Ингар Йонсрюд
Калипсо (109)

Глава 109

Март 1992 г. Колският полуостров, Русия

Чак в ранния следобед ревът на вятъра поутихна до спорадични повеи. Стафан Хейхе бе отишъл до началото на долината да огледа обстановката. Егон, Аксел и Калипсо останаха да чакат в палатката. Скоро щеше да се стъмни. Тогава щяха да поемат към границата.

Аксел седеше вгледан в крехкото момиченце. Намерили бяха дрехи за нея в жилищните помещения. Сега бяха подложени в спалния чувал, та тя да не лежи направо на каменистата земя. В момента бе облечена само в карирана риза в черно и червено, която трябва да бе принадлежала на мъж. Ръкавите бяха навити върху бледите й ръце и тя бе положила глава на бедрото на Егон. От време на време подскачаше и хленчеше, но се успокояваше, когато Егон я погалваше по гърба. Аксел не виждаше дали сега бе будна, или спеше.

Егон сменяше превръзката върху раната на дланта си. Бавно и методично я обвиваше с бинт.

— Не шофирах аз — изрече тихо той.

— Не те разбирам.

— Когато катастрофирахме… вечерта след сватбата ни. Не шофирах аз.

Аксел не каза нищо. Само го гледаше.

— Беше брат ми, Каин.

— Каин?

— Така го наричаше майка ми. Истинското му име беше Синре.

Егон стегна бинта толкова силно, че пръстите му побеляха.

В онзи отдавнашен пролетен ден Каин бил освободен от затвора след една от по-кратките му присъди малко повече от година по-рано. Егон не го искал на сватбата. Не поддържали контакт. Не били израсли заедно. Но вие сте братя, умолявала го Сусане. Една кръв, едно семейство. Каин не бил отговорен за действията на майка си, казала му. Както и самият Егон не бил отговорен.

Егон се предал. Каин му помогнал да подготвят празненството. Вечерта преди сватбата дръпнал Егон встрани. Благодарил му и избърсал сълза от крайчеца на окото си. Казал му колко много означавало това за него. После хванал ръката на брат си и помолил да бъде техен шофьор. Да бъде от помощ. Трогнатият Егон споделил с него за бебето, което очаквали със Сусане, и Каин го прегърнал. Силно. Продължително. Разплакал се. Край на пиенето и наркотиците. Край на кражбите.

Аксел затвори очи и въздъхна. Припомни си силния плах мъж, който стоеше на заден план, занимаваше се с уредбата, носеше столове и се усмихваше горд и благодарен, когато брат му го бе представил.

Тъй че, след като приключил сватбеният валс, тортата била разрязана и празненството навлизало в малките часове на нощта, Каин се качил зад волана на червения „Сааб 900“ на Егон. Младоженците се настанили отзад.

— Проклетият идиот беше пиян. Осъзнах го чак като потегли с висока скорост по Холменколвайен. Сякаш се опитваше да ни впечатли. Казах му да намали, наведох се напред да хвана кормилото и точно тогава стана катастрофата. Пътят правеше завой, Каин изправи колата, но продължихме да се движим право напред и надолу по склона. Сякаш самият Господ Бог ни изтласкваше от пътя.

Егон се изплю, преди да захапе със зъби бинта, за да го скъса.

— Когато колата спря да се преобръща, просто седяхме там. Каин отпред. Сусане отзад. Видях, че е пострадала, зле пострадала… но беше в съзнание, говорихме, тя каза, че е добре… — Егон прочисти гърло. — Не разбирах истинското положение. Креснах на Каин да изчезва. Да се маха от очите ми.

— Но защо… защо направи това?

Егон вдигна глава. Втренчи се в плющящия край на платнището.

— Имаше нещо в очите на Сусане, което… не знам.

Забоде бинта с безопасна откъм опакото на дланта си.

— Вината е била на Агнес. Каин ми го каза после. Поделили си джойнт.

Аксел поклати глава. Тъпата крава.

— Как можах да съм толкова глупав? — промълви Егон. — Толкова дяволски глупав да му се доверя. Никога няма да му простя. Никога.

С внезапно движение Егон оттласна главата на Калипсо от бедрото си. Коленичи на земята. Пропълзя до отвора на палатката и надникна навън.

— Не беше ли време да се сменим на пост? Не трябваше ли шведът вече да се е върнал?