче на Фредрик.
— Гледката не е красива — каза той и посочи към шахтата.
Фредрик се промъкна под лентата и тръгна напред. Приведе се и светна с фенерчето.
Не беше красиво.