Ингар Йонсрюд
Калипсо (54)

Глава 54

Мусаката на Джавад Джавас съвсем не беше лоша и когато Фредрик разпозна фигурите отвън, преглътна последните хапки с хладко кафе. Мрачният ресторант беше разделен на две и гостите трябваше да преминат през сводест проход, за да влязат във вътрешната част. Вътре нямаше други гости. Фредрик седеше до прозореца. Между ръцете си балансираше празната чаша и чакаше да чуе звука от стъпки по каменния под на прохода.

Дори през замъглените кръгли стъкла на очилата на Юдит Йеде той долови пронизващия й поглед. С бързо темпо тя измарширува през стаята, подпря ръце на кръста си и застана пред него. Лицето на Свен беше също толкова безизразно, както предния път. Той се подпря лениво на стената до сводестия проход, която беше облепена с тапет.

— Фредрик Байер. Губите ни времето.

Той скръсти ръце върху масата.

— Според закона е забранено военното разузнаване да разследва норвежки поданици в Норвегия, нали? — Фредрик положи усилие да запази делови тон.

— Леонид Гусев беше руснак.

— Педер Расмусен обаче беше норвежец — контрира я Фредрик.

Юдит Йеде се извърна към Свен и се вторачи в него. Изглежда, той кимна, освен ако не беше клюмнал в дрямка. Внезапно на Фредрик му хрумна, че може да се е объркал. Беше допуснал, че Йеде е шефът. Тя водеше разговора, тя беше властната. Може би обаче все пак не беше така.

Йеде въздъхна и започна да издърпва белите си ръкавици. Пръст по пръст. После си свали шала. Прошарената й коса под него беше късо подстригана и тя приличаше по-скоро на водеща на кулинарно предаване, отколкото на агент. С бавни движения си разкопча палтото, под което разкри много стилен и скъп черен костюм, който стоеше като излят по тялото. Тя обърна палтото откъм лицевата страна, оправи раменете му и го окачи на закачалка до прозореца. Шала сложи отгоре. Носеше гривна и след като седна, я подръпна, така че закопчалката остана под китката.

Фредрик тъкмо се канеше да й напомни, че часовникът, отброяващ дните до Второто пришествие, тиктака и никой от тях не става по-млад, когато тя най-накрая заговори:

— Казах ви, че Микаел Морениус е разпределен в Москва, нали?

Фредрик се прокашля утвърдително.

— Педер Расмусен беше един от контактите на Микаел там. Той убеди Леонид Гусев да говори с нас.

Фредрик стисна очи и се надвеси над масата.

— Вие… вие работите с него? — Той поклати глава с недоверие. — Знаете ли какво е направил този човек? — изсъска той.

Йеде отново въздъхна, но изражението й остана неутрално.

— Педер Расмусен работи с нас много преди да бъде осъден за убийството на жена си.

Расмусен бил дипломиран фармацевт и регионален ръководител на фармацевтична фирма, която искала да се наложи в Москва, разказа им Йеде. Директор.

— Човек на такава позиция получава достъп до информация и хора, които могат да ни бъдат полезни. Затова беше естествено да… се грижим за него.

— Бил е шпионин?

Тя поклати глава.

— Подобни термини имат ниска стойност в днешно време, Байер. Той вършеше работата си за своя работодател. Никога не сме му давали задачи, нито възнаграждение. Той обаче ни информираше за неща, които е видял, и за хора, с които е говорил и които биха могли да ни заинтересуват. — Тя се усмихна хладно. — Всички го правят. Всички държави, всички големи общества. Можете да го наречете част от разширения обществен договор.

„Думи“ — помисли си той. В наши дни всичко се свежда до избора на думи. Шпионин и убиец? Не, явно е бил общественик, готов да служи.

— Микаел нямаше контакт с него, след като Расмусен се завърна в Норвегия. Едва ли Микаел изобщо е знаел, че Расмусен е в затвора, преди да получи писмо от него. Расмусен твърдял, че знае за един руски гражданин, който има информация за заплаха срещу сигурността на Кралството.

Йеде хвана закопчалката на гривната и се почеса силно по китката.

— Заплаха срещу сигурността на Кралството, Байер. Как трябваше да постъпим? Да го отхвърлим заради криминалната му история? Да поемем риска той да излъже? — Тя се изсекна бързо. — Не, разбира се. Дълго време преговаряхме за среща с руснака. Педер Расмусен не искаше да каже друго, освен че мъжът е бивш генерал и е в страната. Разбрахме самоличността на Леонид Гусев едва в деня преди Микаел да се срещне с него. Деня преди Микаел да изчезне.

Йеде вдигна три пръста.

— Гусев искаше дългосрочно разрешително за престой в страната, солидна пенсия и положителна нагласа, в случай че кандидатства за норвежко поданство. Микаел се срещна с него на тайно място.

Тя стисна юмрук.

— По време на срещата ми се обадиха и аз говорих директно с Гусев. Гарантирах, че ще спазим своята част от уговорката. Гусев, от своя страна, ни осведоми, че е дал нещо на Микаел. Нещо, което потвърждава неговата история.

— Какво?

— Не знам. Не можехме да обсъждаме такива неща по телефона. Както казах, уговорката беше аз да се видя с Микаел на следващия ден. Тогава щяхме да имаме време да удостоверим твърденията, преди да ориентираме политическото ръководство в министерството.

Фредрик се облегна тежко назад. Прокара ръце по бузите си. Чу се дращене.

— Значи… искате да кажете, че се боите, че Кралството е изложено на опасност, но не знаете каква е заплахата?

Тя се усмихна без видима радост.

— Правилно.