Ингар Йонсрюд
Калипсо (116)

Глава 116

Кафа не искаше да си отива у дома. Нито пък искаше да иде в болницата. Седеше до Фредрик на задната седалка на патрулната кола, без да казва нищо. Когато колата завиеше на ъгъл, двамата се блъскаха един в друг. Ярката синя светлина отскачаше от прозорци и пътни знаци и му позволяваше да види лицето на Кафа. Беше сурово изопнато и мрачно. Тя се взираше в облегалката за глава пред себе си.

Случило ли се бе нещо в мазето? Нещо, свързано с Егон Борг, което не му бе казала? Пламъчето в очите на Кафа го тревожеше.

В полицейското управление лекарят на ведомството я чакаше. Кос зае мястото й в колата.

— Няма да ни пуснат вътре — направи мрачно предвиждане заместник-началникът, когато навлязоха в тунела „Ватерландс“ и колата се изпълни с жълта светлина.

— Руснаците ли?

— Дяволски упорити са. Тази вечер в посолството има прием. Външните министри на Русия и Норвегия са там, както и посланици и дипломати от половината свят. Едри индустриалци, депутати.

Кос прокара пръсти през косата си.

— Идеалната мишена за терористичен акт. Само че руснаците отказват евакуация, а посолството е тяхна суверенна територия. Нямаме власт там.

То се знае, че руснаците нямаше да пуснат група тежковъоръжени норвежки полицаи. Егон Борг нямаше как да не го е знаел.

— А самият Борг?

— Не е забелязан. Колата му е там, но той е изчезнал.

— Значи е вътре в посолството, а?

Когато наближиха кордона, поставен през Драменсвайен, намалиха скоростта. Явно се бе разнесъл слухът, че нещо не е наред, защото на тротоара се бяха струпали телевизионни екипи. Полицай с автомат повдигна лентата. Преди да имат време да минат под нея, към задните прозорци се долепиха телевизионни камери и Фредрик чу как полицаят крещи на репортерите.

— Проклети лешояди — процеди Кос, преди да продължи. — Руснаците твърдят, че имат пълен контрол над случващото се в посолството. Началникът на полицията говори с Външното министерство. И те са безпомощни като нас. Ако норвежкият външен министър излезе в този момент от посолството, това би предизвикало международен инцидент. Руснаците ще се обидят и целият свят ще разбере, че нещо става, а отгоре на всичко ще бъде предавано на живо по телевизията.

Заместник-началникът на полицията стисна юмруци толкова силно, че кокалчетата му побеляха.

— По дяволите — промърмори.

Колата спря на улицата пред тухлена сграда с ограда, най-внушителната от посолския комплекс. Кос тупна силно шофьора по рамото.

— Вън — нареди му.

Фредрик се наведе напред на седалката си да наблюдава шоуто. Дори тук, в модния квартал Скарпсно, съседите бяха по прозорците и надзъртаха зад коледната си украса. Тежковъоръжени полицаи се движеха нагоре и надолу по улицата. Високите антени, сателитни чинии и масивни стоманени сандъци с наблюдателно оборудване, с които руснаците и американците винаги декорираха чуждестранните си мисии, почти не се виждаха на фона на нощното небе. Охранители, облечени в костюми, с издутини от оръжията под мишниците си наблюдаваха спектакъла от вътрешната страна на парапетите.

— Какво е замислил той, Байер? Какво иска Егон Борг?

— Казал на Кафа, че хората трябвало да разберат — отвърна Фредрик. — Че да им се каже, не е достатъчно. Така че, предполагам, гони публичност.

Мислеше за това още откакто Кос му съобщи къде е паркирана колата. Пред руското посолство. Руснаците бяха създали вируса на едрата шарка. Те го бяха пуснали. Оставили бяха семейството на Анастасия Сиянина да умре, а после и нея самата. Мотивът бе очевиден.

Защо тогава усещаше нещо фалшиво?

— Ако той успее да разпространи вируса там вътре, Байер… това би било катастрофа. Господ знае какво може да предприеме Москва в случай на нещо подобно.

Фредрик простена. Не непременно презрително, а защото по някакъв начин човечеството само си бе докарало това. Егон Борг, побърканият вестоносец. Въпреки всичките му злодеяния не действаше ли той от името на всички ни? За ползата на човечеството? Може би светът трябваше да знае, че руснаците притежават вирус, чието въздействие може да се сравни само с това на ядреното оръжие. Ами норвежците? Бяха ли те по-добри? Кой бе проникнал на руска територия не за да унищожи проклетия вирус, а за да го открадне? Не заслужаваха ли хората да знаят това?

И тъкмо тогава Фредрик разпозна корените на собствените си съмнения. Той бе срещал Егон Борг. Проучвал бе миналото му. Борг не бе човек, движен от идеология. Никога не се бе обричал на нито една политическа кауза. Не постваше възгледите си в интернет пространството, не участваше в протестни маршове. Ако Егон Борг бе дотолкова разстроен заради човечеството, защо бе чакал повече от двайсет години? Що за човек би искал да разпространи вируса на едра шарка на коледно празненство?

Въздъхна дълбоко и се облегна на седалката. Погледна Кос, втренчен ядосано пред себе си.

— Не опира до политика — каза Фредрик. — Лично е. Егон Борг иска отмъщение. Човекът или хората, които са мишената, са го наранили.

Прекъсна го ръка в ръкавица, поставена върху стъклото. Полицай направи жест към заместник-началника да отвори прозореца.

— Открихме раница в колата на заподозрения. В нея има стоманен контейнер с клапа.