Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фредрик Байер (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kalypso, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka(2020)
Корекция и форматиране
Epsilon(2020)

Издание:

Автор: Ингар Йонсрюд

Заглавие: Калипсо

Преводач: Мария Николова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: норвежки

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: норвежка

Печатница: Печатница „Инвестпрес“

Излязла от печат: 08 ноември 2019

Отговорен редактор: Елена Константинова

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Венера Тодорова

ISBN: 978-619-02-0385-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13553

История

  1. —Добавяне

Глава 9

Човекът от службата за отпадните води стоеше на паркинга, готов да ги посрещне. В ситния дъжд и светлината от фаровете светлоотразителите на гащеризона му придаваха сияеща аура. Божествената гледка обаче бе засенчена от мустак като на шнауцер, която се сливаше в космите, стърчащи от носа на мъжа.

В съседния парцел имаше изоставени фургони и автобуси с изрязани покриви. Дъх на масло и ръжда се стелеше над околността.

— Собственикът ни извести. Така намерихме мъртвеца — каза мъжът, без да се представи.

Фредрик се загледа в индустриалната местност в ниското пред тях. През мъглата видя, че прозорците в административната сграда са тъмни. Тя се намираше в края на асфалтиран площад, голям колкото няколко баскетболни игрища, а от другата страна имаше склад, сглобен от небоядисана профилирана ламарина, с черни люкове вместо врати. Люковете бяха обозначени с числа от едно до четири.

По средата на площада лежеше вентил, отместен от дупка в асфалта, и униформените полицаи вече ограждаха мястото със сигнална лента.

Мустакът посочи една асфалтирана пътека и се затътри между двамата, докато плюеше сърдито. Държеше дълга стоманена кука. Удряше я в земята на всяка втора крачка.

— Плъховете — излая той. — Някой е видял адски много от тях вътре. Това е накарало собственика да реагира. Плъховете и миризмата.

Когато слязоха долу, Фредрик видя, че част от административната сграда служи и за склад. Отвън имаше стотици изхвърлени офисни столове, бюра и етажерки. Локви вода и киша пълнеха брезентовите покривала върху мебелите.

Човекът от службата за отпадните води се почеса по бузата с дръжката на инструмента.

— Тук май не е много оживено. Ако не бяха плъховете… Мисля, че никой нямаше да го намери.

Там, където сигналната лента препречваше пътя, имаше мъж със същия гащеризон в жълто и черно, който даваше обяснения на един полицай. Беше пребледнял.

Онзи, който беше влязъл в ролята на водач, подаде джобно фенерче на Фредрик.

— Гледката не е красива — каза той и посочи към шахтата.

Фредрик се промъкна под лентата и тръгна напред. Приведе се и светна с фенерчето.

Не беше красиво.