Ингар Йонсрюд
Калипсо (52)

Глава 52

Снежната виелица беше толкова плътна, че Фредрик едва различаваше светлите прозорци на полицейското управление. Отново се бе събудил твърде рано и вече стоеше до една от лампите в парка и се взираше в тъмното небе. През зимните нощи те се отправяха на невидим поход — снежинките, които се стелеха върху шапката му, по качулката на якето, раменете и ръцете. Уловеше ли ги в ръка, виждаше, че са не по-големи от нокът на новородено. Въпреки това покриваха земята в бяло. Трупаха се на преспи, високи по един метър, и пребоядисваха шлаките и изпаренията на града.

Анализите от същата в Бюгдьой бяха готови. Аксел Тране бе живял там. Дълго. Имаше следи от него навсякъде. ДНК, отпечатъци от пръсти и дрехи. Косми от брадата и косата му в канала. Бяха намерили обаче и други отпечатъци. Неясни, вероятно невъзможни за идентифициране, но от сравнително малки пръсти. На дребна жена или дете.

Имаше една жена, с която не бяха говорили. Сватбеният фотограф Агнес Усе. Според националния регистър в страната имаше само една Агнес Усе. На четиресет и седем години, лекар в раково отделение на болница „Юлевол“. Живееше на остров Урмоя, малко встрани от центъра. Тя ли беше инжектирала Аксел Тране с инсулина? Тя ли го беше отровила? Фредрик се сети за плачещата върба в градината в Бюгдьой. „Агнес + Аксел.“

Мокрите следи в коридора показваха, че не само той страда от безсъние. Фредрик спря до входа на открития офис. Разбира се. Тя беше облечена в бял пуловер с поло яка. Черната й коса беше събрана в небрежен кок на врата. Тя прокарваше показалеца си напред-назад по една от тъмните си вежди. Беше се навела над бюрото и мижеше срещу монитора. Фредрик предположи, че ще слезе във фитнес залата, защото различи кантовете на спортния й клин и ярките маратонки за бягане под бюрото.

Вместо да влезе, той побърза да се върне до кафе машината в коридора и се върна с две чаши.

— Честит понеделник?

Тя вдигна поглед към него и се усмихна едва.

— Здравей, Фредрик.

Преди той да успее да си придърпа стол до бюрото й, тя обърна екрана към него.

— Познаваш ли този човек?

Фредрик се приведе напред. Кафа ухаеше на сън.

— Дявол да го вземе.

— Нали? Тересе Грьофтинг ми изпрати файла вчера вечерта. Намерили са отпечатъците в беемвето.

Мъжът имаше продълговато, ръбесто лице. Пъпчасалото му лице беше небръснато, а ленивите му очи се взираха празно в обектива. Дълга и светла коса на клечки висеше от двете страни на главата му. Убиецът с чука. Вонящото животно, което щеше да убие Фредрик в апартамента на Леонид Гусев.

— Добре — каза Фредрик и седна.

Тя беше разпалена:

— Работили са върху колата през целия уикенд. Тересе пише, че явно някой се е опитал да избърше интериора с парцал, напоен в спирт, но неособено старателно. Намерили са отпечатъци от двама души. От Микаел Морениус, чиято е колата, и от този тип — тук тя посочи към екрана с нелакирания нокът на показалеца си. — Синре Борк. На улицата е известен като Каин.

— На улицата…

— Професионален престъпник. Без постоянен адрес. Влизал и излизал от различни институции още преди да достигне полова зрялост. — По-дръзко от това Кафа не се изразяваше. — Синре Борк е израснал с майка си на хълма Холменколен. Относително състоятелна дама, фирмен адвокат. Тя обаче е починала. Преди десет-петнайсет години той е бил доста прославено торпедо. Осъждан за редица насилствени престъпления, наркотици и сводничество.

— Не съм изненадан — каза Фредрик.

— Намерих един стар негов разпит за конфискувани амфетамини. Самият той определено е бил на черешата по време на разпита. Напоследък обаче, изглежда, се е поуспокоил.

Спийд, помисли си Фредрик. Една от най-гадните субстанции. Докарва хората до психоза и насилие, прави ги неуправляеми, неспособни да ядат и да спят и е ад да се откачиш, веднъж зарибен. Дилърите смесваха дрогата с какви ли не боклуци — от перилни препарати до картофено брашно. А и тази гадост си беше евтина. За пет стотака един умерен ползвател можеше да се друса от петък до понеделник.

— Май не изглеждаше много уседнал, когато го срещнахме?

— Не — каза Кафа. — Но в последните години е арестуван само веднъж. За притежание на „Темгесик“ на прах.

Фредрик вдигна рамене въпросително.

— Същото вещество като „Субутекс“, но по-леко. Синтетичен опиоид, който се използва, за да извади наркоманите от хероинова зависимост. Болкоуспокояващо и упояващо. Наркоманите си го инжектират или разтрошават таблетките и ги смъркат.

Кафа отпи бързо от кафето, процеди половината между зъбите си и я върна в чашата, преди да прелисти към следващата снимка. На нея се виждаха цветята, които бяха забелязали през прозореца на колата, няколко шоколадови сърца в червен станиол и картичка от онези, които получаваш безплатно в цветарския магазин. „Моя най-скъпа Лин“.

— Лин?

— Продължавам да работя върху това.

Тя сложи ръката си върху неговата.

— Но виж, Фредрик. Нещо не те ли изненадва?

Той бутна стола назад, но не отмести ръката си.

— Каин — каза тя. — Щом има Каин, трябва да има и Авел, нали?