Ингар Йонсрюд
Калипсо (120)

Глава 120

— Националният театър — каза той, като се метна на мястото на пътника в немаркирана полицейска кола.

— О, по дяволите, Фредрик!

Кафа отвори вратата към шофьорското място и размаха ръката си, висяща на превръзка през врата.

— Първо на първо, не съм ти шофьор. И второ, не мога да карам.

Той се прехвърли през централната конзола. Беше запалил колата, преди още задникът й да докосне седалката. Пусна сирената толкова силно, че околните полицаи подскочиха, а после подкара с бясна скорост през кордона.

— Какво става? Националният театър? Където синът ти свири тази вечер? — Гласът на Кафа бе изпълнен със съмнение.

— Мишената на Егон Борг е премиерът Симон Рибе. Той присъства на концерта на Якоб. Рибе е Дивата норка.

Дивата норка. Шпионинът, когото морските пехотинци бяха изпратени да приберат от Русия. По дяволите. Как не се бе сетил досега? Двама войници, убити от норвежки куршуми. Разбира се, че това се бе случило. Разбира се, че беше лично.

— Фредрик!

Кафа грабна волана и отклони колата от телевизионен екип, пресичащ улицата. Страничното огледало на форда закачи една от камерите. Фредрик почти не забеляза.

— Успокой се сега и ми кажи какво става!

Той леко отпусна педала на газта и включи въртящата се синя лампа. Издиша шумно.

— Генерал-майор Гюн. На конференцията по отбраната. Похвали се, че някога е бил шеф на Рибе. Описа го като волеви, бързо мислещ и находчив. Точно като Дивата норка. Това е било кодовото име на Рибе. Гюн го нарече оперативник. В армията бойците са войници. Оперативниците са шпиони.

Беше се поуспокоил и бързо я стрелна с поглед. Кафа бе сбърчила вежди.

— Какви са най-характерните черти на Симон Рибе? Как го рисуват карикатуристите? Присвива едното си око. Помниш ли, като го разпитвахме по време на разследването на случая „Сулру“? Как побесня, като го обвинихме, че от него е изтекла информация към медиите? Няма как да е забравил тази среща. Не и такъв коварен дявол като него. И все пак мина точно покрай мен на конференцията по отбраната, без дори да ме забележи. Помощникът му, онзи недорасъл плъх, мигом ме разпозна. Помислих си, че Рибе е просто високомерен. Но той наистина не ме е видял. Сляп е с лявото око.

— И какво от това?

— Агнес Усе — посочи той. — Тя ми каза, че двама мъже се добрали до полевата болница на границата между Норвегия и Русия. Единият, агентът, който пристигнал пръв, имал травма на окото. Това е бил Дивата норка. Другият, с обезобразеното лице и рана от куршум, заразеният от едра шарка, е бил лейтенант Фалсен. Той е пристигнал няколко дни по-късно.

Той плясна с длани върху волана.

— Само дето не е вярно. Руснаците твърдят, че на норвежките власти са предадени две тела. Бьорн Баке и Гюдбран Фалсен. Фалсен е бил застрелян в главата и оставен някъде около норвежката граница.

— Все още не разбирам… — каза Кафа. — Значи Агнес Усе е излъгала?

— Не — отвърна той. — Нея са я излъгали. Защото Фалсен така и не се е върнал в Норвегия. Така й е било казано от работодателите й, та да се прикрие случаят. Убийството.

Стигнали бяха до „Юнгсторгет“. Той спря до тротоара. На площад „Юнгсторгет“ коледната търговия бе в разгара си и там гъмжеше от хора. В дъното се издигаше Националният театър, дванайсететажна сграда в стил ар деко. Крепостта на Норвежката работническа партия. Там се бе помещавала Норвежката опера, докато не получиха своя собствена сграда край брега в Бьорвика. В някогашните им помещения се бе настанил Националният театър. Голяма сцена със зала за хиляда и четиристотин души, по-малки пространства, барове, сепарета и гардеробни.

— Гюдбран Фалсен трябва да е бил заразен с едра шарка още преди да са успели да вземат проби от вируса. При такава смъртна присъда, надвиснала над главата ти, нямаш място в подобна мисия. Така че се е оттеглил. Но не е бил сам. Дивата норка е бил приключил своята разузнавателна операция. Така че двамата са се изтеглили заедно.

Фредрик млъкна за малко, за да се увери, че тя следва мисълта му.

— Само че в Норвегия старшите офицери трябва да са си дали сметка, че връщането на Фалсен у дома би представлявало огромен риск. Не само защото, разбира се, е бил потенциален източник на зараза, а и защото болестта му би заплашила разкриването на цялата операция. Как биха го приели в болница? Елитен войник, заразен с вирус, който не съществува? Дали да го изолират в полева болница и да стискат палци всички замесени да държат устата си затворена? Да разчитат, че никой външен човек няма да проговори някога? Ами ако руснаците пратеха свои специални части в Норвегия да погнат крадците? Щяха да са напълно в правото си.

Фредрик разпери длани.

— Агнес Усе каза, че били петима елитни войници. Егон Борг, Аксел Тране, лейтенант Фалсен и Бьорн Баке. Остава един войник, чиято самоличност все още ни е неизвестна. Той е бил човекът, който е дошъл в Норвегия. Онзи с обезобразеното лице. Не Гюдбран Фалсен.

Кафа смаяно поклати глава.

— И ми казваш, че…

— Дивата норка е убил Гюдбран Фалсен.

— Симон Рибе е убил Гюдбран Фалсен? — Ченето на Кафа увисна.

— Да.

— Министър-председателят ни е бил шпионин в Русия и е убил един от войниците, пратени да го спасят?

— Да. По нареждане от горе, естествено. От Феликс Гюн. Ето за това иска да отмъсти Егон Борг.

— Или ти си полудял… или светът.

Фредрик не чу края на изречението й. Вече влизаше в театъра. При сина си. При бившата си съпруга и дъщеря им, седящи в залата. При премиера Симон Рибе и убиеца Егон Борг.