Ингар Йонсрюд
Калипсо (37)

Глава 37

Излязоха от стаята, когато Егон Борг се обади на шефа си в министерството, за да го предупреди, че това ще отнеме по-дълго време, отколкото е очаквал. Фредрик влезе в стаичката отстрани и започна да го наблюдава през прозореца. Борг се беше изправил и се взираше в тъмното стъклено топче на тавана — топчето с дистанционно управляваната камера.

Когато приключи с разговора, бившият войник от флота почука по стъклото. Жестът беше необичаен. Обикновено посетителите се страхуваха от студената огледална повърхност. Без значение дали са свидетели, заподозрени, или виновни. Никой не обича усещането да бъде наблюдаван.

— Искам да ви покажа няколко снимки — каза Кафа, когато и тримата седнаха. После сложи на масата снимката на непознатото момиче със сериозно лице. Борг се надвеси над нея. Поклати глава.

— Намерихме я в дома на Аксел Тране.

— В коридора? — попита той внезапно.

— Може да е висяла там, да?

— Герда, майката на Аксел, постоянно окачваше снимки там. Семейни портрети. Снимки на класа. Беше нещо като… — той се поколеба — … обсебеност. На Аксел му беше неудобно от това. Какво е толкова специално у това момиче?

— Снимката е съветска — каза Кафа и хвърли бърз поглед към Фредрик. Хартията е произведена в СССР може би в началото на 80-те. Фабриката, която се е казвала „Калипсо“, вече не съществува.

— „Калипсо“ — промърмори Борг. — Не. Нищо не ми говори.

— Значи тези… — продължи Кафа.

Реакцията изненада и нея, и Фредрик. Когато Кафа бутна снимките от сватбата на Егон Борг по масата, той изхълца. Високо и без следа от свян.

— Боже. Никога не съм ги виждал преди.

— Не сте виждали снимките от собствената си сватба?

— Тя… ние претърпяхме автомобилна катастрофа. На връщане от сватбата. Сусане получи трайно мозъчно увреждане. Беше бременна — едва от няколко месеца, но детето не оцеля. Беше момиче — Той обърса сълзите си с опакото на ръката. — Аз карах. Съжалявам. Не плача по принцип — каза той и вдигна очи към Кафа. — Просто… — Дишаше тежко.

— Да. Сигурно разбирате.

— Разбираме — каза Фредрик. — Простете, че се ровя в това, но вашата съпруга, Сусане…

— Тя живее с мен. Парализирана е, на легло, общо взето… отсъства. Умствено, искам да кажа. Колата се преобърна и падна върху един пън. Сусане получи удари в гърдите и главата.

Зениците му се разшириха, докато говореше за нея.

— Но Сусане има и добри дни. Понякога се усмихва. Тананика си. Обича да слуша музика. Обича да чува гласа ми. Обича да… да я лъжа и да й разказвам за дъщеря ни. Не знам дали разбира нещо, но… Той потърка силно облегалките на креслото.

Нищо чудно, че Борг беше блед. Фредрик си представи живот с работа и партньор, нуждаещ се от грижи вкъщи. Би ли направил нещо подобно за Бетина?

— Сега дъщеря ни щеше да е на двайсет и четири. Представяте ли си. Пораснала дама. По-възрастна от… — той направи кратка пауза — … виж ти, не ми беше хрумвало. Ако бе оцеляла, сега щеше да е по-възрастна от мен и майка си по времето, когато се оженихме.

— Кой е фотографът? — попита Кафа.

Егон Борг отново се облегна назад в текстилното кресло. Почука по крака му и затвори очи.

— Не…

— Фото „АУ“ пише на копията.

Борг се прокашля.

— О. Да. Агнес. Тя беше приятелката на Аксел по онова време. Агнес Усе.

— Била е фотограф?

— Не. Беше студентка, доколкото помня.

— Какво учеше?

— Медицина, мисля.

— Значи е искала да стане лекар? — Фредрик си записа информацията.

— Предполагам.

Фредрик забеляза, че Егон Борг е изтощен. Провери колко е часът явно пред Кафа, за да й покаже, че трябва да приключват.

— Още едно нещо, Борг. Другата седмица ще ходите ли на конференция на отбраната? В хотел „Воксеносен“?

Високият слаб мъж се втренчи в него с недоумение.

— Да. Защо?

— Каква е темата?

— Ами, политиката на отбраната, общо казано. По-агресивната Русия. Бюджетът на отбраната. Обичайните теми. Има ли значение?

Фредрик поклати глава.

— Не. Просто се чудех.