Ингар Йонсрюд
Калипсо (28)

Глава 28

— Е, Икбал… няма повече трупове? Няма тайни мазета, които да сме пропуснали?

Тонът на Себастиан Кос беше пресилено шеговит и предизвика сподавено хихикане сред следователите. Фредрик усети, че се изчервява, но Кафа се засмя заедно с другите. Сухо и напрегнато.

— ДНК пробите показват, че трупът на стълбището е на Аксел Тране — каза тя. — Синът на Герда Тране. За него от Отбраната твърдят, че е загинал при инцидент през 1992 г. Сега се оказва, че не могат да ни осигурят доклада за инцидента. Не намираме и гроб.

Полицаите се бяха насъбрали около овалната маса, която се намираше в центъра на отворения офис в полицейското управление в Грьонланд.

— Значи, допреди месец Аксел Тране е бил жив — продължи тя. — Причината за смъртта е силен удар в тила, причинен от удара в стълбището в къщата на майката в Бюгдьой.

Кафа разгледа документите пред себе си.

— Тялото е тежало сто четиресет и три килограма.

Фредрик вече беше чел доклада. Знаеше, че има още.

— Що се отнася до телата, които открихме погребани в градината… — Кафа бързо обходи с поглед хората край масата — … и двете са на жени. И както предполагахме, едната е Герда Тране. Майката на Аксел.

Конферентната маса беше от онези, които могат да се повдигат и спускат с помощта на малък ключ под плота. Кос винаги се грижеше краката на масата да се издигат до краен предел. Така всеки, по-нисък от висок мъж, изглеждаше дребен. Едно от дребните удоволствия на инспектора. Затова Кафа седеше на един от бар столовете, които бяха част от обзавеждането, и размахваше крака. Наведе се напред, докато говореше.

— Патоанатомът Хайсман допуска, че Герда Тране е лежала в земята близо десет години. Не смее да каже нещо за причината за смъртта.

— Аксел Тране — каза Кос замислено. — Когато вдовицата Тране е починала, той е погребал собствената си майка в градината и е продължил да получава пенсията й, отговарял е на административни запитвания, грижел се е за къщата…

— … правил е абонаменти за вестници, плащал е сметките за ток и осигуровките — довърши Кафа. — Така смятаме. В банката и в институциите е носел пълномощно и медицинско свидетелство, че тя е болна. Медицинското е подправено.

— Ама че извратен тип — каза Кос. — А другата жена?

Кафа взе един документ от папката. С елегантно движение го плъзна по масата. Даде време на Кос да го прочете.

— Неизвестна. Между 25 и 35-годишна. Има разлики в пръстта между двете тела, а анализите на скелетите показват, че тя е погребана година-две след госпожа Тране. Липсват предните й зъби и един от горните кучешки. Патоанатомът е открил следи от фрактури по главата и торса.

Кос се вторачи строго в нея:

— Значи е била убита?

— Не можем да сме сигурни. Раните са нанесени преди настъпването на смъртта. Тя обаче е страдала от недоимъчно хранене. Не е било сериозно, но има ясни симптоми, че не е приемала достатъчно храна.

Кос направи знак, че не разбира, и Кафа продължи:

— Хранителните разстройства не са непознато явление у жените на тази възраст. Но… — Тя се наведе още по-напред над масата и между панталона и пуловера й се оголи малко кожа — … има друго, по-зловещо обяснение. Ами ако е била жертва на престъпление? Искам да кажа на престъпни деяния, които са се повтаряли през дълъг период, години. Физическо насилие. Малко храна. Принуда?

— Имаш предвид, че е била държана в плен? — попита Кос.

Кафа разтри слепоочията си. Поглади хубавите си матови бузи и допря пръсти пред устните си.

— „Причина за смъртта: неизвестна“ според доклада. Но в мазето в Бюгдьой… онова, което трудно открихме — каза тя със стиснати устни, — намерихме стоманен сандък, както знаете. А в сандъка имаше стара кожена торба, пълна с дрехи и няколко играчки.

Към доклада на Кафа беше приложена снимка. На нея се виждаше етикетът на торбата. Надписът беше избледнял, но още се четеше. Беше на кирилица. Руски. Също като водния знак на гърба на училищната снимка.

Фредрик си спомни момичето на снимката. Светлата коса. Широкото бледо лице. Сериозното изражение.

— Ако у Аксел Тране е била торбата на момичето. Играчките й. Снимката й. Възможно ли е тогава и самото момиче да е било у него? Дълго време? Чак докато е станала голяма жена?

Брадичката на инспектора се беше отпуснала и чак когато осъзна, че всички са го зяпнали, той затвори уста.

— Мислиш, че мъртвата жена е момичето от руската снимка — изрече той бавно.