Ингар Йонсрюд
Калипсо (87)

Глава 87

Вратата на рецепцията към кабинета на Неме беше широко отворена, но Кафа все пак почука. Избърса длани в горнището на спортното си яке и погледна краката си. Чувстваше се неловко в електриковолилавите маратонки. След срещата си с Фредерик бе тръгнала за фитнес залата, но вместо това бе привикана тук, на шестия етаж на полицейското управление. Почука отново. Когато не получи отговор, влезе. В рецепцията нямаше никой. Подметките на маратонките й скърцаха върху дървения под.

Стоеше по средата на стаята, без да знае какво да прави, когато вратата към кабинета на Неме се отвори. Отвътре излезе Бетина. Разбира се, припомни си Кафа. Приятелката на Фредрик работеше тук, беше секретарка на Неме. Бетина беше бледа, но овладяна. Тъмните кръгове под очите й бяха грижливо прикрити с фон дьо тен.

— Говори ли с Фредрик?

— Да. Няма страшно, ще се оправи.

— Чакат те — каза Бетина и отвори вратата пред нея.

Гласовете вътре замлъкнаха, когато тя застана на прага. Неме седеше до овалната конферентна маса край прозорците. До него беше Себастиан Кос. В другия край на масата бе издърпан стол, на който се предполагаше, че трябва да седне тя.

— Виждам, че се поддържаш във форма — отбеляза Неме.

— Да.

— Хубаво.

Тя седна.

— От колко време си при нас, Икбал?

Неме се наведе напред и тя видя къдравите косъмчета на гърдите му да се подават от униформената риза.

— Приблизително от година и половина. След като завърших полицейската академия, работих като униформен полицай. После ме преместиха в Службата по сигурност, а след участието ми в разследването в Сулру ми предложиха да кандидатствам за тук.

— Разследването в Сулру, да — кимна Неме, без да откъсва поглед от нея.

— Обсъждахме го. Една от теориите ни тогава беше свързана с вируса на едрата шарка. Прав ли съм?

Беше повече от теория. Кафа погледна към Кос. Негово бе решението това да не бъде съобщавано на широката общественост. Заради общото благо, такъв бе аргументът му. Кос я наблюдаваше и пръстите му опипваха каишката на ръчния му часовник.

— Открихме лаборатория под хамбара във фермата Сулру — подхвана тя. — По-късно разследването ни установи, че църквата „Сулру“ има друга лаборатория, скрита в бомбоубежище в Поршгрюн. Там открихме двама мъже, гейове, които бяха отвлечени няколко месеца по-рано. Единият вече беше мъртъв. Умрял беше от антракс. Другият беше на умиране. Имаше едра шарка.

Неме потърка брадичката си.

— И разследването показа, че един човек стои зад всичко това. Пастор.

Кафа не можеше да прецени дали това е въпрос, или твърдение.

— Да — потвърди тя. — В църквата „Сулру“ имаше трима пастори. Предполагаме, че всичките са знаели за вируса. Само че двама от тях бяха убити. Църквата… всъщност това беше по-скоро секта. Секта на Деня на Страшния съд. Няколко души бяха избрани да работят в лабораториите. Останалите не знаеха нищо.

Беше мащабно разследване. Медиите широко отразиха масовото убийство във фермата Сулру. Нямаше как той вече да не знае всичко. Трун Антон Неме не беше човек, който оставя нещата на случайността. Залогът бе твърде голям. Не на последно място и за него. За кариерата му.

— Този пастор изчезна, нали?

— Да. Случаят бе приет за решен, когато арестувахме мъжа, който нападна църквата. Наемник швед.

— И защо той нападна църквата? — попита Неме.

На Кафа й се стори, че челото на Кос изглежда по-гладко.

— Имаше разни мнения по този въпрос — отговори тя. — Онези от нас, които работехме по случая, и особено Фредрик, заключихме, че той е наемен убиец. Че е пратен от някой, който е бил наясно с какво се занимава църквата „Сулру“ и е искал да ги спре. Но… както знаете… в крайна сметка организирахте пресконференция, на която обяснихте всичко с разпра между убиеца швед и един от пасторите. Уж един вид разплата, която излязла от контрол. Така и не научихме подробности. Убиецът умря при експлозия в болницата, след като го арестувахме.

Неме изправи гръб.

— Твърдението, че някой е вкарал вируса на едрата шарка в Норвегия след военна акция отвъд границата с Русия, създаде известно… неудобство. — Той присви очи. — Какво мислиш, че се е случило, Икбал? Какъв е мотивът според теб?

Тя не отмести поглед, когато отговори:

— Норвегия е провела военна операция в Русия. Норвежки войници са влезли в близък контакт с вируса на едра шарка. Двайсет години по-късно руски генерал се озовава в Норвегия. Бил е старши офицер в Русия по времето на норвежката операция и твърди, че знае за заплаха срещу националната сигурност на Норвегия. Предвид опита ни със случая във фермата Сулру е лесно да сметнем две и две. Вирусът на едрата шарка още е в наличност тук и някой възнамерява да го използва.

Безстрастното изражение върху лицето на Неме изчезна. Той я погледна мрачно.

— Тогава нека повторя думите, които ми бяха казани съвсем неотдавна.

Пауза.

— Такава заплаха няма.

Кафа опря лакти на масата, стисна дясната си ръка в юмрук и постави лявата върху него. Задъвка горната си устна.

— Не искам да престъпвам правилата на йерархията, но… кой ви го каза?

Лицето на Неме не оставяше никакви съмнения. Тя определено бе престъпила правилата.

— Точният въпрос е какво означават думите — сърдито изрече той. — А те означават, че ако някога норвежки войници са стъпвали в Русия, те не са донесли такъв патоген обратно в Норвегия. Мисията им се е провалила.

Облегна се с такава засилка, че столът му изскърца по паркета.

Кос прочисти гърло.

— Това, което казваме — подхвана той, — е, че трябва да арестуваме убиеца на Андреас. Също така трябва да открием и арестуваме другото лице или лица зад останалите убийства в това разследване. Това е нашата цел. Ясно ли е?

Кафа кимна. Ясно й беше.

— Ами добре — каза Неме и се изправи. Заобиколи масата и отвори вратата пред нея. — Тази сутрин ще посетиш Егон Борг, нали?

— Да.

— Говори се, че Борг бил единственият оцелял след тази предполагаема мисия. Помолен бях да го поканя тук, за да му напомня, че е подписал Официалната наредба за секретност.

Кафа се намръщи.

— Агнес Усе каза, че са били петима — заяви тя. — Плюс тайния агент. Дивата норка. Двама от войниците са неизвестни. Според армейския рапорт, който ни беше показан, били са застреляни в Русия. Но все още не знаем имената им.

Неме поклати глава.

— Агнес Усе… Със сигурност не гледаме на нея като на надежден източник.