Ингар Йонсрюд
Калипсо (108)

Глава 108

Дървената фермерска къща беше малка и боядисана в бяло. Прозорците бяха тъмни. Лунната светлина хвърляше тъмножълто сияние върху движещите се облаци и то бе достатъчно ярко, та да им позволи да видят комина. Нямаше дим. Къщата бе построена на хълм. Помежду нея и пътя имаше група израснали нагъсто смърчове, иначе пейзажът представляваше хълмисто поле. Макраме в кафяво и бяло от изорана почва и сняг.

Стояха до обор, принадлежащ на съседна ферма, на няколкостотин метра разстояние. Въоръженият отряд за реагиране бе готов в двата им автомобила. Повечето от мъжете седяха с каски в скутовете. Бяха избутали противогазите нагоре към челата си. В здрача изглеждаха като праисторически създания с наболи рога.

— Стара къща е — отбеляза Кос. — Според фермера никой не живеел там от години. Но от време на време в двора се появявала кола. Синя кола. Достъпът до мазето очевидно е отзад. Стоманени врати, както разбрах. Били поставени от новия собственик. Ще изчакаме тук, докато „Делта“ влязат в имота.

Кос размахваше противогаза пред гърдите си, докато говореше. Като всички останали и той беше с тъмносин полицейски костюм, а качулката, която можеше да бъде пристегната около противогаза, лежеше като накъдрена гъсеница на тила под русата му коса. Фредрик забеляза как заместник-началникът се поококори, като видя пистолета на Фредрик, но не каза нищо. Само се извърна и размени няколко думи с шофьор от отряда „Делта“, преди да потупа леко колата. Оперативниците от „Делта“ поставиха противогазите и вратите на превозните средства се затвориха.

Те самите се качиха в полицейската кола и зачакаха. Кос беше зад волана. Фредрик седеше до него. Отзад имаше двама непознати му полицейски служители. Колите на въоръжения отряд за реагиране потеглиха в нощта с изключени светлини, но с висока скорост. Изчезнаха помежду смърчовете пред къщата. Чуха пошепнати съобщения по радиото, когато „Делта“ пристъпиха към действие.

Дори и от толкова далеч чуваха ехото от блъскането на тарана по вратите на мазето.

— Да тръгваме — каза Кос.

Когато стигнаха до дърветата, Фредрик си беше поставил противогаза. Имаше допълнителен слой стъкло от вътрешната страна, та далекогледството да не му създава повече проблеми от обичайното. Плътно прилепналият противогаз утежни клаустрофобията му. Стана му трудно да диша и да говори, виждаше всичко по ръба на стъклото изкривено и размазано. Фредрик се огледа за фиата. Дали Борг не го бе скрил някъде между дърветата?

В мига, в който Кос спря колата, той слезе.

— Чакай!

Фредрик го игнорира. Кафа бе в неизвестност вече от четиресет и осем часа. Тоест, ако още беше жива… Фредрик избута мисълта от съзнанието си. Не искаше да мисли какво може да й се е случило. Видял бе със собствените си очи обезобразеното тяло на Микаел Морениус. Ако тя беше жива и се намираше тук, редно бе да види познато лице. Заслужаваше го. И това, и много повече.

Когато заобиколи ъгъла на къщата към задната й фасада, чу трясък на разцепено дърво отвътре, явно разбиваха врата, но той продължи към сутерена. Егон Борг може и да беше в къщата, но не там държеше пленниците си.

Стоманените врати към мазето бяха разбити. Командирът на „Делта“ стоеше на прага и кожата му лъщеше от пот зад противогаза.

— Байер — заговори бързо той. — Там има укрепена врата. Не можем да я разбием с тарана. Трябва да използваме експлозиви. Останалата част от мазето е проверена и обезопасена.

Фредрик беше избутан назад, когато няколко тежковъоръжени изтичаха навън през вратата. Последният зави зад ъгъла и коленичи на земята. Държеше детонатор. След отсечено кимване от страна на командира натисна копчето.

Бетонените основи потрепераха, ледени висулки се отделиха от водосточната тръба и се разбиха на земята. Експлозията прозвуча глухо и бе последвана от облак прах. Полицаят най-отпред вдигна пред себе си бронебоен щит, а останалите го последваха с готови за стрелба автомати.

Сред прахта на Фредерик му се наложи опипом да си проправи път покрай стената. Последва шума от гумени подметки по бетона, а после белезите по стената, където бяха били пантите на вратата.

— Чисто! Тук няма никого!

По дяволите.

Сутеренната стая беше без прозорци и вратата й сега лежеше на земята. Беше от дебела стомана и с кръгъл прозорец на височина човешки бой.

Край едната стена имаше широк плот и Фредрик разпозна оборудването. Епруветки. Пинсети. Лабораторни съдове, шкафове и почистващи препарати. По средата на плота имаше промишлен фризер. Той знаеше откъде е дошъл. Знаел бе, когато прегледа документацията за неразрешения обир отпреди двайсет години в лекарския кабинет в Северна Норвегия, че това е бил фризерът, описан в нея. Отвори вратата му внимателно. Празен.

— Вижте това — обади се един от полицаите зад него.

Мъжът сочеше с автомата си към стол с плетена седалка и подръчници от тъмно дърво. Под него подът бе потъмнял от съсирена кръв. Около краката на стола и левия подръчник имаше ластични ленти. Бледи драскотини от нокти, издрали дървото. Тук бе държан вързан Микаел Морениус. Тук бе изтезаван и убит.

Но от Кафа нямаше следа.