Метаданни
Данни
- Серия
- Фредрик Байер (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kalypso, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Мария Николова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ингар Йонсрюд
Заглавие: Калипсо
Преводач: Мария Николова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: норвежка
Печатница: Печатница „Инвестпрес“
Излязла от печат: 08 ноември 2019
Отговорен редактор: Елена Константинова
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Венера Тодорова
ISBN: 978-619-02-0385-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13553
История
- —Добавяне
Глава 49
— Последен шанс, Палечко.
Бетина стоеше зад кухненския стол и масажираше прешлените на врата му със силните си пръсти. Фредрик отпусна глава напред, наслаждавайки се на приятните тръпки от отпускащите се мускулни възли.
— Сигурен ли си, че трябва да работиш? В събота?
Тя разтвори хавлията си и се приведе над него. Дългите й нокти, лакирани в лилаво, се забиваха в кожата му похотливо и болезнено, в лопатките и в ръцете му. Той усети дъха й върху темето си и малките гърди, още топли след душа, върху раменете. Тя ухаеше на желание и на върба. Захапа няколко кичура, заразтрива голите му гърди с длани и спусна пръсти надолу.
— Бетина, Якоб е тук…
Тя заби предните си зъби в плешивината му. Това не беше ласка.
— Хубаво. Толкова по-зле за теб. Във всеки случай, аз и Крьосюс отиваме на ски. Убий се от работа днес.
— Мога да ви закарам — предложи Фредрик. — Ще има конференция на Отбраната на Воксеносен горе на Холменколен. Ще ви оставя на Фрогнерсетерен.
Някога Бетина бе казала, че Фредрик й дава цялата тренировка, която й е необходима — в леглото. Сега очевидно й трябваше състезателен велосипед, велосипед бегач, карта за бикрам йога и място за ски в мазето.
Той я последва в коридора и опита да я целуне, когато тя излезе да си приготви ските. Бетина го отблъсна. Той спря и се заслуша. Якоб се упражняваше и беше оставил вратата си открехната. Музиката, която упражняваше, щеше да изпълни на коледния концерт. Бавна, красива, нежна и елегична мелодия.
Фредрик бутна вратата тихо. Синът му седеше с гръб към него. Щеше да свири заедно с един бивш възпитаник на академията — роял-майстор, или както там се казват онези, които свирят на роял. Якоб използваше слушалките си, за да слуша акомпанимента. Те притискаха тъмните му къдрици. Широкият му превит гръб се поклащаше в такт с музиката и Фредрик си помисли, че момчето му е безкрайно красиво.
Якоб сигурно бе усетил погледа на баща си в гърба си, защото остави виолата на леглото, свали си слушалките и се завъртя на стола.
— Баща ми?
— Да?
— Ще ходим ли на концерт?
Фредрик не успя да скрие удивлението си:
— Да… На какво?
— На Лорънс Пауър. Ще свири в Концертната зала.
Лорънс Рейнолдс, Лорънс Ферлингети, Доналд Лорънс и Певците от трите града… Фредрик се разрови в картотеката на ума си, но се наложи да признае поражение.
— Той свири на виола.
Разбира се.
— Адски откачено добре.
— Не използваме тази дума…
— Свирил е с всички големи филхармонии. С Лондонския симфоничен оркестър. С Английския камерен оркестър. С Бергенската филхармония. С Кралската филхармония в Стокхолм. Той е съвсем…
— Адски откачен — довърши Фредрик вместо него.
— Виолата, на която свири, е на повече от четиристотин години. Конструирана е от болонски лютиер. Антонио Брензи. Звукът е…
— … супер адски откачен — каза Фредрик.
Якоб се вгледа сурово в него.
— Не се излагай.
— Сори. Какво ще свири?
Оказа се, че ще свири „Ромео и Жулиета“. От Сергей Прокофиев. Прекрасно, помисли си Фредрик. Още един руснак. Може би щеше да успее да си го приспадне от данъците. Поръчаха си билети заедно. И един за Бетина.