Ингар Йонсрюд
Калипсо (22)

Глава 22

Предупредителният триъгълен знак беше прикачен за бравата с верига. „Вредители“ — промърмори Фредрик. Едно знаеше за гадините. Движат се на групи. Прокара ръка по колана си. Усети дръжката на пистолета до дланта си. Ключът, който му беше дал пазачът, лесно се плъзна в ключалката.

Фредрик бутна вратата и се заслуша. Имаше ли някой тук? Сухожилията на шията му се стегнаха. Пулсът му се учести.

Матовият кухненски прозорец хвърляше слаб отблясък в антрето, но Фредрик видя достатъчно, за да заключи, че Микаел Морениус трябва да е бил човек с прост, но стилен вкус. Дебело вълнено палто беше аранжирано върху закачалка. До нея висеше африканска маска със сънливо изражение. Имаше овални очи, татуировки и светли зъби, издялани от дървото. Такива маски се правят, като върху дървесната кора се наслагва слой след слой смола, докато заприлича на кафява кожа, подобна на восък. Не такива сувенири си носеха дамите на средна възраст у дома след секс туризъм в Гамбия. Не, това беше нещо истинско. Чикунга, свещена маска на вожд от сърцето на Африка.

В апартамента цареше оглушителна тишина. Фредрик избърса юмрука си в джинсовото яке, преди да хване оръжието. Въздухът беше наситен с дъх на ароматен тютюн, но имаше и тежката задушаваща нотка на органична материя в процес на разлагане.

Кухнята беше отляво, а един тъмен коридор отвеждаше към вътрешността на апартамента. Фредрик направи крачка напред и в същия момент долови рязко движение с периферното си зрение. Усети пробождане в гърдите и се напрегна. Вдигна оръжието си и пое несигурно напред, а мъжът пред него направи същото.

Огледало. Проклето огледало. Фредрик се удари с трясък в стената пред кухнята и коленете му омекнаха. Наложи се да се подпре с ръка на пода. Боже. Наистина ли беше толкова крехък? Разгледа разкривеното си лице. Разпозна позлатената рамка от аукционния каталог. Значи тук се бе озовало. Огледалото стигаше до пода и беше по-високо от Фредрик и по-широко от врата, забутано в ъгъла на антрето. С течение на времето неравната му повърхност се бе покрила с петна. Фредрик изчака напрежението в гърдите му да отшуми, докато се взираше в коридора. Ако имаше някого тук, сигурно го бе чул.

Той се опря на стената и се оттласна от пода. Обърна се и погледна в кухнята. Излъскани стоманени врати без дръжки, газова печка и гранитен плот. Скъпи неща. На перваза имаше няколко кутии от пица. Мерси, Сам.

Мамка му, как се потеше само. Дръжката на пистолета беше гладка и влажна в ръката му. Слаба дневна светлина в другия край на коридора показваше къде е отворената врата на хола. На една стена точно под тавана беше окачен дигитален часовник. Двете точки между часовете и минутите примигваха в червено, отброявайки всяка секунда. На една от стените Фредрик откри продълговата сянка — врата.

Баня. Подът беше покрит със светлосиви плочки, а мивката беше квадратна и ослепително бяла. На стената до душкабината беше монтирана тоалетна чиния с температурен регулатор на седалката. На етажерката имаше почистващи препарати за протезата, четка за зъби и дезодорант.

Фредрик обърса чело с ръкава на якето си и насочи оръжието към хола. Остави стъпките си да следват ударите на сърцето. Бързи и решителни. И там нямаше никого. Нямаше повече врати. Беше сам.

Пред ниската холна масичка спря, за да се успокои пулсът му. Над дивана бяха окачени илюстрации на очертанията на хоризонта на Ню Йорк и… кой град беше това — Сан Франсиско? Не бяха ярки и кичозни, а семпли творби, графит върху кафява хартия. Текстилният диван беше в синхрон с картините, а върху стоманеното шкафче под прозореца беше прецизно, с точност до милиметъра, разположен усилвател „Лингдорф“. Вратите на шкафа бяха широко отворени и вътре имаше редица книги с небесносини гръбчета. Фредрик примижа срещу тях. „Голямата енциклопедия на СССР“. Трийсет и един тома, плюс един том показалец.

Фредрик не знаеше много за хората, които получават още един шанс. Онези, на които държавата подава ръка в замяна на информация. В едно обаче беше сигурен. Такива хора не ги настаняват в дизайнерски апартаменти във Фрогнер. Типът, който бе живял тук, не е бил долнопробен мафиот, военнопрестъпник или терорист. Тук бе живял човек, който бе печелил добре — чак до деня, в който някой изрод бе изгорил очите му. Човек, който обичаше да е чист и добре облечен през зимата. Човек, който пушеше дълги черни цигари „Собрание Блек Рашънс“ със златен филтър. Пакетът още беше на масата.

Съветската енциклопедия. Ако трябва да избереш едно произведение за хола си, кой би избрал „Голямата енциклопедия на СССР“, по дяволите?

Фредрик се огледа. Тук имаше градове, маски и енциклопедии. Какво обаче липсваше в този подреден като по конец каталог на „Икеа“? Нямаше нито една снимка на човек от плът и кръв. Нямаше несръчно оформена фигурка от глина, измайсторена от детски ръчички. Нямаше захабена коркова дъска с телефонния номер на някоя стара приятелка. Микаел Морениус. Никого ли си нямаше? Родители? Жена? Бивша жена? Деца? Поне скрин с бельо и чорапи?

Нямаше ли спалня?