Ингар Йонсрюд
Калипсо (80)

Глава 80

Март 1992 г. Колският полуостров, Русия

Съмна се. Облачната покривка се беше разкъсала и температурите паднаха. Небето над тях беше светлосиньо, а ръкавът на фиорда под тях — кралскосин. Не се виждаха хора. Нищо, освен един руски корвет „Заря“, който намали скорост и се понесе плавно край двата ниски бетонни блока пред лабораторната база вътре в планината. Хората от екипа носеха предпазни маски. Също като тях.

Във вътрешността на фиорда Лица склоновете на долините ставаха по-полегати и заоблени. Тук обаче бяха стръмни. Широки обли скали и склонове, обрасли със зимно голи широколистни дървета. Дивата норка ги беше довел. Тук горе, в каменното свлачище, се криеха войниците от флота. Егон и Аксел стояха на пост над долината. Хейхе държеше под око пътя, по който бяха дошли.

Гъстият дим, описан от Дивата норка, вече беше само тънка сива ивица, която се виеше от една от постройките — отначало високо над тях, където вятърът я подхващаше, извиваше я и тя изчезваше в синевата.

Когато слънцето се скри, Дивата норка дойде при тях.

— База „Север“ — каза той и седна. Отново прозвуча така, сякаш наименованието си има собствено значение. — Нетипично име за руска военна база, не мислите ли? Всъщност германците са кръстили мястото.

Аксел знаеше, че в тази местност са се водили големи битки, когато съветските войници са отблъснали германците в края на войната. Фронтът при Мурманск.

— През 1944-та? Или 45-а?

— Да, близо е до ума. Истината е, че това, което виждате долу, е една от най-големите тайни от съветско време. Подаръкът на Йосиф Сталин за Хитлер. Тайният нацистки щаб на Колския полуостров.

— Какво имаш предвид?

— През 39-а СССР и нацистка Германия сключват пакта „Молотов-Рибентроп“. Споразумението, с което си поделят Европа. Нацистите имали нужда от незаледено пристанище на Атлантическия океан. Получили го тук. База „Север“.

Дивата норка се изправи. Направи жест да го последват.

— След окупацията на Норвегия базата изгубила значението си. Но германците били започнали да взривяват камери в планината. За съхранение на гориво, провизии и боеприпаси. След войната Сталин им намерил ново приложение. Отново германците свършили работата, този път като военнопленници. Залите били преустроени като лаборатории за химически и биологични оръжия.

Останалите от патрула бяха до палатката, която бяха скрили между каменните блокове. Лейтенант Фалсен кимна бързо към Аксел и Егон. После взе раницата си и се затътри към часовоя. Защо си тръгна? Изражението му зад маската беше примирено и той извърна поглед, докато минаваше покрай поста. Какво бяха обсъждали Фалсен и Дивата норка през всички онези часове в палатката? Защо патрулът не се подготвяше за разпускане? За завръщане у дома?

Дивата норка се вторачи в гърба му и махна на Аксел и останалите да се приближат.

— Рускинята беше в съзнание няколко часа преди обяд. Не разбрах всичко, което каза, но ми стана ясно, че е биолог и че там долу са изследвали вируса на едрата шарка. Руснаците не биха допуснали неваксинирани хора да доближат лабораторната база. Въпреки това мъжът й и синът й били заразени. Какво ни говори това? — Въпросът беше насочен към Баке.

— Че са манипулирали вируса — отвърна здравният сержант. — Че само онези, които работят пряко с този патоген, са получили ваксина, ефективна срещу заразата.

Дивата норка примижа срещу слънцето, което изчезваше зад хоризонта на запад.

— След половин час ще се стъмни. Тогава ще слезем долу. Мисията е да набавим проби от вируса.

Студът пропълзя в тялото на Аксел.

— Шегуваш се.

— Насред хаоса има и възможност — промърмори Баке. Думите, които бе употребил майор Гюн по време на ориентирането. Цитат от военния философ Сун Дзъ. Дори един идиот може да цитира философ, помисли си Аксел.

Дивата норка бавно завъртя глава. Спря погледа си върху всеки един. Очите му не оставяха никакво съмнение по въпроса чия е била последната дума там, в палатката.

— Заразата вече се е разпространила. Доказват го труповете в хижата. Ами ако точно в този момент има някое друго семейство, което не е избягало натам, а към Норвегия? Ако болестта прекоси границата… — Той поклати глава и въздъхна. — Трябва ни вирусът, за да разработим ваксина.

Дивата норка обхвана филтъра на маската си с театрален жест и го завъртя.

— Според преценката това е единствената ни възможност — продължи той. — Руснаците си имат рутина за такива случаи. Създава се зона на сигурност. Никой не излиза и никой не влиза. Никой — каза той и посочи към дървената хижа. — Но когато овладеят ситуацията, се връщат. Няма да имаме втори такъв шанс.

Дивата норка отстъпи назад.

— Знаете какво да правите — каза той на сержант Баке. И си тръгна.

Известно време сержантът постоя, втренчен във върха на ботуша си. Зарови го в снега. После вдигна глава към Стафан Хейхе.

— Нека изглежда така, все едно е умряла от кръвозагубата.

— Естествено — отвърна войникът с момчешката физиономия на шведски. Гласът му беше равен. Сякаш го бяха помолили да размаже муха.

На Аксел му отне известно време да разбере.

— Но… тя е ранена? Една цивилна?

Баке поклати глава.

— Това не е война. Съответно няма цивилни.

— По дяволите… лейтенант Фалсен знае ли за това?

Кучешкият поглед на сержанта го прониза.

— Лейтенантът признава, че заповедите от Родината са безпрекословни. Руснаците знаят, че тук има някой. Не бива никога да научават кой. Тя е видяла твърде много.