Ингар Йонсрюд
Калипсо (117)

Глава 117

Ръцете му тръпнеха, докато нахлузваше фините бели ръкавици. Огледа се във високото огледало в гардеробната. На острата светлина петната по лицето му бяха невъзможни за скриване дори с грим. Но там навън… никой нямаше да забележи. Малките твърди пъпки бяха готови да се пръснат. Не само по лицето, но и по ръцете, краката и стъпалата. Паразитите се бяха репродуцирали в него и сега потомството им си пробиваше път навън към свободата. Чел беше за това. Предполагаше се, че болката при пръсването на циреите ще е екстремна. Обзе го порив да дере с нокти гърдите си под памучната риза.

Сакото на костюма бе прилепнало по раменете му и той вече се усещаше плувнал в пот. Разхлаби папийонката си, доколкото бе възможно, и все пак възелът й още притискаше врата му.

Не смееше да вземе още обезболяващи. Главата му и така вече се въртеше. Вместо това затананика мелодията. Онази, специалната на Сусане и Калипсо. Имаше задача, която да свърши.

Отвори вратата към коридора. В далечина чуваше развълнуваната човешка глъчка. Щеше да им изнесе представлението на живота им.